Анна Манова
По повод Европейската нощ на музеите, която се отбелязва и в Самоков, като специален гост на Историческия музей в града, беше поканен писателят Нидал Алгафари.
От 18:00 часа в съботния ден /20 май/, на терасата на музея, своите книги представи писателят Нидал Алгафари. В приятната майска вечер, в непринудена обстановка, авторът запозна аудиторията със своята трилогия: „Боже, защо Господ лъже?”, „Аллах, милост нямаш ли?” и „Любиш ли, ти Бог си”. Всъщност това не е първа такава покана за Нидал Алгафари. Миналото лято той направи едно гостуване, свързано с първите два тома на книгата си в историческия комплекс на село Белчин. Тогава той спомена, че започва третата част от поредицата си. 
„Първоначално историята тръгва трудно, но после на героите им става тясно и те сами започват да ме водят в разказа”, спомена Алгафари, като подчерта, че се е зарекъл да е трилогия, а вече е на прага на четвъртата част. В книгите му има преплетени традиции, севди, обичаи и макар заглавията да звучат теологично, авторът подчерта, че религията всъщност не е в основата на романите му. По-скоро те са опит да покаже колко мъдро българинът е успявал да заобиколи наложеното му институционализиране на вярата и как е запазил в себе си духа на най-чистото, на езическото. Успял е да намери начин да съхрани онзи дух, който многократно и в продължение на векове е опитван да бъде сломен – дали от църквата, дали от монаси или османци. „Да, теология има в книгите ми, защото смятам, че религията е докарала нещата до там ние да бъдем отблъснати много далече от духовното и тласнати към материалното. Пак от тези, които институционираха вярата. А вярата е нещо чисто, което всеки един от нас носи в себе си”, каза авторът. И продължи: „Имам за себе си две идеи, които искам да предложа на обществото. Едната е да успея по някакъв начин да обърна всепризнатото негативно мнение на хората към образа на чорбаджията, който е възприеман като изедник. Искам да бъде възобновено достойнството на този образ. Защото благодарение на чорбаджията, или заможният, богатият човек от онова време, е имало просвещение, градили са се църкви, манастири, те са били ктитори, те са плащали на даскалите, те са давали работа на хората. И само защото няколко наши политици са решили, че този образ трябва да бъде очернян за мен не е правилно като разбиране. Другото, с което се боря всячески е разбирането, че някога нашите прадеди са били роби на когото и да било. Независимо, че сме под владичеството на османлиите, независимо, че сме били в рамките на една огромна империя, нашите прадеди никога не са били роби на никой, не са били с робски души. Защото робската душа е вече сломената и претопената, асимилираната. Българинът никога не е бил такъв”.
Всъщност самият Нидал Алгафари много дълго е изучавал всичко върху, което е акцентирал, за да достигне максимална точност и реалистичност, като с усмивка подчерта, че на някои места при представянето на трилогията, са го „хванали” с малки неточности.
На финала на срещата колективът на Историческия музей изненада автора като му подари две изключително ценни книги – „Самоков и околността му” на Христо Семерджиев и новоиздадената книга „Златен извор”, с пожелание те да бъдат вдъхновител за следващи романи.
