Жените са крепителите на семейството и на обществото, затова не е случайно, че те са вдъхновение за целия свят. Същото важи и за нашия скромен Самоков.Наблюдавайте – дето стъпи женски крак, всичко тръгва напред: и наука, и религия, и музика – всичко върви добре. Жената е почва, на която всичко вирее. Ако изчезне жената, всичко спира, почва няма.
Потърсихме жени, които този път в проекта „Новата Ева“ представяме не само като професионалистки, а и като майки. Майки, които са дали на обществото не само себе си като част от тази общност, но и възпитават личности. Дългът към природата и към обществото е изпълнен. Тези жени имат своя собствена мисия, която допълнително ги е орисала с чар и магнетизъм.
Домакиня, майка, кариеристка… Какъв е изборът на днешната жена?
Сякаш изборът на днешната жена е предопределен от динамиката на времето, в което живее. Тя трябва да бъде всичко и да бъде добра във всичко. Тя трябва да създаде уютен дом, който да поддържа чист с двете си ръце и разбира се предимствата на съвремената техника /но все още не е стигнала до това да има домашна помощница, независимо, че работи наравно с мъжете/. Отворила лаптопа на кухненската маса да търси нови рецепти, за да изненада близките с някакви кулинарни изкушения. Да изслушва търпеливо радостите и тъгите на съпруга и децата си. Да се опитва да дава свобода на всички, да не нарушава личното пространство, но и да бъде добър приятел и съветник. А когато падне нощта трябва да е и страстната любовница, а на сутринта да се събуди с усмивка и да изпрати с целувка всички и самата тя да се отправи към работното си място – където никой не пита дали е майка и съпруга, тя трябва да защитава всеки ден правото си да заема един отговорен пост.
Работата ти те нарежда сред познатите лица в града ни, хората постоянно следят крачките ти. Досадно ли е това или вече свикна?
Трудно се свиква с това личният ти живот да бъде тема на разговор. В първите ми години като журналист в самоковската телевизия „Рила” ми беше забавно и даже се чувствах поласкана от интереса и вниманието на хората. Но истината е, че това, че си разпознаваем навсякъде и от всички определено те лишава от лично пространство и това те натоварва и уморява. Защото нещата не опират само до това, че всеки с проблем иска да ти го сподели независимо къде и кога те среща, че телефонът не спира да звъни и в късните часове, а се добавят и непотърсени коментари за прическата, цвета на косата, облеклото, семейството.
Майка и работеща жена – възможно ли е?
Мисля, че всички майки в Балгария, които в огромния си процент са работещи жени доказват, че това е факт – лекари, преподаватели, журналисти, инженери, юристи, сякаш не останаха сфери, в които да не е стъпил женски крак и при това да е оставил своята неизлечима следа. Аз имам забавна история във връзка с раждането на моята дъщеря Стела. Направих последния запис на новините на Канал „Рила“ на 19-ти юли, на 20-ти влязох в болницата и на 21-ви сутринта тя се появи на бял свят. Седмица по-късно отново бях на линия в телевизията между всеки две хранения на малкото ми човече, докато то спеше. Така че имам категоричен отговор – да, възможно е да бъдем работещи майки.
Как те промени майчинството и как разбърка приоритетите ти?
В момента, в който познаеш майчинството приоритетите са ясно подредени. Първото място е предопределено – то е за децата. Не го планираш, не подписваш договор, не даваш гръмки обещания. Но с всяка радост и тревога, с всяка безсънна нощ, с всеки проблем и решение, градим живота си около това безценно и единствено щастие – нашето дете. Преди да стана майка това може би са били за мен просто клишета, но днес…след 12 години..аз знам, че моята Стела е моята звезда, най- ярката светлина в живота ми.
Темата за майките и дъщерите провокира въпроса какво точно искаш тя да знае за теб и твоето светоусещане?
Има неща в живота, с които съм склонна да направя компромис. Но има такива, които в моята ценностна система са непреходни и не подлежат на промяна. Аз съм честен и открит човек, не понасям лицемерието, двуличието – опитвам се на това да я науча – да издига истината на пиедестал, да гледа хората в очите и да има достойнството да отстоява себе си. Да се опитва да дава най-доброто, на което е способна, да има цели и амбиции и да ги следва неотклонно. „Да прави каквото трябва, пък да става каквото ще“.
От какво искаш да предпазиш детето си и на какво искаш да я научиш?
Като всеки родител искам да я предпазя от грешки, искам да не пролее сълзите, които аз съм проляла, да не се спъне в камъните, които мен са препънали..но истината е, че това е пътят – с тръните, с каменистите хълмове, но и с цветните градини и тя трябва да го извърви сама, да направи своите грешки и да извади своите поуки. Това ще я направи силна, а днес една жена трябва да бъде силна. На това искам да я науча – да бъде добър човек, да бъде достойна личност.
Къде отива любовта за една жена, когато тя организира живота си?
Любов..в сърцето на една жена има място за много любов.. тя не си отива никога и никъде..може да се свие на кълбо, може да пламне изпепеляваща, може да стои тиха и да съзерцава, но тя е там.. към детето, към любимия човек, към семейството, към приятелите, към работата, към цветето, което детските ръце подават в празничната утрин.
