Анна Манова
В началото на лятото площадката при изоставения тютюнев склад беше обновена. В създаване на новата й визия участваха голяма група деца и младежи, които отделиха от свободното си време да боядисват, да облагородяват, да почистят и да сглобяват градска мебел. Или по друг начин казано – да са участници в оформянето на едно пространство, което да е за тях и да прекарват свободното си време не само по кафенетата, а на площадката. Дадоха и интересното име – „Тотка”. Официалното прерязване на лентата на обновеното място беше на 2 юни тази година. Шест месеца по-късно площадката изглежда по съвсем различен начин. 
Има една много интересна „Теория на счупените прозорци”, която разглежда малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Теорията твърди, че когато обществото не обръща внимание на малките нарушения на реда, като изхвърлянето на боклук на места извън предназначените, вандализъм, пиене на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и води рано или късно до по-сериозни нарушения. Или накратко: „Ако в една сграда е счупен един прозорец, и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец”.
Тази теория е в пълна сила за казуса „Тотка“. Първата стъпка беше изгонването на децата, младежите и родителите, участвали със своите идеи и физически труд за облагородяване на площадката. Това изгонване беше в следствие на съмнителните младежи, които посещаваха площадката и склада в различните части от денонощието. Втората стъпка бе постепенното разрушаване на отделни елементи от пространството: изчезна градската мебел, беше съборена мрежата, разделяща двора на склада и площадката, беше унищожен асфалтът в част от баскетболното игрище в следствие нееднократното палене на огън, а за финал – беше счупена едната метална пръчка, която служи за опора на единия баскетболен кош, който е опасно надвиснал над асфалта и е въпрос на време да падне. 
Ако се продължава така, теорията в най-скоро време ще бъде потвърдена и вместо от едно прекрасно и различно място за спорт и отдих, „Тотка” ще се превърне в едно свърталище на съмнителни младежи, които използват публичното пространство за всичко друго, но не и за гореспоменатите функции.
За това най-много допринася тютюневият склад. Невралгична зона от града, за която от години се носят легенди – какво се случва вътре и какви хора го посещават. Макар и полагани усилия от собствениците да поставят камери и охрана, или да изградят нова ограда – то те са недостатъчни и в момента складът е свободна зона. Въпреки много искове и подписки – Общината също не прави нищо като се оправдава с частната собственост. 
Какво е решението? Едното е общината и собствениците да влязат в договореност и с общи усилия да бъде изградена масивна стена, ограничаваща достъпа до склада. Другият вариант е община да поеме отговорност като самоинициативно изгради стена или като приеме Наредба, която да ѝ даде възможност да глобява собствениците. Защо, при положение, че се знае за склада и за самата площадка, полицейските власти не минават през определен интервал от време на проверка? Всеки ден. А какво правим ако, не дай си Боже, стане някой инцидент? Пак никой няма да носи вина, така ли? Ако сте били веднъж в сградата ще ви стане ясно, че това никак не е невъзможно.
Не може за склада, за който е известно от години какво се случва вътре, всички да стоят безучастно и да вдигат ръце. Не може на площадката да гори огън от 20 до 24 часа без никой да направи забележка. Бягане от отговорност или отражение на упадъка на нашето общество?
Площадката „Тотка” вместо да се превърне в едно приятно място за деца, родители и младежи се оказва поредното пространство, което е сменило функцията си и то в негативен аспект.
