Интервю

Нидал Алгафари: „Вярвам в Бога в себе си”

Анна Манова

20160813_182628 20160813_173413 20160813_173653

 

 

 

 

 

На 13 август Нидал Алгафари гостува в самоковското село Белчин. Поводът беше представяне на първите две части от трилогията му: „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли?” Третата част, която в момента авторът още пише, ще се казва „Аз съм Бог”.

Гостуването му в музейния комплекс Цари Мали град се осъществи благодарение на Елена Леви, Веселин Хаджиангелов, Академия АОКИ и Градски исторически музей – Самоков. Неотлъчно до автора, познат като един от режисьорите на култовото студентско предаване „Ку-ку”, беше и неговата съпруга – Мадлен Алгафари.

Нидал Алгафари в книгите си пише за обичаите, севдите, за Бог. Като първоначалната идея на автора е била да напише сценарии за филм, което остава само в сферата на пожелателното, но пък се „раждат” първите две части на трилогията му. При представянето на книгите си той подчерта радостта от възможността да обясни реално какво е искал да каже авторът в произведенията си.20160813_173413

За идеите, темите и вижданията на автора Алгафари четете в следващото интервю.

Г-н Алгафари, на 13 август Вие представихте книгите си „Боже, защо Господ лъже?” и „Аллах, милост нямаш ли?” в историческия комплекс на село Белчин. Споделете малко повече за поканата и гостуването си тук? И къде преди това бяхте на подобни срещи – разговори?

Много ми е трудно да изброя всички градове и села, където съм представял книгите си, те са повече от 100 такива срещи. Поканата за гостуване в с. Белчин дойде от Веселин Хаджиангелов, на който при една наша среща бях дал да прочете книгите ми. Той ги прочете и сметна, че е логично толкова български книги, с толкова български заряд да бъдат представени и прочетени точно там.

Прави впечатление, че книгите Ви носят интересни заглавия. Религията ли е основната тема в тях? Какво Ви провокира да ги напишете?

Религията не е основното в книгите, те не са теологични. А са опит да покажа колко мъдро българинът е успявал да заобиколи наложеното му институционализиране на вярата и как е запазил в себе си духа на най-чистото, на езическото. Успял е да намери начин да съхрани онзи дух, който многократно и в продължение на векове е правено опити да бъде сломен – дали ще бъде от църквата, дали ще бъде от монаси или османци.

Да, теология има в книгите ми, защото смятам, че религията е докарала нещата до там ние да бъдем отблъснати много далече от духовното и тласнати към материалното. Пак от тези, които институционираха вярата. А вярата е нещо чисто, което всеки един от нас носи в себе си.20160813_174902

Какви са прийомите, които са използвали българите, за да съумеят все пак да се съхранят?

С традициите си, с обичайте, с бита си. Като човек прочете книгите ми или се  задълбочи малко повече в историята ще види, че всичките тези наши разбирания, които ги имаме за Спасовден, за Еньовден, за кушиите на Тодоровден, ако искате и за песоглавците, които днес наричаме кукери, за нестинарите, тези изключително мъдри и близки до природата и същността на българина неща, са причините, които ме подтикнаха да ги опиша в книга.

Тези две книги, които представяте са част от трилогия. Как ще се казва третата част и готова ли е тя?

Да, трилогия е и третата част я подготвям в момента. Името, което със сигурност съм избрал,  е „Аз съм Бог”.

Пишете за вечните теми – любовта, мъдростта, обичайте и Бог. Как бихте ги подредили по важност, според Вашите виждания?

Не мога да ги подредя по важност, защото това вече е американското ни възпитание, всичко да подреждаме в различни файлове и папки. Всеки спрямо вижданията си нарежда приоритетите за себе си. Днес може да му е важно религията, утре друго нещо. За мен това е една обща съвкупност от всичко изброено.

