Зоя Станкова
Никола Парипович – по призвание поет, при това със силно изразено поетично самосъзнание!
Има издадени две книги с поезия. Първата през 2007 година – „Под древним дубом” и втората през 2013 година – „Ведрине”. За съжаление стихосбирките му не са преведени (все още) на български, но част от неговите стиховеса. Каквото и да кажа за неговото творчество тук, то ще бъде не на място предвид това, че читателят няма да е запознат с творчеството на младия поет, затова ще спестя своите анализи, своите възгледи над написаното от Никола и собственото си мнение, затова ще оставя Никола сам да разкаже в краткото ни интервю.
Искаше ми се на страниците на вестника да се срещнем с човек различен и не толкова близък до нас, и разбира се, човек на изкуството, затова помолих Никола да направим това кратко интервю и за моя радост, той прие.
Би ли казал кой е Никола Париповик за всички наши читатели, които не знаят?
– Никола Парипович работи като преподавател по сръбски език и литература, но прехраната си изкарва като поет. Той е роден в Ливно и живее в Баня Лука, Република Сръбска.
Имаш издадени две книги с поезия, кога започна да пишеш и как се отключи в теб поетичната страна на душата?
– Започнах да пиша рано, още в началното училище. В началото опознах народните поети, а след това усвоих своите изрази. Това е много труден, а често и красив труд, както всеки израз на съзряване. Публикувани са само една малка част от моите стихове, а останалите съм поверил на огъня.
Само поезия ли пишеш или си изкушен и от други литературни направления?
– Имам написани и известен брой есета, а любимата ми форма е къс фантастичен разказ и се надявам един ден да събера тези си писания в книга. Иначе, моят девиз е: „Пиши по малко и го сгъстявай”. Истината е, че в писането няма правила.
Кои са темите, които най-силно вълнуват сърцето и деня на поета?
– Някъде съм чел, Мигел де Унамуно да казва, че двете основни теми на всяка поезия са любовта и лишението от живот. Бих казал, че аз пея само това, което ме вдъхновява и това, което ме плаши.
Знам, че си участвал в “Мелнишки вечери на поезията”. Би ли ни разказал повече за това твое гостуване в нашата страна?
– За „Мелнишки вечери на поезията” изпратих няколко стиха, а дали щях да успея да присъствам лично, зависеше от много неща. За съжаление, не успях, все още не съм бил в България, но с времето се сприятелих с много студенти, които учат езика, от Пловдив и които бяха в Баня Лука. Възнамерявам да посетя България при първа възможност.
Запознат ли си с българската поезия и имаш ли любим български автор или произведение?
– Българската поезия постепенно я опознавам. Тук е момента да спомена нещо интересно и дълбоко „Автобиография на Григор Пърлич”, което се опитах да прочета в оригинал. Също и поезията на Елизавета Багряна.
ПОЕТИКАTAHA ПРИНЦИП
Заради младежките Балкани
Сред плесента на мудното царство
Заради гръмналия в песен юг
Сред умисления север
Заради нашата лирика
Сред вашата логика
Заради битието
Сред небитието:
Стрелям.
Никола Парипович
/Превод: Иван Топалски/
