Общество

Неописуем разкош срещу 97 лева

 

Мария Галчева

img_223116Миналата година се вдигна невъобразим и справедлив шум около състоянието на пътя Самоков – София. Гневът обедини самоковци в група, която редовно „тормозеше“ АПИ с въпроси за ремонта на тази натоварена и много занемарена отсечка. Нека допълним – това е пътят и за Боровец, който много софиянци също добре познават.

И така – ремонт де факто нямаше. Тук там беше „наплют“ малко асфалт в разтворилите се кратери и дотам. Дано всички, които имат отношение към добруането на хората да са доволни, че нищо не направиха. Няма такъв алчен егоизъм.

От 31 януари винетният стикер има нова цена – 97 лева. Лиляна Павлова обясни, че тези пари, които допълнително се очакват, ще бъдат използвани за ремонт на пътищата. Инженерите и медиите веднага я опровергаха – нямало да стигнат. Връщаме се обаче отново на пътя Самоков – София. Който пътува по него, добре знае разтворилите се от водата нови-стари дупки и предупреждава останалите. Да, предупрежденията за опасности по пътя се виждат отново в група във фейсбук. И добре, че..

Наред с дупките, ситуацията е допълнително гарнирана с паднали камъни, вода по платното – щото няма канавки, всякакви изненади. Създава се изключителен комфорт на пътуване. А ти постоянно мислиш за тези гадни и излишни 97 лева. Те нямат да отидат на пътя под формата на запълнени дупки, нови мантинели, канавки. Ще продължиш да си се друскаш, да кръшкаш, да си чупиш колата в кратери, достойни с размерите си за Гинес.

А имаше протести. Но протестите на бяха като тези на комшиите – единни и задружни. Нашите бяха протестите на будалите. Хората, които все още мислят, че така най-бързо ще бъдат чути. Може би щеше да се получи, ако всички бяха там. Но някои злорадо си шушукаха, че въпреки джабалата, пак ще ги дадем тия пари. Ами, да, дадохме ги. А други развиха нов бизнес. Да се смееш ли, да ревеш ли..

Много имаме да учим от братята гърци по отношение на темата единство – ние никога няма да го постигнем. Дори за някоя очевидна гавра, пак ще има някой да бъде на обратното мнение. И това е един вид престъпление срещу самите нас. Какво повече би могло да се каже – още хан Кубрат, когото някои просветни министри бъркат с хан Крум, е показал нагледно теста на единството с копията. А пък синовете му направили точно обратното и не го послушали. Т.е. – още от зората на България ние сме всеки за себе си. Така, че този геном не е мутация от вчера, макар да е подплътен с доза недоверие, алчност, злоба.

Така, че докато в сила е погоорката „Трай, душо, черней, кожо“ не ни чака нищо добро. Пак ще пишем за този път с неговите неизменн дупки, пак ще си говорим за скъпите винетки, пак ще се дразним, че държавата не прави нищо за нас, а ние, което сме нея, дори не правим и намек да я променим.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close