Слайд категория

„Одил” – дрехите на бъдещето

momi az ris 1За някои хора светът се измерва с достиженията на изкуството. Те са отправна точка за всичко останало. Стремежът към уникалност, красота и съвършенство е белязал живота на Ваня Иванова. Нещата, които талантливата и амбициозна дама прави са бъдещата известна марка „Одил”. За непросветените ще споменем, че Одил е мерна единица за звездно излъчване. Ваня, няма претенции, че е велик художник, шивач, моделиер и каквото да било. Просто има талант, а когато човек притежава нещо дадено свише, рано или късно животът му се развива в тази посока. Преди да започне изработката на уникални дрехи, се занимава с различни творчески неща – създава собствено звукозаписно студио, работи с компютри, докато в един момент не намира себе си. В конкретния случай има и доза наследственост като основната заслуга за това е на нейната майка. Тя също се занимава с моделиране на дрехи, преди да се насочи към друга област – куклите. „Общо взето тя е творецът, а аз продължавам нейния път. Дядо ми навремето също е бил майстор-шивач. Имал е ателие, дрехарница. Бил е уважаван човек” – споделя Ваня. Тя в момента живее в Говедарци и продължава да създава истински произведения на изкуството върху текстил, с които да радва околните. Срещаме ви отблизо с човека, естета и твореца Ваня Иванова. Нейният поглед върху света е по-различен, оригинален и нестандартен. Убедете се сами!

Какъв път извървя?

От дете се занимавам с рисуване и то най-вече на модели. Не подозирах, че сама ще ги създавам с ръцете си, затова доста голяма част от съзнателния ми живот не го използвах в тази посока. Преди 7-8 години ми хрумна идеята, че в крайна сметка модните скици стоят в папката, а аз не правя нищо повече от това. Така започнах да се уча как да създавам сама дрехите си. За съжаление обаче в момента нямам много свободно време. Изработените модели ги събирам в папка. Някои от тях са доста сложни, т.н. висша мода и изискват значителни средства и ресурси. Освен това клиентите, които ги биха закупили не са много често срещани.

Спомняш ли си началото, първите стъпки?

Готвих се да кандидатствам моден дизайн и три години ходих на уроци по рисуване при един професор от Академията. Оттам започнаха да ми се получават нещата с рисуването. За съжаление не успях да вляза там, където исках да уча моден дизайн. Животът ми тръгна в съвсем друга посока – започнах да се занимавам с компютърни системи и паралелно с това и с музика. Не съжалявам, защото отвсякъде се обогатявах и придобивах опит. Във всяка област контактуваш с различен тип хора, а пък за щастие съм контактувала повече с артистични хора. В такова обкръжение е много лесно да бъдеш себе си. Може да си позволиш и да си малко луд от време на време, да се отпуснеш и това се отразява в творчеството. Имаш свобода.

С какво се занимаваш в момента?

Досега се бях съсредоточила върху отглеждането на малкия си син. Вече е на такава възраст, че изисква по-малко грижи. Аз от своя страна имам възможност да обърна по-голямо внимание на модата. Имам амбициозни планове в тази посока.

Какви са?

Засега мисля да развия сайт. Онлайн магазин също, но няма да бъде обичаен и насочен към търговия на едро и на дребно, както повечето. Причината е, че дрехите, които правя са уникати, ръчно рисувани и не могат да се размножават. Това е ценното. Искам да съдържа не само като уникати и ръчно рисувани модели, а и да има информация за тях – коя дреха как въздейства цветово. Това е стар и изпитан метод, който работи. Въпросът е ние знаем ли го или не го знаем. Мисля в такава посока да поработя. Другата ми идея е да използвам символи и знаци по тях, които също да въздействат. Това изисква време, защото става въпрос за много информация, която трябва да събера.

Как смяташ, хората ще оценят твоето старание и въобще, ако трябва да направиш сравнение между малкия и големия град, къде е по-добре?

Десет години съм живяла в Троян. Родителите ми са от там. След това съм живяла в София. Нямам много хубави впечатления за качествата на хората в големия град. Там самочувствието е малко повече, отколкото трябва. Наблюденията ми за хората от малките градове са, че те са доста по-борбени и изобретателни. Много по-креативни са. Знаят, че имат множество бариери, които трябва да преодоляват. Това прави някои от тях и доста по-начетени. Хората от провинцията държат на това, когато излязат на центъра и се виждат със своите познати да са по-различни и неповторими. Не е лесно да си с нещо, което друг го няма. От такава гледна точка има много повече потенциални клиенти на такива места. В София е по-лесно, ако си местен.

Преди да нарисуваш и създадеш нещо ново, следиш ли тенденциите, информираш ли се за новите неща, които буквално всеки ден се случват?

По-скоро, не. Старая се да съм удовлетворена от нещата, които създавам. Чак тогава идва въпросът „Ами това дали ще се хареса?” Защото определено правя нещата така, че на мен да ми харесат. Тогава си позволявам да разгледам какви са долу-горе тенденциите и с радост установявам, че са сходни.

Когато създаваш нещо, влагаш и частица от себе си. Не ти ли е мъчно, когато трябва да се разделиш с някои от нещата, които си създала?

Много. Особено когато знам, че никога няма да мога да я направя същото нещо. Напоследък все по-често се разделям с дрехите си, защото гардероба ми се понапълни. Няма смисъл, нека другите да им се радват.

