Неудобният генерал Тодор Кантарджиев

Историята е учителка на народите, казва една древноримска мъдрост. Но това добива смисъл, само когато знаем истинската си история и истинските си герои – достойни личности, които стават пример за младите поколения.

Във вестник „Приятел“ – бр. 24 от 15.06.2018 г. е поместена статията от Христо Ярловски „Генерал Тодор Кантарджиев – прославеният български военачалник“. Въпреки изключителността  на този самоковец,  неговият живот и дело са непознати за повечето наши съграждани. Предвид на това обстоятелство с любопитство и с внимание се запознахме с гореспоменатата публикация. За съжаление, бяхме силно разочаровани от манипулативния подход използван от автора при поднасяне на информацията – умишлено премълчаване на факти и обстоятелства, преднамерено използване на полуистини и неверни интерпретации. В името на истината и пред паметта на генерал Тодор Кантарджиев се чувстваме задължени да представим пред самоковската общественост нашата позиция.

Под привидно добронамереното заглавие още в самото начало на изложението си авторът не пропуска да демонстрира верността си към комунистическите кумири, като се опитва да прави някаква абсурдна аналогия между генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев и Христо Ников. Докато първият е герой от войните за национално обединение на България, военачалник от най-висок ранг със завършена военна академия и е безпределно предан на българския народ и България, то другият ръководи военната комисия към Софийския областен комитет на БКП /тогава извън закона/, като отговаря за бойните групи* и саботажната дейност, завършил е втори прогимназиален клас и е безпределно предан на Съветския съюз, а званието генерал-майор му е дадено посмъртно от комунистическата власт след  9 септември 1944 г.  Не е трудно да се види, че с използването на израза  „И двамата са били достойни мъже и заслужават да им се отдава почит” в публикацията си Христо Ярловски се опитва да реанимира Христо Ников – един развенчан комунистически идол, като нескопосано го прикрепя към безукорния образ на ген. Тодор Кантарджиев.

Но нека малко по-детайлно да съпоставим тези двама самоковци. Най-краткото и в същото време най-точното описание на същността на ген. Кантарджиев е представено от историка Цочо Билярски:

„Сигурен съм, че едва ли ще се намери българин, чийто сърце да не трепне пред изповедта на генерал Тодор Кантарджиев, изречена пет години преди неговата смърт:

Обичам:                                                                                                                                                    1) Помощника и закрилника ни Бога Велики;

2) Райски хубавата ни родина България със сестрите й Тракия, Македония и Златна Добруджа;

3) Мъдрия ни храбър цар Борис III;

4) Жилавия и трудолюбив български народ;

5) Храбрата ни послушна войска.

Бих се при Сливница, Чаталджа и Добрич.“

Любов и преданост към българския народ, обединена България и стълбовете на българската държавност, това е веруюто на великия воин! Това е генерал Тодор Кантарджиев!

А ето няколко щрихи от „народополезната“ дейност на Христо Ников, посочени в издадената през 1968 г. книжка „Христо Ников“:  „С младежи-комсомолци, които отиват в казармата /Хр. Ников/ изгражда групи в Първи полк, в Шести полк, в Инженерния полк в София. Една от главните цели на тези групи е в случай на война със Съветския съюз, те да преминат на страната на Червената армия.“ /стр. 31/, „Той /Хр. Ников/ е в затвора – излежава шестмесечна присъда за неявяване на наборна комисия.“/стр. 34/.

Очевадно е, че както и да ги разглеждаме, освен че са родени в Самоков, те двамата нямат нищо общо помежду си. Генерал Тодор Кантарджиев и Христо Ников са две несравними величини както по мащаб, така и по съдържание, и са полюсно противоположни по знак. Навярно Христо Ярловски много разчита на трайно моделираното от комунистическия режим обществено съзнание на самоковци, за да  си позволява да пробутва Христо Ников /Жалко за похабения му млад живот!/ като „достоен мъж и национален герой” и да го съвместява с генерал Кантарджиев. По подобен унизителен начин в книжарниците преди 10 ноември 1989 г., когато искахме да си купим някоя стойностна книга, ни принуждаваха заедно с нея да купуваме и томовете на Тодор Живков. Истинско кощунство е, генерал Кантарджиев – безспорен герой от войните за национално обединение на разпокъсаното ни Отечество, патриот и родолюбец до мозъка на костите си, отдал целия си съзнателен живот в предана служба на Отечеството да се поставя редом с Христо Ников – терорист, възприел античовешката болшевишка идеология и предоставил себе си в служба на враждебна на България държава. Да сравняваш генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев с Христо Ников е все едно да сравняваш величествен рилски връх с купчина пръст. Г-н Ярловски, затова ли изваждате Генерала от забравата, в която съвсем умишлено и целенасочено е натикан от комунистите, а и от днешни им  наследници в Самоков, повече от 70 години, за да скверните паметта му?! Защо не обясните на хората как Христо Ников е станал антифашист, при положение че неговата и ваша партия /тогава при поредната си мимикрия се е именувала като БРП/, поддържа до последно /до 22 юни 1941 г./ съюза между Тристранния пакт /Германия, Италия и Япония/ и СССР, и дори тогавашните нейни водачи молят цар Борис III да присъедини България към Пакта?  Г-н Ярловски, като казвате „а”, кажете и „б”, защото едва ли има нещо по-зловредно от разпространяването на полуистини.

