Зоя Станкова
Става въпрос за „криворазбраната цивилизация” или доста неугледното навид изкривяване на празниците.
Всички сме малко или много запознати с традициите и обичаите за всеки празник, който честваме. Напоследък обаче не само доста от тях са изчезнали, но и останалите не са каквито са били, където все още ги има… Време! Отношение!? Родолюбие!?
Но въпросът не е в това какви са били едно време традициите и обичаите, какво се е правило и как. Разбира се, важно е и хубаво е да го има все още, да уважаваме и поддържаме живо българското, но сякаш това е малко трудно постижимо за младите хора, чиито интереси са със съвсем друга насоченост. И все пак, говорим за нововъведенията, на които неволно ставаме преки свидетели и в които непринудено биваме замесени. А всяка дума ще бъде подкрепена с пример и то с най-пресни примери около Коледа и Нова година.
Конкретни примери, на които станахме свидетели. Коледари, на които само дрехите са в тон с празника и това, което е било. На доста места по празниците имаше хора, които обикалят по домовете, влизат където им отворят и се разиграват безумни етюди на изкривено разбиране. Коледари, които се водят не от душата на празника, а от идеята да получат нещо на аванта.
А след Нова година – обиколки с чаша уж светена вода из институциите – нахълтват жени, започват да ръсят вода навсякъде и да желаят здраве. Мълчиш. Благодариш. Те настойчиво не си тръгват, след като са нахълтали дори без позволение да влязат, а казват, че в чашата се слагат пари…
Ето това са новите празници в остарялото време. Безумия, които съпътстват нашите дни, но които е редно да ни накарат да се замислим.
