Обществено-икономическата ситуация в страната се влошава. Това е основният извод от проведено наскоро проучване. Бели Искър и Маджаре бяха част от изследваните точки на националното представително изследване „Синдикален барометър” на Института за социални и синдикални изследвания /ИССИ/ с председател Любен Томов към КНСБ. Изследването беше изцяло насочено към трудово заетите лица на възраст между 15 и 64 години.
„Целта на изследването епосредством анализ на събраната информация да се характеризира актуалната социално-икономическа ситуация в България, да се очертаят обществените нагласи и очакванията за развитие на страната в краткосрочен и средносрочен период, да се откроят мястото и ролята на синдикатите в новата обществено-политическа обстановка, като се очертае динамиката на промените в сравнение с предходната вълна на изследването от август 2013 г.” – сподели Зорница Кацарска, координатор на местната структура на КНСБ. Една от главните оценки, която дават изследваните лица е че не се вижда светлина в тунела. Тъкмо обратното – според мнението на хората обществено икономическата ситуация в страната се влошава. Оценката на респондентите е измерена по 11-степенна скала и има ярко изразена конфигурация, характеризираща се с много големи натрупвания към крайната „много лоша” степен и постепенно затихване към другата крайна степен „много добра”.
В динамика, спрямо предходното изследване от 2013г., оценката придобива още по-негативни измерения. С подобно изражение е общественият негативизъм и по отношение на икономическата ситуация в страната, с тази разлика, че между двете изследвания влошаването не е толкова силно. 69% е кумулативният вот в трите най-ниски степени на скалата (през 2013 г. – 65.4%), а на обратния полюс попадат 0.6% от респондентите (през 2013 г. – 0.7%). Трябва да се има предвид обаче, че анкетираните са работещи хора, с трудови доходи. С други думи – ако се вземат резултатите от цялото население на страната, то те биха били още по-негативни. Очевидно е, че независимо от появата на някои позитивни индикации за бавно „отлепване от дъното” на кризата (статистически показатели за плавен икономически растеж, повишаване на промишлената продукция, заетостта и икономическата активност), населението не е усетило дори минимално подобряване в жизнения си стандарт и състоянието на пазара на труда.
По отношение увеличаването на МРЗ за страната от 310 на 340 лв. преобладава мнението, че този ръст е недостатъчен (55.4%), други 27.5% обаче са удовлетворени от това повишение, а против съществуването на МРЗ изобщо са само 8% от респондентите. Сред противниците на МРЗ най-висок дял имат работодателите (25.7%) и самонаетите (13.3%), както и заетите в „Хотели и ресторанти” (18.4%). Общата неудовлетвореност от размера на МРЗ дава една изключително пъстра картина на мненията – какъв трябва да бъде той понастоящем? Само 1.1% посочват сегашния размер от 340 лв., а нагоре вариациите са твърде големи и стигат до 1.5% в диапазона над 1000 лв. По някои от исканията има много широк обществен консенсус и мненията на наети, държавни служители, работодатели и самонаети са много близки, докато при други са налице по-съществени разминавания. Например това укриването на социални осигуровки да бъде ли криминилизиран акт разделя работодателите, като подкрепа на искането показват 54.3%, отчасти – 25.7% и не – 11.4%. Повишаването на заплатите в бюджетната сфера среща най-високо одобрение сред държавните служители (90%), докато подкрепата от работодателите и самонаетите е значително по-ниска (съответно 57.1% и 58.0%). Гарантиране правото на синдикално сдружаване, КТД и стачка се подкрепя от 57.1% от работодателите, отчасти „за” са 11.4% и против – 14.3%. Обществено-икономическият живот е пряко отражение на политическите процеси в страната.
Нарастващият негативизъм по отношение на ситуацията в страната води до много ниски персонални и институционални оценки, което означава, че козметични промени са невъзможни и промяната на статуквото изисква нови действащи лица.Рейтингът на основните политически фигури и институции подсказва – неизбежни парламентарни избори.
Основните причини за политическата нестабилност, които посочват анкетираните са групирани в следния порядък. На челните места са поставени липсата на ясно изразено парламентарно мнозинство – 36.1%, безпринципното коалиране и поддръжка на кабинета – 36.1% и зависимостта на кворума в НС от един единствен глас – 32.5% и усещането, че правителството е поставено под диктата на поддържащите го политически сили – 31.8%. Следват задкулисието и липсата на прозрачност при вземането на важни решения от правителството с 29.6% и фактът, че голяма част от българските гласоподаватели не са представени в парламента – 26.7%.
С по-малка значимост са посочени: недостатъчната експертност на правителството (20.2%), липсата на политическа култура и управленски умения у властимащите (18.2%), а оправданието „в условията на икономическа криза всяко управление би било политически нестабилно” се подкрепя от 15.8% от респондентите.
Само 2.8% считат, че понастоящем няма политическа нестабилност в страната. Очевидно е, че българският народ очаква развръзка, откъде обаче ще дойде тя!
