БългарияРегионални

На този ден 29 май: Международен ден на мироопазващите сили на ООН

Илиян Чалгънов

Събития

  • 1453 г. – Падането на Константинопол: Армията на султан Мехмед II Фатих (Завоевателя) превзема Константинопол след двумесечна обсада, артилерийски обстрел с най-модерните за тази епоха оръдия и масирана атака на еничарския корпус. При атаката е убит последният византийски император Константин XI Палеолог.
  • 1660 г. – Английската реставрация: Чарлз II е възстановен на трона на Великобритания.
  • 1667 г. – Френските трапери Медард дьо Грозейле и Пиер Еспри Радисон откриват езерото Нипигон в Канада.
  • 1876 г. – Априлското въстание: Четата на Христо Ботев овладява пътническия параход „Радецки“ и заставя капитана да спре на българския бряг при село Козлодуй.
  • 1927 г. – Провеждат се избори за 22. ОНС, спечелени от управляващия Демократически сговор .
  • 1948 г. – Подписан е Българо-полски договор за сътрудничество.
  • 1953 г. – Сър Едмънд Хилари и шерпът Тенсинг Норгей стават първите алпинисти, изкачили връх Еверест в Хималаите.
  • 1956 г. – Пакистан се обявява за ислямска държава.
  • 1968 г. – Установени са дипломатически отношения с Република Горна Волта.
  • 1970 г. – Посещение на Тодор Живков в СССР.
  • 1984 г. – В Канада Пиер Трюдо подава оставка и Джон Търнър става министър-председател.
  • 1985 г. – Трагедията на Хейзел: На финала на Шампионската лига на УЕФА в Брюксел, Белгия, 39 футболни запалянковци са убити и стотици са ранени от срутена подпорна стена, след като привърженици на ФК Ливърпул проникват в сектор на ФК Ювентус.
  • 1989 г. – Възродителен процес: В изявление по БНР и БНТ председателят на Държавния съвет Тодор Живков призовава Турция да отвори границите си за български емигранти, което става причина за „Голямата екскурзия“.
  • 1990 г. – Руският парламент избира Борис Елцин за Председател на Президиума на Върховния съвет на Руската СФСР.
  • 1999 г. – Космическата совалка Дискавъри извършва първото скачване с Международната космическа станция.
  • 2010 г. – Провежда се финала на песенния конкурс Евровизия 2010.
  На този ден: 23 май – Приет е първият закон за административно деление у нас

Родени

  • 1439 г. – Пий III, римски папа († 1503 г.)
  • 1568 г. – Вирджиния Медичи, италианска благородничка († 1615 г.)
  • 1851 г. – Леон Буржоа, френски политик, Нобелов лауреат († 1925 г.)
  • 1860 г. – Исак Албенис, испански композитор († 1909 г.)
  • 1866 г. – Акоп Акопян, арменски поет († 1937 г.)
  • 1868 г. – Абдул Меджид II, османски халиф († 1944 г.)
  • 1871 г. – Сергей Зернов, съветски зоолог († 1945 г.)
  • 1874 г. – Гилбърт Кийт Честъртън, английски писател († 1936 г.)
  • 1879 г. – Коста Абраш, сръбски поет от Македония († 1898 г.)
  • 1880 г. – Освалд Шпенглер, немски философ († 1936 г.)
  • 1892 г. – Алфонсина Сторни, аржентинска поетеса († 1938 г.)
  • 1903 г. – Боб Хоуп, американски комик
  • 1917 г. – Джон Кенеди, 35-и президент на САЩ († 1963 г.)
  • 1920 г. – Джон Харшани, американски икономист († 2000 г.)
  • 1920 г. – Рачко Ябанджиев, български артист († 2004 г.)
  • 1929 г. – Питър Хигс, британски физик
  • 1933 г. – Никола Пъдевски, български шахматист
  • 1934 г. – Георги Йорданов, български комунист
  • 1942 г. – Иван Ганев, български учен († 2003 г.)
  • 1953 г. – Александър Абдулов, руски актьор († 2008 г.)
  • 1953 г. – Дани Елфман, американски музикант
  • 1959 г. – Рупърт Евърет, английски актьор
  • 1965 г. – Даниел Дянков, български художник
  • 1971 г. – Габриела Коневска, политик от Република Македония († 2010 г.)
  • 1975 г. – Мелани Браун , английска поп певица
  • 1977 г. – Леонардо Франко, аржентински футболист
  • 1981 г. – Андрей Аршавин, руски футболист
  • 1985 г. – Иван Ангелов, български певец

Празници

  • ООН – Международен ден на мироопазващите сили на ООН – отбелязва се от 2002 г. по решение на Общото събрание на ООН.
  • България – Празник на град Горна Оряховица.

