Николай Помаков: В Англия хората са непукисти, едва сега осъзнаха какво се случва

Анна Манова

От началото на миналата седмица премиерът на Великобритания Борис Джонсън разпореди по-строги мерки за борба с коронавируса и прикани всички да останат по домовете си. Тези рестрикции бяха определени като позакъснели в сравнение с разрастващата се пандемия в целия свят, а реакцията на британците бе възприета като твърде нерешителна. Неофициалната политика на правителството бе обърната към изграждане на „стаден имунитет” и животът в Обединеното кралство си течеше по старому. Големият брой зарaзени наложи по-строги мерки, затваряне на обществени места, заведения, барове, театри, кина. Така над 66 милиона британци ще трябва да се съобразят с ограниченията – първите по рода си, след Първата световна война. Те ще продължат поне 3 седмици.

За ситуацията в Лондон ще ни разкаже самоковецът Николай Помаков. Той и семейството му живеят и работят в Обединеното кралство над 10 години. Николай е зает в сферата на строителството, но му се налага както повечето хора да остане вкъщи.

Здравей, Ники. Разкажи ми как и къде те завари кризата? Как разбра, че ситуацията не е за пренебрегване и този вирус е в световен мащаб?

Здравей, Ани. Когато обявиха, че ще има карантинен период аз бях в България, но за щастие успях да се прибера в Лондон при съпругата ми без никакви препятствия. За първи път летище Лутън беше толкова празно. Като цяло ние се информираме от българските новини и от интернет.

Сякаш британците дълго време се опитаха да са над нещата, като неофициалната политика бе фокусирана върху изграждане на „колективен имунитет”, докато другите засегнати страни налагаха сериозни рестрикции. Как протичаше животът до началото на миналата седмица в Лондон? Какво е твоето впечатление?

Тук в Англия като цяло хората са непукисти и никога не са се притеснявали ужасно много за каквото и да било. Хората в Англия си живеят сякaш са на “остров” далече от всичко останало и не се впечатляват от останалия свят. Тук хората не са като в България. Имам предвид, че например тук децата винаги ходят леко облечени, дори в студените дни и за тях това е начин на изграждане на имунитет. Затова мисля че първоначалният им подход е типичен за англичаните.

Във вторник премиерът Борис Джонсън разпореди гражданите да останат по домовете си. До този момент сякаш беше твърде нерешително поведението на управляващите в Обединеното кралство. Усети ли се разлика? Хората останаха ли си по домовете или предпочетоха да работят?

От 20 март забраниха на всички ресторанти и пъбове да работят. От вечерта на 23 март премиерът Джонсън обяви, че всички, чиято работа не е належаща трябва да си останат вкъщи. Но всъщност това беше разтълкувано по различен начин, тъй като не беше уточнено чия точно работа е належаща и някои фирми продължават да работят. Разредиха влаковете в метрото и вместо обичайно то разписание на няколко минути, ги направиха на интервал от 15-20 минути. Това от своя страна предизвика струпване на много хора на едно място, все пак Лондон е огромен – над 13 мил. души.

Какво ти каза твоя шеф? Как реагира той?

Аз трябваше да работя извън Лондон тази седмица и когато беше изявлението на премиера бях заедно с шефа ми.В момента, който чухме изявлението той каза, че сутринта ще трябва да се прибираме. Ние работим в сферата на строителството и както той каза – нашата работа не е от жизнено важно значение и по-добре е за всички са сме си вкъщи със семействата.

Как правителството ще компенсира неработещите през всичките тези седмици? И преди да бъдат въведени забраните мислехте ли да си дойдете в България?

На фирмите, чийто работници са с договор,  държавата ще покрие 80% от заплатите, но на такива като нас – selfemloyed (самонаети лица) ще отпуснат само по 94£ на седмица, което е крайно недостатъчно, особено за хора които живеят в Лондон. А момента няма да можем да се приберем в България, защото повече от 10 години нашият живот е в Англия. Надяваме се обаче нещата да се наредят и да можем да се върнем за постоянно.

Следващите месеци обаче ще са доста трудни, тъй като ние работим преобладаващо в музеи и големи офис сгради. Преди няколко дни разбрах, че единият музей, където работихме наскоро е затворил врати за 12 седмици. За сега не е ясно колко време ще сме без работа. Няма да бъде лесно в никакъв случай, но се надявам, че всичко ще отмине и ще забравим лошите моменти.

Ти и семейството ти какви мерки взимате?

Ние със съпругата ми живеем заедно с брат й, неговата половинка и малкия им син. За сега освен, че ни е ужасно скучно и не сме свикнали да сме толкова много време вкъщи, няма особени промени в начина ни на живот. Всичко си е по старому. Няма някакви различни мерки за предпазване.

Има ли всичко в магазините? Изчерпаха ли се някакви стоки? Хората презапасяват ли се?

Магазините се стараят да поддържат колкото е възможно рафтовете заредени и да има всичко необходимо за ежедневието на хора. За съжаление много от тях прекаляват с покупките и се презапасяват с продукти. Дори и фризерите от една от големите вериги за техника са изкупени за седмици напред. Това е малко странно след като постоянно има изявления, че има храна за всички. Големите вериги не си позволяват да спекулират с цените, но за сметка на това малките магазинчета прекаляват. Онзи ден съпругата ми каза че е видяла в магазина санитарен гел, чиято нормална цена е около 1£ да се продава за 10£. Естествено има и различни хора, които си пробват късмета и продават пакет тоалетна хартия за 600£ на аукцион. Тук винаги има такива зевзеци, които си пробват късмета.

И за финал на разговора твоето пожелание?

Като за финал пожелавам на всички да не губят увереност. Няма да е все така. Надявам се, че всичко ще отмине и няма дори да помним тези дни на изолация. Бъдете здрави.