Невена Митрева и Любомир Николов представиха част от историята на Боровец на конференция в Кюстендил

Анна Манова

Самоковският Исторически музей гостува на своите колеги от Кюстендил. Невена Митрева и Любомир Николов бяха част от Национална научна конференция „Курорти, курортно дело и почивка в България – модернизация и европейски влияния”, която се състоя на 20 и 21 октомври 2016 година. Тя се провежда съвместно с община Кюстендил, Регионален исторически музей „Акад. Йордан Иванов” и Института за исторически изследвания при БАН.

Темата, на която Митрева и Николов бяха заложили, е „Рекламата на царския курорт Чамкория – Боровец”. А периодът, който бяха обхванали, е до Втората световна война. Интересното е, че курортът, който съвсем скоро ще отбележи своята 120-годишнина, няма написана своя история. Но непрекъснато излизат интересни факти около това как се е появил той, как се е развил във времето и до къде е стигнал днес. Това, с което представителите на ИМ-Самоков впечатлиха останалите участници в конференцията, бяха непоказвани до този момент стари пътеводители, пощенски картички и фотографии, свидетелство за появата и развоя на курорта. „Голяма част от пощенските картички, които разкават историята на курорта, сме издирили и закупили със собствени средства. Те са доста ценни за нас, една част от тях показахме и в презентацията. Това реално е една от първите реклами на курорта”, сподели Любомир Николов.

Създаването на курорти и летовища по европейски образец в България започва след Освобождението с активна политика на държавната и местната власт. „Боровец – първият български курорт” е рекламен слоган от 80-те години на XX век, когато старата Чамкория се е преобразила от лятно летовище, предимно за балнеолечение, в световно известен ски курорт. Невена Митрева и Любомир Николов наблягат на това, че от дива градска чамова гора, Чамкория се разраства в курорт от европейско значение. По своя статут от 1899 година не се води населено място, а „само лятно местопребиваване”, и в този смисъл курорт. Трябва да подчертаем, че самоковци са участвали активно в благоустрояването на царското летовище. В този процес е взело участие Самоковското градско общинско управление, което тогава се е погрижило за създаване на пътища, транспортна линия, водопровод, електрификация, курортно бюро, вили. Рекламата на курорта до неговото преименуване през 1942 година се израява в брошури, дипляни, снимки, пощенски картички, съобщения в пресата. Но може би най-голямата реклама са хората, които са посещавали курорта – цар Фердинанд, цар Борис III, Иван Вазов в качеството си на министър.

„Една от най-важните функции на музея е образователната. Разполагаме с богата образователна програма, която всяка година допълваме с нов продукт, който обикновено е следстивие от наша изследователска дейност. Тази година имахме възможността, по покана на колегите от Кюстендил, да участваме в национална научна конференция, свързана с курортното дело, почивките в България и модернизацията. В Самоков винаги сме били преди много други градове още преди Освобождението както по отношение на европеизацията, така и в модернизацията. Краеведът Мария Йончева ни е завещала като наследство много неща и сме подготвили книга, която е почти готова. Това е един друг поглед към града, към събития и личности. Едно от тези значими събития е превръщането на едно празно място в курорт. Това не е село, което е станало летовище. Това е един царски, аристократичен курорт на българския елит, в който обаче дял има самоковската общественост и Самоковско общинско градско управление, което създава този курорт със свои средства. Докладът ни „Рекламата на царския курорт Чамкория – Боровец” е малка част от историята на Чамкория, издирвали сме заедно с Любо Николов пътеводители на Самоков, рекламни брошури, пощенски картички, фотографии, текстове от пресата по това време. За съжаление Боровец е неизследван курорт, който през 1948 година е обявен за републикански, а още през 1928 година градът е разполагал с курортно бюро. Този продукт ние искаме да го представим и на младото поколение, за да знае какво е значението на Боровец, от къде е тръгнал и за съжаление до къде е стигнал”, разказа Невена Митрева.

В изследванията около доклада на Митрева и Николов излизат множество интересни и любопитни факти, един от които е, че църквата, намираща се в Боровец, не е правена по австрийски модел. Всъщност неин проектант е арх. Никола Лазаров, който е бил обявен за почетен гражданин на Самоков. А вест за смъртта му е публикувана в тогавашен самоковски вестник.

По случай Деня на будителите, 1 ноември, всеки който желае, може да посети музея на Самоков и да се запознае с интересни факти, непоказвани пощенски картички и фотографии на някогашна Чамкория. Предвиждат се две беседи през деня, заедно с мултимедийна презентация от 10:30 часа и от 15:00 часа.