Имам за себе си две идеи, които искам да предложа на обществото. Едната е да успея по някакъв начин  да обърна всепризнатото негативно мнение на хората към образа на чорбаджията, който е възприеман като изедник. Искам да бъде възобновено достойнството на този образ. Защото благодарение на чорбаджията, или заможният, богатият човек от онова време, е имало  просвещение, строяли са се църкви, манастири, те са били ктитори, те са плащали на даскалите, те са давали работа на хората. И само защото няколко наши политици са решили, че този образ трябва да бъде очернян за мен не е правилно като разбиране. Другото, с което се боря всячески е разбирането, че някога нашите прадеди са били роби на когото и да било. Независимо, че сме под владичеството на османлиите, независимо, че сме били в рамките на една огромна империя, нашите прадеди никога не са били роби на никой, не са били с робски души. Защото робската душа е вече сломената и претопената, асимилираната. Българинът никога не е бил такъв.

Възможно ли е Господ да наказва, а Бог да закриля? И за какво Господ лъже, а Аллах няма милост?

Тук се опирам на моето тълкуване за разликата между Бог и Господ. Даже в Светите книги пише, че когато Господ е създал човека, го е сътворил от кал и пръст и после му е вдъхнал от себе си. Т.е душата му, за да оживее е част от Бога. Този Бог не очаква, не изисква, не наказва, не се сърди. Душата ни е направена по Негов образ и подобие. Докато телата ни са направени по неговите последователи като Павел, Петър, Мохамед. Затова ще видите в Стария завет, че Господ се сърди, наказва и е изключително несправедлив. Тези черти са чисто човешки, само човек може да го направи. Душите ни не са такива. И това е разликата между Бог и Господ. Господ ние сме си го измислили, той затова е Господ – господар. А втората книга – „Аллах, милост нямаш ли?” заглавието е такова, защото първата книга провокира една част от засегнати хора, смятащи себе си за много вярващи в християнството. И ме обвиниха, че аз се опитвам да се боря срещу православието, въпреки че не бяха чели книгите. За да има баланс показах същите противоречия, които ги има и в другата религия.

В този ред на мисли Вие в какво вярвате?

Вярвам в Бога в себе си.

За коя България разказвате в книгите си? И какви са основните характеристики на българина? Описвате го като силно духовен и мъдър човек. Възможно ли е това предвид дефицита на духовност, който изживяваме в момента?

Това, за което разказвам се случва между 1700- 1800 година. В първата част на книгата действието се развива приблизително в Северозападна България, втората част се развива приблизително около Родопите, третата част ще се развива и на двете места, и в Ислямбол /така се е казвал Инстанбул по онова време/.

Не мога да обобщавам и да казвам всички българи са такива или не са. Но основното, което съм се опитал да направя е да погледна с тези очи, с които виждам сега на онази история, на която по-малко сме залагали като изучаване.

Съпругата Ви Мадлен Алгафари беше на гости преди няколко месеца в Самоков на среща – разговор със самоковската аудитория. Тогава тя освен своите книги беше донесла и се изказа с голямо уважение към тематиката на Вашите. Тя дава ли ви съвети в писането или е само Ваш верен читател?

Тя е първият ми и най-важен съветник за всяко нещо, което напиша. Тя първа чете книгите ми, харесва ги и им се възхищава. Тя ми дава много – да имам свободата да пиша.

До кои читатели са адресирани книгите ни и какво си пожелавате?

Адресирани са до по-голям и широк кръг от български читатели, защото са написани на български език, който съм се опитал да изчистя от почти всички чуждици в езика, които са по-съвременни. Оставил съм само турцизмите, тогава те са навлезли безумно много в речника на българина. Тя е обърната към хората, които не познават фолклора ни, които са чели историята и са наблъскали в главите си цифри и с неща, които са между митове и легенди и политически желания. Да се прочете за обикновения българин, които е живял като чорбаджия, като ратай, като слуга, като кърджалия, дори като обирджия.

В личен план си пожелавам да успея да довърша третата част, на която съм минал половината. Имам идеи за още няколко книги и още една трилогия на друга тематика. Надявам се да имам възможност, време и достатъчно читатели. Радващо е че има четящи хора и хора, които милеят за българското. Но милеят от сърцето си.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close