Анна Манова
Има места, на които тишината говори много по-силно от всякакви думи. Пространството е наситено с информация, само трябва да се протегнеш и да си я вземеш, да я докоснеш. И след това бавно и полека да се пренесеш в нови светове, там където разказът те „води за ръка” и „лъкатуши” по стръмните пътечки на съзнанието и въображението. Времето спира за миг, отдалечава те от действителността. По този начин може да се почувства човек, който е любител на книгите, когато е в библиотека.
След почукване на вратата на Детския отдел на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски” ме посреща усмихнатата библиотекарка Нели Ковачка. Сядаме на кокетна малка и пъстра масичка. Там малчуганите изрязват неща от хартия, лепят, правят мартенички, рисуват и завързват приятелства. Обстановката ме връща в детството и в ранните ученически години. На чаша ароматен чай, сред множество рафтове с книги, си говорим с Нели Ковачка, която от близо четири години е намерила своето близко до сърцето място, своята реализация. Тя завършва „Педагогика” в СУ „Св. Климент Охридски” и „Библиотечни информационни науки”. Книгите и децата са нейните слабости, а работата я среща и с двете на едно място. В две неща тя открива безкрайната свобода – книгата и природата. По душа определя себе си като планинар.
Разговорът ни, малко преди старта на новата учебна година, е за значението на книгите при най-малките, за професията на библиотекаря и за ерата на технологиите.
Здравей, Нели.Какво за теб е пространството на библиотеката и по-специално Детския отдел, в който те намирам?
Библиотеката за мен е моето работно място, на което идвам всеки ден с огромно желание. Работно място, на което мога да упражнявам една от най-хубавите, според мен, професии. Работя едновременно и с книги, и с деца. Мисля че съм най-голямата късметлиика от всички колеги в библиотеката, защото работя изцяло с деца. Съзнавам, че това същевременно е много приятна и много отговорна работа, защото сегашните мои читатели, утре ще са по-големи хора и трябва отрано да ги науча да четата и да разберат каква е ползата от самото четене, както и да заобичат книгите. Затова при всяко посещение на дечица точно това се опитвам да ги възпитам – на любов към книгата, която може да им даде много информация и не на последно място да ги образова.
Смяташ ли, че е важно децата да се научат да четат не само по задължение, по някакъв списък, изготвен предварително с книги?
Да. Винаги, когато децата идват при мен им казвам, че трябва да четат не точно по списък или нещо определено, а това, което им носи удоволствие. По този начин те ще привикнат, ще си създадат навик към четенето, което ще им бъде полезно и в училище. Самата аз, когато бях малка бях заобиколена от книги и така съм свикнала. Баща ми се беше погрижил да си създаде богата библиотека, такава направи за мен и сестрите ми също.
Защо се насочи точно към тази професия?
Обичам работата с деца и тя много ме зарежда, носи ми лично удовлетворение. Завършила съм „Педагогика” и съм преподавала малко в училище, но усетих че това не е моето място, не ми е комфортно. Но определено в работата си в библиотеката се чувствам на моето място.
Намираме се на прага на новата учебна година какви са твоите лични наблюдения – променя ли се с времето интересът на децата към книгите или по друг начин казано измества ли се книжното тяло от електронното?
Конкретно за моите читатели това не важи. Повечето предпочитат хартиения вариант на книгата, малко са тези които четат електронни книги. Няма значение, според мен, какъв вариант на книгата се използва, важното е да се чете. Аз лично предпочитам аромата на книжното тяло. Наистина времето се променя и върви в посока на технологичното развитие. Но си има чар в библиотеката. Спомням си, когато аз бях дете и читател на библиотеката идвах до нея, сама си избирах книга, осъществявах контакт с библиотекаря, съветвах се при избора на книги. При електронните книги всичко това се губи. За мен като човек е важно да има контакт с хора във всяко едно отношение. Може за някой да съм старомоден човек, но цялата тази глобализация не е по моя вкус. Загуби се контакът с хората и човечността. Книгата възпитава читателя.
Отмираща ли е професията на библиотекаря?
Поне за мен е привлекателна професия, защото библиотеката много промени през годините своите функции. Не е библиотеката от едно време. Тя се превръща в информационен и културен център. Много мероприятия правим. За човек, които има отношение към книгите, без значение дали е млад или по-възрастен, е приятно място за работа. Има поле за развитие, има какво да се научи и да бъде добър, в това което върши.
Как може да се провокира интересът на децата към четенето от най-ранна детска възраст и те да бъдат приятели с книгата?
За мен е важно да се осъществи здрава връзка между дете – родител и библиотека. А в по-късен етап между дете- учител– библиотека. Ние имаме практика да работим с детските градини, ходим на посещение там, разказваме им какво е значението на библиотеката, какво има в нея, четем много приказки. В по-редки случаи те ни връщат посещението. Мероприятията, които правим за децата – „Ваканция в библиотеката”, „Коледна работилница”, „Великденска работилница”, точно това целим да привлечем децата и те да разберат че библиотеката е многофункционална институция. През лятото ми направи впечатление, че по време на заниманията тук се създават едни много хубави приятелства.
Как реагират децата при първото си посещение при теб, когато прекрачат прага на библиотеката?
При първо посещение винаги се опитвам да осъществя контакт с децата и да ги предразположа да бъдат освободени. В повечето случаи децата са изключително притеснени. Но аз с усмивка и с една добра дума или шега, махам бариерата. Опитваме се да създаваме едновременно образователни и атрактивни програми.
Как се чувстваш сред толкова много рафтове с книги и имаш ли си любима детска книжка?
Чувствам се фантастично. Любимата ми детска книжка е „Зайчето Питър” на Биатрикс Потър. Наскоро си я купих в луксозен вариант с твърди корици. Моята баба ми четеше „Работна мецана” на Леда Милева и тя ми е много на сърце
А коя беше последната, която прочете?
„Загадъчната библиотекарка” /смее се/. Тя пак е детска. Имам навика, когато получаваме нова книга да я прегледам и да прочета по някоя и друга глава, за да съм запозната със съдържанието, когато някои я търси. И се изкуших от „Загадъчната библиотекарка” и я прочетох цялата. Много обичам да чета и български народни приказки, защото има много смисъл и поуки в тях. Когато правим „Маратон на четенето” и ако съвпада с годишнина на някой автор карам децата да четата не толкова популярните произведения и ги питам каква е поуката.
