Анелия Балабанова
Визията за развитието и бъдещето на курорта Боровец попадна в центъра на събитията по време проведена на 28 май среща-диалог в Общината. Към днешна дата има избран проект-победител от обявения Международен конкурс за нов център на Боровец – на екип британски специалисти, но няма яснота какво ще се случва след като започне неговата реализация. За момента нещата са ниво идеен проект, но това не пречи да има поводи за притеснения. Най-вече от собствениците на обекти в територията на т.нар. „Златен триъгълник”, които се притесняват за поминъка си. Собствениците на къщички и членове на Сдружение „Боровец – 1992” поискаха открито да знаят дали ще запазят бизнеса си като потърсиха отговори на някои други съществени въпроси. Откъде ще дойдат парите, попита от името на своите колеги Димитър Акмаджов. „Не търсим конфронтация, а доизясняване на ситуацията” – спомена той още в самото начало на срещата. Ваня Григорова представи под формата на презентация социално-икономическите перспективи от готвеното преустройство за територията, в която попада и „Златният триъгълник”. До какво реално ще доведе това?
Единодушно е мнението, че Боровец има нужда от освежаване по отношение на визията. Най-старият зимен курорт в страната обаче има лош опит по отношение на проектите. Общинският съветник Васил Зашкев спомена само две от нещата – спуканият балон „Супер Боровец”, който преди време инж. Петър Георгиев определи като самоковското КТБ и общинският хотел „Боровец гардънс”, който и до днес никой не иска да наеме и разработи. Опасенията са дали избраният проект за нов център няма да се превърне в поредното разочарование. „Хората от Боровец влияят върху социалния статус в района. Добре е да се намери начин те да продължат да си изкарват хляба в района” – коментира Васил Зашкев с уточнението, че с къщичките може да е лошо, но без тях още повече. През годините има доста упреци към ползвателите на тези временни обекти, свързани с техния неуточнен във времето статут, хигиената и др. Не трябва обаче всички да се слагат под общ знаменател и при наличие на нарушения Общината да си влезе в своите контролни функции. По инициатива на представителите от Сдружение „Боровец – 1992” за пръв път Община и собственици на обекти сядат на една маса в търсене на общ език. Дали такъв ще бъде намерен, времето ще покаже. Началото е поставено и това е една голяма първа стъпка.
Ваня Григорова – член на КТ „Подкрепа” очерта някои социално-икономически аспекти при хипотезата, че тези обекти преустановят съществуването си. Това, на което тя наблегна е семейният бизнес, който те развиват. По данни на НСИ към 2015 г. той представлява 25% или ¼ от бизнеса в България. Добавената стойност от него е над 10%, а заетите са 16% от всички работещи в страната. Семейният бизнес в областта на хотелиерството и ресторантьорството съставлява 7.2% от всички работещи под формата на фамилен бизнес. По думите й именно това е едно от разковничетата, което гарантира в известна степен устойчивост, отговорност и ангажираност на местни хора. Те са носителите на автентичния дух, свързан с местната общност. Той трудно може да бъде пресъздаден от големите хотели и места за настаняване. „Семейният бизнес е този, който запазва идентичността. Въпросните заведения са и преносители на местната култура” – спомена Ваня Григорова в изказването си. Има много други аспекти, от които може да се погледне ситуацията. Ползвателите на въпросните обекти пазаруват от местни доставчици, а това е невъзможно да се случи. Изхождайки от познанството и доверието, те пък са склонни да им направят известни отстъпки при разплащанията и пазаруват на консигнация. Това, което би следвало да се вземе под внимание са и приходите в местната хазна. 800 лв. е средният наем от една къщичка, а те са 31 общо. Това прави около 300 хиляди годишно от всички обекти. По думите й Общината трябва да премисли доста сериозно дали може да си гарантира подобни постъпления с реализацията на проекта за нов център. И още една интересна аналогия, която тя направи. По официални данни, през 2017 г. 165 000 души са посетили Боровец. От тях 2/3 са българи. Не всички остават да нощуват като доста по-значителна част от разходите заемат храните и напитките, които консумират. Това поражда конкуренция от страна на големите хотели и ресторанти, които също биха искали да привлекат въпросните посетители за свои клиенти. „Значим проблем от гледна точка на екологията няма да има. Такъв очаквам от гледна точка качеството на живота” – обърна се към присъстващите Тома Белев. В отговор кметът Вл. Георгиев заяви, че проектът е на идеен етап. Тепърва ще се прави работен и предложени различни варианти за общо решение. На този етап изглежда, че нито Общината, нито собствениците на обекти имат готовност за такова. Дали обаче все пак ще съумеят да заговорят на един общ език.
Факт е, че туристически обекти с подобен неизяснен статут не съществуват никъде по света. Договорите за наем се продължават всяка година с анекси, гласувани от Общинския съвет и след това биват оспорвани в съда. Все пак обаче не бива да се забравя най-важното – в тях работят самоковци. През годината територията на „Златния триъгълник” е била обект на различни интереси. Неслучайно арх. Тодор Булев я определи като „Бермудски триъгълник”. Светлина в тунела остава проектът, на арх. П. Еврев, разработен преди десетина години. Представителите на Сдружение „Боровец – 1992” са категорични, че в него е било предвидено място за къщичките. От общинска администрация поясниха, че това реално не е така. Това, което може да се каже в заключение е, че може би е дошло времето да се изясни стратегията, свързана с развитието на курорта. И основният въпрос – ще намерят ли самоковци своето място в него на този етап е без ясен и категоричен отговор.
