Мария Галчева
В този брой работа си имаме с откровено талантливи хора. Какво по-хубаво от това да разказваш техните истории извън категорията на бутафорното и тривиалното. Може би точно в такива сюжети трябва да търсим истински ценното – мотивацията да продължиш да се развиваш и да търсиш. А и да не пропусна – никога да не се отказваш.
Никола е пред прага на истинския живот, ако можем така да наречем „пределната“ 18-годишна възраст. Времето на най-големите мечти и открития, когато за теб буквално няма невъзможни неща. Неговото хоби е фотографията – страст, която запечатва в изключителни кадри. Всичко започва случайно, казва той, като повечето хубави неща в живота ни, но остава. И се развива – търси нови насоки. Така трябва – защото човек трябва да буди уважение с това, което прави. От едни нощни снимки се стига до нова техника и появата на модели – и до посланията. С всеки наш жест отправяме послания към света, а снимките ги запечатват завинаги. Но стига толкова, че няма да ми стигнат думите да описвам магията на това изкуство– оттук нататък аз съм само въпроси, а Никола дава отговорите.
Здравей, Ники, разкажи на читателите ни малко повече за себе си.
Здравейте на всички читатели на вестник „Самоков 365“, казвам се Никола Пешков на 18 години от град Самоков и уча в ПГ „Константин Фотинов” .
Как започна всичко – първият фотоапарат, първата снимка, първият урок, първата критика?
Първият апарат беше съвсем обикновен дигитален апарат, какъвто предполагам всеки от нас има вкъщи. Всичко започна съвсем случайно, разглеждайки функциите на апарата. Направих няколко нощни снимки, стана ми интересно и следващият месец нямаше ден, в който да пропусна снимане главно на пейзажи. Първите си критики приех от по-вещи в тази област фотографи, с които и до ден днешен обменяме опит и съм им безкрайно признателен.
През какво премина като градация, за да достигнеш до истински добрия /според теб/ кадър?
Всичко носи своя принос за истински добрия кадър – като започнем от апарат, минем през обектив, изпълнение и кадриране на самия снимка, „зад апаратното устойство”, и не на последно място обработката на кадъра.
Кога започна да снимаш модели?
Модели започнах да снимам след като си закупих техника на по-високо ниво. Като първоначално мои приятелки се престрашиха да застанат пред обектива. Стана ми интересно как към всеки един модел трябва да се подходи по различен начин. И така силно индивидуалните кадри започнаха да ми стават все по-интересни.
Би ли искал да превърнеш фотография в своя професия?
В интерес на истината не бих превърнал това мое хоби в професия поради факта, че ако хобито се превърне в професия, то вече няма да ми носи отмора и бягство от натовареното ежедневие, а ще се превърне в самото ежедневие.
Какво ти дава снимането и какво послание искаш да отправиш към хората чрез него?
Винаги съм бил на мнението, че всеки има своя гледна точка. Това обичам да правя – да показвам различните гледни точки. Малки неща, спонтанни моменти и секундните моменти, които в общия случай виждаш само ти.
Правиш ли случайни снимки и как реагират околните, когато те видят, че снимаш?
Правил съм случайни кадри от типа “street photography” или т.нар. “улична фотография” снимки на случайни хора или събития. Винаги се старая да не ме забелязват, защото в противен случай се губи магията на случайния и непринуден кадър.
Какъв тип фотос определяш като скучен?
Фотоси, които не могат да ме вдъхновят, да ме заредат с някаква енергия, била тя позитивна или негативна. Общо казано празен кадър, който не може да ти каже нищо.
И съответно кой е интересен?
Това е снимката, която като видиш дори само веднъж я запечатваш в съзнанието си и помниш цял живот.
От кого се учиш? Кой е твоят кумир в тази област?
Уча се главно от книги и уроци в интернет. Но човека, от когото съм научил доста е Matt Granger, главно занимаващ се с портретна фотография.
Какво би казал на начинаещите?
Бих желал да съм максимално кратък и да се вместя в четири думи:
Никога не се отказвайте!
