В следващите редове ви каним на вълнуваща среща с Никола Георгиев – един обикновен човек от Марица. Обикновен, но не съвсем… Защото е имал възможност да отиде чужбина, когато това е било немислимо за повечето българи. Прекарва години в екзотичната и непозната страна Мозамбик, където проектира и строи оризища, напоителни системи и други съоръжения. Завършва основното си образование в родното село, а по-късно учи в София – Механотехникум, Строителен техникум – специалност архитектура и строителство. През живота си се е занимавал с много и различни неща. Тренирал е джудо и карате. Голямата му страст обаче и до ден-днешен е литературата. Той самият пише стихове и разкази, които са поместени на страниците на вестниците „Костенска трибуна” и „Софийска правда”. Участва в конкурси и е печелил призови награди със своите творби. В момента периодично се изявява във вестник „Трета възраст” с псевдонима „Боб Ронкън”. Продължава да твори предимно в проза – разкази, есета. Дори има написани вече три романа в ръкопис. Следващата крачка е появата на двете книги, свързани с падането на Костенско под византийско владичество и падането на Костенец, Долна баня и Марица под турско иго. Чрез страните на вестника сме ви запознавали с част от неговото творчество. Сега открехваме вратата и към някои от житейските му истории. Те се коя от коя по-увлекателни. Една случайна среща преобръща живота му на 360 градуса. Вижте.
Никола, много и различни неща са оставили отпечатък в живота ти. С какво по-точно си се занимавал?
С всичко съм се занимавал. Бил съм общ работник, строителен работник. Завършил съм механотехникум – двигатели с вътрешно горене. Животът ми е бил тежък – от 4-годишен паса коне. Завърших и отидох да работя в Долна баня. На работа там ме взе един много добър кмет по това време – Георги Гаджанов. Той имаше интерес към историческите събития, местните случки и легенди. С него много си допаднахме и той ме прие топло.
Как се озова в Мозамбик?
Срещнах съвсем случайно представителя на посолството. Той беше с една дипломатическа кола, пътуваше за Пловдив. Аз бях на стоп, валеше дъжд и сняг. Вдигнах ръка, той спря. Качих се и започнахме да разговаряме. Закара ме по предназначение и ме попита „Никола, искаш ли да ходиш в Мозамбик?” Аз казвам: искам. Бях 30-годишен. За няколко дни трябваше да събера документите. Получих телеграма и на 24-ти декември 1977 г. аз бях в Мозамбик. Работих много и различни неща. Известно време изготвях проекти за хидромелиоративно строителство оризови полета и пътища в Шай – шай.
Как успя да преодолееш езикова бариера?
Трябваше да знам език, за да мога да комуникирам с местните. Аз говорех португалски, но те не искаха да ме слушат, понеже за тях това е езикът на неприятеля. За да мога да комуникирам започнах да уча и говоря техния език – шангана. Обикнаха ме, направихме водохващането. Сложих им помпа и бяха доволни
Бил съм и съветник в областта на строителството, благодарение на тогавашния посланик – Владимир Виденов. Разучих колко области са, какви са пътищата. Най-важното за един народ е да бъде нахранен и да не го притесняваш. Трябва да му се даде всичко онова, от което има нужда, за да съществува. Полека-лека тръгна работата. Две години бях в джунглата и карах един мотор „Сузуки” 125 кубика. Много работих, бил съм на лов за слонове. Можех да избягам, защото имах дипломатически паспорт, но не исках.
Защо избра България и реши да се върнеш?
Защото съм патриот и обичам страната си. Знам, че тука са неуредици, но не мога без страната си.
Кога се появи твоята страст към литературата и в кой период прописа?
От дете. Във втори – трети клас, когато другарката Банкова ме научи да пиша, съчиних първото си стихотворение „Събрали се четирима другари да учат. Но да учат те не знаят, а се събрали карти да играят”. Имам много разкази за животни и на социална тематика.
За какво мечтаеш?
Мечтая за справедливост и най-вече за здраве.
От политика интересуваш ли се?
Интересувам се, но няма да се оправим. За съжаление хората не вярват в Бога. Въпреки това съм оптимист е за бъдещето. България има една манна небесна, която я пази. Ще преминем през различни перипетии, но вярвам, че младите ще оправят нещата.
Есенна вечер
Осеяно небе с облаци – мастилено черно, сажди – с оттенък на туш. Художник небесен с четка нанася ретуш по небосвода безкраен от въздух и пара. Картина омайна, жива, движеща се омара от север на юг. Проблясва звезда и мигом се скрива зад облак навъсен, дългокос, дългобрад старец – намусен, от дъжд натежал, ръси въздушен прашец, въздишка изпуска във вид на ветрец , дървета разлюшка, раздруса навред тънкостеблени клонки и в миг към земята с въздишка политат листец след листец и някак изведнъж заплиска топъл есенен дъжд. Посланието – и най-мръсната капка вода е по-чиста от най-чистата човешка душа.
