Седмицата
Онемяване от бездействие

Хищнически изсечени дървета. Поредните.
Това е нашата, самоковската гора, която е мъртва. Останали са само стволовете и слепите очи на всички нас, които само констатираме, а не търсим отговорност или въобще мерки срещу цялото това безумие. Знаете ли, нямаме никакво право да пипаме, където ни харесва и да си правим, каквото искаме, както е видно от снимките. Защото има хора, които през живота си не са засадили нито едно дръвче, а днес и позволяват с резачки и секири да отнемат правото ни да се радваме на красотата на природата.
СТОП! Съвсем наскоро повдигнахме въпроса отново – имаше ли реакция? Познайте! Една хваната жигула и N на брой отсечени дървета. Докато самата ни власт е само хроникьор без никакви рестриктивни функции, дотогава ще си седим и ще люпим семки, цъкайкис език и силно се съмнявам, че някой ще ни унижава за безгръбначната ни позиция. Няма медия в града, която да не е алармирала за мащаба на проблема. Няма такава. Ама очевидно какво от това?
Има едно такова нещо като дълг към цялото общество и опазването на това зелено богатство не са само глухи вопли и кухи думи. Това вече се превръща в мисия на половината самоковско население, което вижда какво се случва. А положението върви от лошо през по-лошо към ужасно.
Какво правим тогава?
Какво ще кажем този път като свое оправдание и изобщо трябва ли да има такова за всичките тези зверства?
Кого да потърсим за коментар?
По плътта на самоковските полета скоро ще останат само легендите за тъмните и прохладни гори, в които някога ходехме за диви ягоди. Това ли чакаме?
Една история разказва, че заради видните и маданите преди време сме изсекли почти всичко и се виждали в цялата им голота склоновете на Рила. Тогава един турчин видял всичко това и ни накарал да залесим отново хълмовете на планината. Само че толкова години по-късно няма такива хора, които да мислят вместо нас, пък и ситуацията е коренно различна.
Този материал отново посвещаваме на всички институции и ги приканваме, гледайки всички тези снимки тук, да се самосезират и да реагират. Докато продължаваме да получаваме сигнали от наши читатели, няма да се откажем и да пишем по темата за безпрецедентно изсечената ни гора. Няма да спираме и да я повдигаме пред всички отговорни за това и на всяка среща темата ще бъде поставяна в цялата и грозота.