Мечтаеш ли си известни хора да носят твои дрехи?

Не съм сигурна. По-скоро си мечтая да дойде този ден, в който да реализирам голяма част от идеите си на 100%. А пък който и да ги носи – дори обикновен човек от провинцията, ще бъде щастлив с тях. Самите дрехи са позитивно заредени и хората го усещат това нещо. Техните притежатели са позитивни хора, а не позьори, които робуват просто на марките.

Имаш ли представа колко неща си направила до момента?

Много са. Не се страхувам от предизвикателствата. Дори някой човек да дойде и да каже – това ми харесва, но под друга форма би ми харесало повече, не се притеснявам да експериментирам. Правя го постоянно.

Напоследък са модерни ръчно изработените бижута. Замисляла ли си се да правиш такива?

Да. Всичко, което може да се сътвори с ръцете, съм го опитвала. И бижута съм правила и продължавам да правя, но за съжаление не мога да се справя с всичките дини под мишниците. Освен за дрехи и бижута, съм мислила за обувки и чанти по мой дизайн. На всичко това ще му дойде времето и ще се случи. Необходимо е да намеря и подходящите хора, които със своето творчество и умения да допринесат за реализацията на идеите.

Планирате ли някакъв форум, на който хората могат да видят отблизо нещата, които правите?

Замислям се върху това, защото въздействието като се видят нещата е едно, а когато са на снимка е друго. Когато ги видят хората тогава разбират за какво става дума.

Ако трябва да определиш своя почерк и своя стил какъв е той?

Не знам дали мога да го определя. Не мисля, че мога да се конкретизирам в един стил дори.

Но все пак има някакви отличителни белези…

Това, което правя в момента са ежедневни блузи и се старая те също да изглеждат стойностно. Може да е блуза от трико, но има добър вид заради труда, който е вложен в рисунката, в детайлите. Не обичам прости неща, не обичам прости дрехи, прости бижута. Обичам неща, които носят изкуство, които са атрактивни и за които мечтаят артистичните хора.

Смяташ ли, че българите придобихме културата да оценяваме стойностното от нестойностното, качественото от некачественото?

Младите и интелигентните хора напускат страната. За съжаление голяма част от тези, които са останали тук нямат усет към изкуството под каквато и да е форма. Това е моето мнение и наблюдение. Дали ще е към дрехи, музика, кино, потенциалът в България в момента е много нисък. Човек в България не може да се издържа от изкуство и поради тази причина младите и интелигентни хора, знаещите и можещите предпочитат да отидат чужбина. Почвата за изкуство тук е такава, че каквото и да направиш няма кой да го оцени. Ако изкуството се купува, ти продължаваш да го правиш, да провокираш хората и се развиваш.

В комерсиалното или в продаваемото е разковничето да успееш?

Баланс между моето си изкуство и това, което би се продавало – примерно ежедневни блузи, но с изкуство върху тях. Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. Освен ако сам не се осмелиш да излезеш, което е доста трудно. Трябва да се откъснеш от досегашните си клиенти, да рискуваш да останеш без тях, като скочиш малко по-нависоко и се осмелиш да направиш и някои по-сериозни неща. За съжаление нивото на хората в България пада и това, което правиш, за да е успешно и продаваемо и то пада. Вече се конкурираме не с творци, а с хора, които внасят стока от Китай. Там нямаме никакви шансове, защото няма нашата себестойност да е под тази на вносната продукция. Не можем да достигнем мащаба, който е там.

Това ли беше причината да се насочиш към онлайн продажбите, а не към някое бутиково магазинче?

Да. Никога не ме е блазнила мисълта да имам собствен магазин, въпреки че съм продавала продукцията си на такива обекти. Те купуваха от мен нещата и след това ги препродаваха. Само, че се стигна до етапа когато вече не можеха да си ги позволяват и ги искаха на консигнация. Това мен не ме устройваше по никакъв начин и реших, че няма смисъл.

Но интерес предполагам, че е имало…

Да, вратите винаги са били отворени. Лошото е, че голяма част от хората не могат да си ги позволят.

Разкажи малко за техниката, боите, които използваш и как от нищо може да стане нещо.

Използвам текстилни бои. С тях се рисува като на всяка друга картина, само че върху текстилна основа. Не става въпрос за оцветяване на някакви елементи, използване на писец. Като техника не е нищо особено, просто рисуване върху плат. Това има и съответните тънкости. Ако работиш върху платно с маслени бои, може да си позволиш да работиш и месец и два. С текстилни бои може да си позволиш да работиш няколко час, защото те бързо изсъхват. Т.е. трябва много бързо да действаш и затова хора, които са рисували върху текстил и могат да рисуват разбират за какво става дума.

Има ли дни, когато нищо не може да се роди в главата ти?

Имам една голяма папка за такива моменти и си я отварям. Тя ми е някакъв спасителен вариант. А пък когато ми липсва муза, една разходка в планината и всичко е наред.

Планината ли те зарежда с енергия?

Друго е като си отвориш прозореца и чуеш птичките, не е като в София.

Когато рисуваш, обичаш ли да слушаш музика?

Да, обичам да слушам музика, предимно релаксилаща. Когато се освободиш от напрежението, идеята може да ти влезе в главата. Тогава всичко около теб става една идея по-хубаво и позитивно. Понякога е хубаво и наложително да сложиш розовите очила. Модерно е!

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close