Мария Галчева
Слоганите на отделните мераклии за властта са толкова прекрасни, че тъкмо да повярваш и нещо ти се заклещва в гърлото напреки. Една кампания на общественици и хора, които са загрижени за родното си място не трябва да бъде наблъсквана в един месец, а пред останалите 3 години и 11 месеца все едно, че си извън географскитв си ширини. Излиза, че живот и дебат тук има само по време на избори. Костюми и вратовръзки също.
Кампанията по Самоков би трябвало да е постоянна и поводи за подобна събитийност имаме достатъчни – но нея я няма, уви. Защо ли?
Сега някак е трудно да повярваш в намеренията на всички тези хора. Може би изглеждаме като будали, но все още има хора, които виждат и могат да мислят. Дори и целият град да затъне в агитационни материали, те не могат да убият блудкавия вкус от настоящето. Все по-трудно става да гледаме света в розово. Особено пък в такива гранични ситуации. Затова и думите са така безцветни. В тях не се открива истинност. Много е жалко, но е така.
Откриването на кампаниите тези дни се превърна в масово тържество на стегнатите екипи на кандидатите, които жужат като пчели в кошер. Особена романтика има в изборното време, но някак станаха по-стегнати нещата. Facebook е официалната трибуна, от която масово валят лозунги и представяния. Хората, които следим форматите на кампаниите всеки път искрено се изненадваме колко напредничави стават щабовете, но също и много предпазливи. Но масово се държи на разговорите между хората. Агитацията от първа ръка досега няма друг добър заместител.
И все пак, уважаеми кандидати, мерете си обещанията и думите. Видяхме какво се случи в периода 2011-2015 и кой какво направи и кой колко мълча. Нищо лично, само факти.
