Анелия Балабанова
Ние, българите сме царе на това да внасяме свой прочит на нещата. Така, както на нас ни е угодно. Има много примери, но последното красноречиво доказателство са промените в Изборния кодекс и възможността за преференциално гласуване. На пръв поглед изглежда много добра идея – гласоподавателите да преподредят листите, гласувайки мажоритарно за някой от кандидатите. На практика обаче се случва съвсем различно нещо и в основата отново са парите, интересите и желанието за власт. Хора, които хал-хабер си нямат от политика „цъфнаха” във всевъзможни партийни листи. Някои попаднаха в тях ей така, заради упражнението или пък да направят услуга на някого. Роди се и чисто българският феномен 15/15,13/13 и т.н., който показа, че обществото ни въобще не е узряло за подобни нововъведения, които отдавна са се превърнали в обичайна практика за цивилизованите страни. В тази графа може да поставим и референдума за това да има или не електронно гласуване. Някои го нарекоха „електрическо”. Това обаче е най-малкото.
Дори и на местно ниво, в Самоков сме свидетели как хора, изповядващи привидно една и съща идеология, застават един срещу друг като опоненти. Този, който разполага с по-голям ресурс – финансов, под формата на контакти и прочее успява да надделее. На този фон не е учудващо, че хора на 10, 15, 20 място, че и по-назад вече са общински съветници. Няма лошо, стига това да отразява реално волята на народа. Това обаче е под дълбоко съмнение. Самият факт за начина, по който въпросните общински съветници „драпят със зъби и нокти” да управляват града в следващите четири години е достатъчно симптоматичен. Показателен от гледна точка на това, че със сигурност не са отишли там да работят само и единствено за благото на народа и община Самоков, въпреки клетвата, която положиха при встъпването си в длъжност. Няма да споменаваме конкретни имена, защото градът е достатъчно малък и доста неща са публична тайна. Със сигурност не слагаме и всички под един знаменател. Има и щастливи изключения, което е добре. Жалко е обаче, ако има и капка достоверност в тиражираните слухове, че хора с осъдителни присъди, при това ефективни, ще ни управляват през настоящия мандат. Такива лица имаше и в листите, а имената им станаха обществено достояние. Това поставя отново на дневен ред въпроса за прецизирането на кандидатите, участващи в изборната надпревара. Същото може да се каже и за членовете на някои Секционни избирателни комисии.
Ще споменем и друго обстоятелство. Не за пръв път фигури, познати в политическото пространство, застават на челни позиции и по този начин извличат дивиденти за формацията, която представляват. Това нямаше да е смущаващо, ако след това не се отказваха, което може да се тълкува като своеобразна подмяна на вота. И при сформирането на настоящия Общински съвет също имаше рокади. На мястото на Йордан Сугарев трябваше да влезе следващият в листата на „Евророма” Нора Димитрова. Тя също се отказа и в крайна сметка общински съветник ще бъде Васил Стоянов. Депозирано заявление за отказ в Общинската избирателна комисия имаше и от Александър Методиев – представител на ДПС. Неговото място в местния парламент ще бъде заето от Иван Атанасов.
Връщайки се отново на темата за Секционните комисии, няма как да не споменем гласуването в Ярлово, което тотално ни преобърна представите за математиката заради сгрешените протоколи. Издънката стана достояние и на националните медии. Стигна се дори до повторно преброяване на бюлетините в присъствието на вещо лице. Поводът беше внесена жалба във връзка с фрапиращото разминаване на данните в протоколите, думата по която има Административен съд – София област. Получиха се доста интересни резултати по отношение на преференциите. Така в листата на БСП д-р Ивалина Трендафилова вече изпреварва Георги Големинов с четири гласа. В следващите дни очакваме развитие по казуса, който ще даде реален отговор на въпроса дали ще се стигне до разместване на пластовете. Чакаме и окончателното решение на съда за изборите в Говедарци, заради подадените жалби от страна на двама от кандидатите за кметския стол.
Всичко изнесено дотук като данни и факти навява на мисълта, че Алековият Бай Ганьо е все още жив и продължава да прави избори. В Самоков, в 21 век. Истински театър на абсурда. За да го има обаче сме виновни всички ние. Или поне тези, които за жълти стотинки продават гласа си, без да си дават сметка за последствията. Жалка картина. Спираме дотук и даваме възможност, не с думи, а с реални действия новоизбраните самоковски управници да опровергаят предварителните обществени нагласи, че ще ни ръководи един от най-слабите Общински съвети до този момент.
