На 13 години Симеон Шакалов представи първата си книга, посветена на любовта към Родопите

На едва 13 години Симеон Шакалов вече може да се нарече автор. В Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ той представи дебютната си книга „Там, където родопската песен не умира“ – сборник с разкази и импресии, родени от любовта към Родопите, семейната памет и малкото родопско село Селча.

Пред близки, приятели, учители и почитатели на литературата младият автор разказа за пътя от първия написан разказ до сбъднатата мечта да държи собствена книга в ръцете си. Главният библиотекар на Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“ Албена Хтиманска представи Симеон с емоционални думи:

„Книгата се ражда сама – от любовта му към малкото родопско селце Селча и от нощите, в които думите са го будели, за да бъдат написани.“ Книгата е съставена от разкази и импресии, чрез които Симеон отвежда читателя в свят на легенди, жива памет и непреходни ценности. В тях оживяват самодивските предания, добрите спомени и силната връзка между хората и родното място.

„Тези истории не са просто измислени. Това е гласът на едно младо момче, което има усета да чува тишината на гората, шума на реките и най-вече съкровената сила на българския корен“, допълни Ихтиманска.

За младия автор говори и Яна Василева-Цури от екипа на вестник „Приятел“, благодарение на който дебютната книга на Симеон достига до своите читатели. Самата тя също се занимава с литература и е част от литературен клуб в Благоевград. Според нея Симеон притежава необикновена дарба да разказва не просто чрез думи, а чрез усещания.

„Разказвачът не винаги избира силата, а мекотата; не оръжието, а разбирането; не победата, а прошката; не богатството, а споделянето; не празните думи и шума, а слушането.“ Тя сподели още, че първоначално е била изненадана, че книгата, макар и малка по обем, е разделена на две части. След прочита ѝ обаче е осъзнала защо. Първата отвежда читателя в магичната Родопа планина, а втората разкрива личната Родопа на автора – тази, в която звучат каба гайдите, където са домът на баба и дядо, любимото село Селча, коренът, паметта и най-съкровените спомени. Именно там, по думите ѝ, най-ясно личи колко силна е връзката между поколенията и как младият автор е попил ценностите на своето семейство.

Емоционално послание към Симеон отправи и неговият преподавател по български език и литература Анна Манова. Тя сподели, че именно срещите с ученици като него дават истинския смисъл на учителската професия.

„Такива деца са необикновено вдъхновение. Между учителя и ученика понякога се създава една необяснима симбиоза – онази, в която думите, уроците и посланията достигат до сърцето. Да успееш да вдъхновиш едно дете да пише, да твори и да повярва в себе си е може би най-голямата награда за всеки учител.“

Пред присъстващите Симеон разказа, че книгата е неговият начин да сподели красотата на Селча – селото, откъдето произлиза майка му и където прекарва всяка възможна свободна минута.

„Искам пред очите на читателя да нарисувам селото чрез силата на литературата. Истината е, че писането не беше трудно, защото всичко идва от сърцето“, сподели Симеон. Началото поставя разказът „Щастието в природата“, написан за международен литературен конкурс. Именно тогава, заедно със своя преподавател по български език и литература, започва работа по текста. Един конкурс прераства в идея, а идеята – в книга.

Особено място в сърцето на младия автор заема последният разказ. „Първоначално мислех краят да бъде посветен на семейството. Но когато в часовете по български език и литература изучавахме „Неразделни“ на Пенчо Славейков, бях силно впечатлен. Исках и аз да напиша история за тази вечна, безгранична любов. Седнах и написах. Оказа се, че именно този разказ носи най-много стойност за мен, защото в книгата почти не присъства като тема любовта, с всички нейни преживявания, чувства и емоции. Исках финалът да бъде посветен на онази любов, която надживява времето и пространството.“

В края на литературната среща Симеон благодари на екипа на вестник „Приятел“ за подкрепата при издаването на книгата, на своя преподавател по български език и литература Анна Манова, на семейството си и на всички, които уважиха представянето.

На 13 години Симеон Шакалов вече е направил първата си крачка в света на литературата. Но най-ценното в неговата книга не е възрастта, на която е написана, а зрелостта, с която е съхранена паметта за родното. Защото той не разказва истории за Родопите – той ги преживява, чувства, споделя и съхранява.