Заглавието на публикацията е „Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев – прославеният български военачалник“, но след като човек прочете статията у него изниква логично въпросът: Как така се получава, че Генералът е прославен български военачалник, а пък самоковци масово не са чували за него? Тук даваното от автора обяснение с влиянието на географските ширини не върши работа. Истината е, че ген. Тодор Кантарджиев е твърде неудобен за комунистите – интернационалисти и предани слуги на Москва, поради неговия голям принос за разгрома не само на румънците, а и на руските нашественици в Добруджа през Първата световна война. Този негов „грях“ комунистите и русофилите не могат нито да обяснят, нито да простят и затова предпочитат да го укриват и да премълчават истините за него. Така постъпва и Христо Ярловски. „Румънците не издържат мощната атака на командваната от самоковеца българска войска и Добруджа отново е част от майка България.” – с това кратко изречение с половинчата информация, авторът на статията счита, че е запознал читателите с необходимото. Г-н Ярловски, да не би пък руснаците да са удържали на напора на българската армия, та не ги споменавате или те въобще не са нахлували в Добруджа и ген. Кантарджиев е воювал срещу маскирали се на казаци румънци? Истината е, че на Добруджанския фронт Генералът се сражава срещу румънци и срещу руснаци, вкл. и срещу една дивизия от сърбохървати. Първият му сблъсък с руски войски е в битката за Добрич, където се водят жестоки и кръвопролитни боеве, влезли в нашата история като „Добричката епопея“. За приноса му в защитата на града генерал Кантарджиев е наречен Спасителя на Добрич. Паметни ще останат думите на легендарният генерал Иван Колев – командир на прославената ни кавалерия, с които той се обръща към войниците си: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним, като всеки враг, който пречи за обединението на България!“  Благодарение на такива славни пълководци като генерал Тодор Кантарджиев и генерал Иван Колев българската армия в поредица от сражения разбива вражеските войски и ги принуждава позорно да напуснат цяла Добруджа.

Христо Ярловски не изневерява на метода за премълчаване на  неприятните за неговата партия истини и когато в същата статия споменава за атентата в църквата „Света Неделя“. Той само споменава, че на 16 април 1925 г. църквата е взривена и рухва, при което загиват голяма част от присъстващите. И нито дума повече, сякаш това не е най-кървавият атентат на миналия век /с 213 убити и над 500 ранени, от които голяма част са от тогавашния елит на България/. Авторът се е постарал да спести на аудиторията твърде неудобните за наследниците на БКП, но неопровержими факти, че това сатанинско дело е извършено от комунисти-терористи, организирано е от БКП и е финансирано от Москва.

Премълчаването, подмяната и фалшифицирането на българската историята в угода на чужди интереси доведе до масово незнание на истината за миналото на България и пълно непознаване на голяма част от истинските ни герои като генерал Тодор Кантарджиев, и подмяната им с фалшификати като Христо Ников. Това е едно от най-гнусните посегателства на комунистическия режим върху българския народ, който бе подложен от руско-болшевиките и техните съратници в България на продължителна и жестока отрицателна селекция,  превърнала значително мнозинство от него в манипулируема маса от роби и лумпени. За голямо съжаление подобни рецидиви продължават и днес да тровят съзнанието на българите, да ги разколебават и да блокират тяхната активност. Сегашните опити за реанимиране на отречените от живота и от целия демократичен свят „герои“ са част от водената хибридна война срещу България. Те са насочени директно срещу нашия национален интерес и целят да отклонят страната ни от демократичния път на развитие и да я върнат в орбитата на Русия. Примерът на генерал Тодор Кантарджиев ни задължава да не допуснем това да се случи!

*Бойните групи са въоръжени терористични групи, организирани от БКП за извършване на различни подривни действия, предимно политически убийства, икономически саботажи и диверсионни акции с цел да се дестабилизира ситуацията в страната.

  Клуб „Истина“ – Самоков:  д-р Александър Андреев,  инж. Петър Чарийски, Йордан Андреев,  инж. Николай Христов, Кирил Бонев,  Благовест Коларов, инж. Лилия Кинина