 

Демократическият сговор е българска политическа партия, съществувала от 1923 до забраната на партиите през 1934. През по-голямата част от съществуването си, Демократическият сговор е основната управляваща партия, което я поставя на трето място по продължителност на управление, след Българската комунистическа партия и Народнолибералната партия. През 1932 г. от Демократическия сговор се отделя симпатизиращата на италианския фашизъм и националсоциализма партия Демократически сговор (Александър Цанков).

История

След извършването на Деветоюнския преврат през 1923 неговите организатори от Военния съюз и Народния сговор се стремят към създаване на партия, която да създаде стабилна политическа и парламентарна основа за новото управление. За тази цел те най-вече разчитат на партиите от Конституционния блок, чиито лидери са изпратени в затвора от предишното правителство на Александър Стамболийски.

След като разпускат Конституционния блок, в края на юли и началото на август Демократическата, Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия образуват коалицията Съюз за демокрация. На 10 август тя се обединява с Народния сговор, образувайки Демократическия сговор.

В първото Изпълнително бюро на партията влизат по двама представители на четирите организации – Кимон Георгиев и Тодор Кулев от Народния сговор, Венелин Ганев и Кънчо Миланов от Народно-прогресивната партия, Рашко Маджаров и Александър Гиргинов от Демократическата партия и Петко Стоянов и Никола Найденов от Радикалдемократическата партия. Четиричленна група — Кимон Георгиев, Венелин Ганев, Георги Данаилов и Тодор Влайков – изработва първите Програмни начала на партията.[1]

През следващите месеци в Демократическата и Радикалдемократическата партия нараства недоволството от централизацията на организацията и превръщането ѝ в единна партия. В началото на 1924 големи части от тях се отделят от Сговора, възстановявайки двете стари партии.

През цялото съществуване на Демократическия сговор в него има три относително ясно разграничени групи. Едната, ръководена от Александър Цанков е свързана с бившия Народен сговор, а другите две, начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров – с традиционните партии, съответно Демократическата и Обединената народно-прогресивна партия. Тези фракции често влизат в открит конфликт, застрашаващ на няколко пъти стабилността на правителството.

Така през есента на 1925 година нараства напрежението между Цанков и военния министър Иван Вълков, но партията успява да се консолидира, съставяйки нов кабинет, начело с Ляпчев.[2] В началото на 1928 година привържениците на Цанков и новосъздадения кръг „Звено“ се противопоставят на подготвяния от правителството Стабилизационен заем, като 30 депутати от Сговора, гласуват с опозицията срещу него, а министъра на железниците, пощите и телеграфите Кимон Георгиев подава оставка.[3]

Вътрешната опозиция се групира около редактирания от Петър Тодоров вестник „Лъч“, поради което представителите ѝ често са наричани лъчисти. Те се обявяват за по-силна намеса на държавата в икономиката, ограничаване на партизанските назначения в администрацията и действия срещу Вътрешната македонска революционна организация. В отговор Ляпчев прави някои отстъпки, като отстраняването на военния министър Иван Вълков. В самата група на лъчистите настъпва разцепление през 1930 година, когато трима нейни членове получават места в кабинета, а по-крайните противници продължават да критикуват правителството, като през ноември се стига до окончателен разрив между тях. Крайната опозиция все повече се дистанцира от Демократическия сговор, консолидирайки се около Политическия кръг „Звено“.[4]

След загубата на изборите през 1931 тези противоречия се засилват и през пролетта на 1932 крилото на Александър Цанков окончателно се отделя от партията. След забраната на политическите партии след Деветнадесетомайския преврат през 1934 Демократическият сговор престава да съществува, въпреки че отделни негови лидери продължават да бъдат политически активни, участвайки в организации като опозиционната Петорка.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close