Отворено писмо до г-н Георгиев, кмет на Община Самоков, във връзка с гробните места на гробищен парк „Ридо” и тяхната давност и такси

Благовест Коларов

Вчера преживях нещо, което здравият разсъдък не може да побере и осмисли. По сигнал на мой приятел и роднина на Е. Белстойнева – Христо Христов, отидох до долния гробищен парк. Той беше казал на Ели, че на мястото където е погребана бившата учителка по физика в Гимназията Йорданка Кацарова и до нея нейният син, е направено друго погребение. Не повярвах, че това е възможно и спокойно се качих до гробищния парк. Не повярвах на очите си, и двете паметни плочи бяха изкъртени, час от постамента счупен, оградата изрязана и наистина – новопогребан мъж с фамилия Бучов! Щях да припадна! Как е възможно такова кощунство?

Аз съм се плашил от циганските посегателства, да не счупят паметните плочи, да не отрежат оградата, но тук беше направено нещо много по-лошо! Беше погребан друг човек. Не, нямам думи в каква държава живеем! Бях чул преди година, че на стари гробни места над 10 г. трябва да се поднови таксата, и наследниците ще бъдат уведомявани по съответния ред, и бях спокоен за това. Даже обмислях да платя за 20 – 30 г. напред, за да не се занимавам с тези работи. На адреса на ул. „Димчо Дебелянов”, където живееше починалата, винаги има човек. В съседство с тая къща е нейната близка родственица Ели Белстойнева, от юг живее Христо Христов, чиято жена Ваня беше също близка родственица на Йорданка Кацарова. Аз по някакво нещастно стечение на обстоятелствата се оказах наследник и редовно плащам данъците за имота. Никой от тези хора, в противоречие с всякакви наредби и закони, не беше предупреден! Защо г-н кмет?

В стремежа си за някакви реформи и допълнителни приходи за Общината сте загърбили най – елементарните човешки ценности, като уважение и почит пред паметта на починалите наши близки! Аз съм свидетел колко усилия положи бившата учителка, за да направи хубав паметник на единственото си дете. Това  беше и целта до края на живота й, и само повтаряше: “Дано съм жива, за да направя паметник на Емил!”.  Ходихме до Дупница за бял мрамор, до гробището “Малашевци” за майстор, стоеше по цял ден на слънцето само и само да стане така както тя иска. Мислеше и дали някой ще се грижи за паметника след като тя си отиде. Казвал съм и, че докато съм аз на тая земя ще се грижа. И аз имам вина, че не платих новите такси, но бях зает по болници с мои близки хора, и същевременно бях спокоен, защото чаках известие от Общината. Но, Вашата непростима вина е, че съгл. чл. 25 не направихте необходимото, а именно
“писмено предизвестие на наследниците”. Сега ще се боря по съдебен път да бъде освободено мястото, нещо крайно неприятно и за двете страни, но дошло ни до главата заради наши неразбории.  Омерзен съм до дъното на душата си!