В края на миналата година Върховният административен съд възстанови обратно на работа уволненият преди близо 2 години секретар на Общината – Емилия Константинова.
С решение на Върховния съд от 11декември 2013 г., е отменена заповедта на кмета на община Самоков Владимир Георгиев от 30 декември на 2011-та, за прекратяване на служебното правоотношение на секретаря на общината. Решението е окончателно, но не доведе до очаквания резултат – възстановеният титуляр все още не е встъпил в длъжност и кръстосва ежедневно коридорите на Общината в очакване да се добере до работното място. Каква е причината – разберете отговора от 1-во лице.
Г-жо Константинова, Вие бяхте единствената уволнена след встъпването в длъжност на новия кмет. Защо не се разбрахте и какви бяха мотивите?
Не съм единствената уволнена, има и други хора – технически сътрудници в кметствата, които даже бяха уволнени дисциплинарно, което е още по-неприятно. Аз истинската причина не я знам. Чух три различни версии според това къде бяха представени – пред медиите, лично пред мен и като обяснение в Общинския съвет на БСП. Това, което ми беше казано е, че не желаят да работят с мен, защото нося негативи от предходен мандат. Не стана ясно какво се има предвид под негативи. Кметът беше подготвен с двама свидетели в случай, че откажа да получа заповедта за уволнение. Аз винаги съм била на мнение, че ако има документ, на който даден човек е адресат, трябва си го получи лично, за да знае срещу какво се бори. Никога не съм отказвала да получавам каквито и да било документи, адресирани до мен. Не съм възразила и тогава – съвсем възпитано си взех заповедта. Предупредих, че желая да си предам документите, които са на съхранение при мен, които аз съм изработвала и пазя, за да няма после недоразумения, че нещо е изчезнал. В онзи момент ръководството въобще не беше помислило за това. На следващия ден след освобождаването ми, дойдох специално и вече имаше вече определена комисия, на която съм предала абсолютно всичко – и като документи и като вещи, които са ми били предоставени, за да изпълнявам длъжността си. Задържаха ми служебната книжка докато не предам и последното нещо, което би трябвало да е при мен. Аз не съм пречила по никакъв начин на този процес. Това, което ми беше неприятно е, че на 21-ви май ми се връчва заповед, която е с дата 30-ти декември, без до този момент да съм имала каквито и да било индикации, че нещата отиват в тази посока – да бъда освободена. През цялото време, докато боледувах, аз съм уведомявала за абсолютно всичко, изготвяла съм документи по време на болничните си. Изпращала съм ги по имейл на Общината, на кмета на имейла, предупреждавала съм за всичките срокове, които наближават и предстоящите неща. През цялото това време не съм получила знак, че ще бъда освободена и че не са доволни от работата ми. Съвсем не отговаря на истината това, което се изнесе в медиите за реформиране на деловодството, с което аз не съм се справила. Напротив. Аз бях в болница и се обаждах по телефона да уговаряме с ръководството на Общинското строително предприятие, което правеше реформите, как ще се процедира. Това, което бях поискала и бях възложила да се случи беше отменено със заповед на кмета Георгиев и на зам.- кмета Радослав Стойчев. Хората от строителната бригада бяха пренасочени към Бюрото по труда и хората, които в този момент са идвали да бъдат обслужени на деловодството са видели при какви условия работеха тогава служителите. Документите бяха събрани на едно по-малко пространство, нямаше достатъчно работни места и всичко това беше следствие на отменените от кмета мои нареждания.
Вече има решение на Съда, с което сте възстановена на работа. Доволна ли сте от подобно развитие на нещата?
Няма как да не съм доволна, защото за мен това е една морална победа, едно тържество на справедливостта. Един секретар на Община няма на какво друго основание да бъде освободен, освен на основанието най-ниска оценка на атестацията. Съдебната практика, с която съм се запознала по повод на моето дело показва, че масово секретарите на общини са освобождавани по този начин. Има цикличност – избори 2007, дела от 2007-2008, избори 2011, дела от 2011-2012. Не мога да не се радвам, защото излиза наяве, че обстоятелствата не са такива, каквито са представени, че процедурата е незаконна. Малко стресираше моментът, в който трябваше да се върна на работа – по време на празници такава драстична промяна в живота не се отразява по най-добрия начин.
