Слайд категория

Отец Георги Николов: „365 дни в годината трябва да сме добри и благотворителни” Честито Възкресение Христово!

otec georgyИдва Великден, празникът, който ознаменува опрощението и вечната сила на живота. Пазим ли духовното в нас или празникът ни се измества по посока богатите трапези?

-Слава Богу, и тази година дочакахме светлото Христово Възкресение, празникът на празниците! И да, Господ от кръста ни даде за сетен път пример на смирение и прошка, които ние никога не трябва да забравяме в живота си. Той ни показа, че е Господар на живота и над смъртта и още, че има власт да прощава греховете на човека, разбира се след искреното ни разкаяние. Всеки човек пази в различна степен духовността в себе си, в кой повече, в кой по малко, но я има във всеки и ние трябва да я развиваме и усъвършенстваме в нас. Аз не зная колко са богати трапезите…но зная едно, че всеки може да отдели малко от трапезата или от това което има, за да нахрани или облече нуждаещия се в момента човек, или да му помогне според нуждата, защото утре може и той да се окаже на негово място. По този начин духовното надделява над материалното и трапезите ще отстъпят място на истинския духовен празник и ще се превърнат във вследствие на духовната радост на човека.

Защо българинът е така обезверен? Какво търси той в църквата – упование или там го води навикът?

Не бих казал навикът. Забелязал съм, че човек идва в храма да благодари или за да моли Бог за здраве, успех и т.н., но и много често да излее мъката си пред Твореца. Така че, не бих казал обезверен, а по скоро българинът е отвратен от случващото се, но в никакъв случай обезверен. Има хора, които незнаят и питат, в което няма нищо лошо, а това е похвално и така трябва да бъде, за да се избягват суеверията…толкова много вплетени в християнството, но това е тема на друг разговор.

Празниците ли са времето, когато се обръщаме към околните в опит да сме добри и благотворителни? Защо винаги се получава така?

Не трябва да са само празниците, а 365 дни в годината трябва да сме добри и благотворителни. Вярно е, че всеки е забързан в ежедневните си работи и грижи, но сигурен съм, че всеки може, тичайки да подаде ръка или рамо на нуждаещ се. Не трябва да се затваряме в себе си, защото живеем в общество и всеки се нуждае от всички. Забелязали ли сте, че когато направите нещо добро, макар и нещо дребно, без да искате нещо в замяна, човек изпитва огромно удовлетворение, духовна радост.

Има ли лек за душевните неволи?

Да има, и това е Бог!

От Вашите наблюдения като свещеник за какво най-често молим Бог?

Много често хората идват да молят Господ за здраве и успех в начинанията си и твърде рядко да Му благодарят, та дори и за благодеянията, с които Той ни обсипва…например, че сме отворили очи сутрин, че сме могли да станем от леглото си и ни дава сили да вършим ежедневните си работи, че грее слънце над нас и дишаме въздуха, но да не се впускам в подробности…

Вие замисляли ли сте се каква голяма милост имаме от Господа и жалко е, ако приемаме тези неща за някаква даденост. А какво остава за нещата, които сме просили и ни е дал, ние просто забравяме да се върнем след това и да благодарим. След това, когато отидем пак да молим, се чудим защо Той остава безмълвен.

Може ли човек да оправдае с днешна дата, че е създаден по подобие на Висшата сила с оглед на това, което се случва не само у нас, а и по света?

Човекът е създаден по Божий образ и подобие и му е даден един от най-великите дарове, а това е свободната воля. Така че и към днешна, и към утрешна дата в човека винаги ще има образ и подобие Божий, дори и в най-падналия човек, а това, което се случва у нас и по света зависи единствено и само от нашата свободна воля.

Какво ще бъде Вашето Великденско пожелание към самоковци?

Нашият град и околностите, в които живеем всички, с тази прекрасна природа, която имаме и за която много хора от други градове, благородно, ни завиждат, ни е дадена от Господ и с риск да се повторя, не трябва да я смятаме за някаква даденост, а да се грижим за нея и я пазим.

Да си помагаме един на друг, защото всички сме равни пред Господ и Негови чада, а чрез делата ни да Му покажем, че Той е възкръснал отново в сърцата ни и не само на празници, а през цялата година да чуваме и виждаме как някой помага на другия, защото двама или трима, събрани в Негово име и Той е посред тях.

Честито Възкресение Христово!

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close