Споменахте за цикличност в освобождаването на секретарите. Доколко законосъобразни са мотивите?
Не са издържани. Съдът казва точно това – че има процедура, която не е спазена и констатациите, които са вписани в протоколите за атестиране не съдържат информация за реални нарушения. Това води до едно абсолютно нереално основание за освобождаване.
Вече успяхте ли да си влезете в правомощията на секретар?
Не, ни най-малко. Още на 17-ти декември имах разговор с кмета Георгиев. Уведомих го лично и официално със заявление в деловодството, че на 21-ви ще се явя на работа. И до настоящия момент не съм допусната до работа, не са ми осигурени условия да изпълнявам длъжността си, какво задължение има органът по назначаване по Закона за държавния служител.
Какво точно имате предвид под условия?
На първо време трябва да се осигури работно място със съответните пособия да бъде извършен трудът. На един метач му трябва метла, на един служител в администрацията му трябва компютър. Това са едни съвсем естествени неща. Аз нямам кабинет. Кабинетът на секретаря, който е на третия етаж в момента е зает от г-жа Вангелова, която и по документи продължава да бъде секретар на Общината. Явявам се всеки ден и до настоящия момент не съм допусната да изпълнявам задълженията си.
Как си представяте изпълнението на служебните ангажименти оттук натам?
Работата така или иначе трябва да приеме една конкретна форма. Принципно трябва да се вземе едно отговорно решение и спрямо него да се реагира. Съдебното решение е задължително за изпълнение като неизпълнението му представлява престъпление. При това положение Общината е длъжна да ми предостави помещение да работя, защото аз съм заявила и се явявам да работя. Ако общинското ръководство не желае да го направи е длъжно да ме освободи. Но това положение, което е в момента – едно лице да е секретар на базата на съдебно решение и друго лице да е секретар на базата на заповед е неприемливо, най-малко от гледна точка на законосъобразността. Всеки нормален човек би се сетил, че едни документи, който в момента г-жа Вангелова подписва в качеството си на секретар са атакуеми. За мен не е нормално да се създават такива ситуации. Истината е, че в момента на мен не ми се възлагат задачи за изпълнение, аз не съм допусната да работя и това, което би трябвало да се изпълнява от секретаря на Общината се върши от друг.
Как се чувствате при това стечение на обстоятелствата?
Естествено, че не е комфортно и не е приятно да седиш цял ден в коридора на Общината, да мръзнеш, да чакаш да ти се обадят или с някакъв друг документ да встъпиш в длъжност. Неприятно е. По цял ден съм в сградата, а реално погледнато не работя. Времето минава трудно и много бавно, но в крайна сметка след като имам съдебно решение за изпълнение, аз нямам път назад. Заявила, че ще се явя на работа и се явявам. В противен случай неявяването ми би довело до отговорност от моя страна.
Спечеленото дело ще намери ли отражение в личните ви и професионални отношения с общинското ръководство?
Това, което казах на г-н Георгиев на 17-ти, че за мен няма никакво значение какво се е случило дотук. В крайна сметка аз съм професионалист и за мен е важно оттук нататък да работим нормално. Другото, което му казах, че аз ще положа максимални усилия и ще се постарая всячески да имаме едни нормални взаимоотношения и да работим съвместно.
Ако това не стане решена ли сте да си търсите правата?
Предполагам, че това няма да е последното ми дело с Общината. Най-малкото поради факта, че затова време, през което не съм допусната да изпълнявам длъжността, ми се дължи обезщетение. Това обезщетение никой не би платил доброволно, но аз ще го претендирам. Дотук съм поискала да ми бъде платено обезщетението, което ми се полага въз основата на съдебното решение за отмяна на уволнението ми. Все още нямам никакъв резултат. Заявила съм го на 17-ти и вече е минал 14 срок за произнасяне. Така, че трябва да предприема следващи стъпки – евентуално да си търся правата отново по съдебен път, което не мисля, че е добър развой на нещата. Освен всичко останало, това товари и с едни съдебни разноски за адвокати, както мен, така и Общината. И не мисля, че е нормално общинският бюджет да се товари допълнително с разноски, за които предварително е ясно, че ще бъдат дадени и че са неизбежни. Надявах се нещата да тръгнат нормално, но ако не вървят нормално ще търся съответните начини да получа това, което ми се полага.
