България История Любопитно Регионални

На този ден: 24 април – Начало на Руско-турската освободителна война

Илиян Чалгънов 24/04/2017

0 272 6 minutes read

Илиян Чалгънов

Събития

1479 г. пр.н.е. – Тутмос III става фараон на Египет.
1184 г. пр.н.е. – Гърците влизат в Троя с помощта на Троянски кон (по предания).
1771 г. – 85-метрово цунами връхлита японския остров Ишигаки.
1792 г. – Французинът Клод-Жозеф дьо Лил съчинява музиката и текста на Марсилезата – химн на Франция от 1795 г.
1877 г. – Светият синод избира за български екзарх Йосиф I.
1877 г. – Начало на Руско-турска война (1877-1878): Руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя.
1884 г. – Канцлерът на Германия Ото фон Бисмарк обявява немско владичество върху територията на днешна Намибия, което е начало на германската колониална империя.
1895 г. – Джошуа Слоам започва първото самостоятелно околосветско плаване с яхта.
1907 г. – Основан е египетският футболен клуб Ал-Ахли
1915 г. – С ареста и депортирането на стотици видни арменци в Константинопол (днес Истанбул) започва Арменския геноцид в Османската империя.
1916 г. – Започва Великденското въстание в Дъблин, което цели отделяне от Великобритания и създаване на ирландска република.
1938 г. – Иван Джаков излъчва първото радиолюбителско повикване от територията на България, от София, в телеграфен режим по морзовата азбука, на честота 7 МХц – „CQ de LZ1ID“.^[1]
1941 г. – Принц Нородом Сианук става крал на Камбоджа.
1953 г. – Уинстън Чърчил е ръкоположен за рицар от кралица Елизабет II.
1967 г. – Съветският космонавт Владимир Комаров загива при приземяване на Союз 1, след като парашутът на капсулата отказва да се отвори (Комаров е първият човек, загинал по време на мисия в космоса).
1968 г. – Мавриций става член на ООН.

1970 г. – Китайската народна република извежда в орбита първия си изкуствен спътник Дун Фан Хун I.
1970 г. – Гамбия е обявена за република.
1981 г. – Демонстриран е първият персонален компютър – IBM PC.
1984 г. – Apple Computer представят своя преносим компютър Apple IIc.
1990 г. – Космическият телескоп Хъбъл е изстрелян с помощта на космическата совалка Дискавъри.
1995 г. – Международният наказателен трибунал за бивша Югославия посочва босненския сръбски лидер Радован Караджич и двама от неговите високопоставени помощници като заподозрени във военни престъпления.
2004 г. – След 18-годишно действие САЩ отменят икономическото си ембарго над Либия, като резултат от демонстрираното желание на Либия за съдействие при премахваненето на оръжията за масово унищожение.
2005 г. – Кардинал Йозеф Рацингер е избран за 265-я папа под името Бенедикт XVI.

Родени

1533 г. – Вилхелм Орански, нидерландски държавник († 1584 г.)
1706 г. – Джовани Батиста Мартини, италиански музикант († 1780 г.)
1743 г. – Едмънд Картрайт, британски механик († 1823 г.)
1815 г. – Антъни Тролъп, английски писател († 1882 г.)
1823 г. – Себастиян Лердо де Техада, президент на Мексико († 1893 г.)
1845 г. – Карл Спителер, швейцарски писател, Нобелов лауреат през 1919 г. († 1924 г.)
1848 г. – Георги Кирков, български учен († 1929 г.)
1850 г. – Светослав Миларов-Сапунов, български писател († 1892 г.)
1856 г. – Филип Петен, френски войник и държавник († 1951 г.)
1889 г. – Христина Морфова, българска оперна певица († 1936 г.)
1901 г. – Петър Нешев, български партизанин и офицер († 1973 г.)
1905 г. – Робърт Пен Уорън, американски поет († 1989 г.)
1908 г. – Юзеф Гославски, полски скулптор († 1963 г.)
1909 г. – Бернхард Гжимек, германски зоолог († 1987 г.)
1914 г. – Ян Карски, полски офицер († 2000 г.)
1934 г. – Шърли Маклейн, американска актриса и танцьорка
1935 г. – Димитър Шойлев, български лекар – ортопед († 2009 г.)
1939 г. – Лили Иванова, българска естрадна певица
1941 г. – Недялка Керанова, българска народна певица († 1996 г.)
1942 г. – Барбра Страйсънд, американска актриса и певица
1942 г. – Томчо Томчев, български спортист
1943 г. – Дейвид Морел, американски писател
1952 г. – Жан-Пол Готие, френски моден дизайнер
1952 г. – Иван Милев (музикант, р. 1956), български акордеонист
1965 г. – Бойко Неделчев, естраден певец
1966 г. – Алесандро Костакурта, италиански футболист
1969 г. – Мелинда Кларк, американска актриса
1971 г. – Красимир Радков, български актьор
1974 г. – Томаш Полак, чешки шахматист
1977 г. – Ребека Мейдър, английска актриса
1978 г. – Георги Мечеджиев, български футболист
1980 г. – Карен Асрян, арменски шахматист († 2008 г.)
1982 г. – Кели Кларксън, американска певица
1982 г. – Маркиньош, бразилски футболист
1983 г. – Абдер Кабус, френски футболист
1987 г. – Виолета Марковска, българска актриса
1990 г. – Дани Левън – Danny Levan, български изпълнител
2001 г. – Ивана Воденичарова, съпруга на Дилън Спрейбери

Руско-турската война (1877 – 1878) между Руската империя и Османската империя е десета в поредицата от Руско-турски войни. Важна част от изострянето и решаването на Източния въпрос през 1875 – 1878 г.

Поводът за войната е Въстанието в Босна и Херцеговина (1875), Априлското въстание в България (1876) и Сръбско-турската война (1876). Участници са Османската империя срещу Русия, Румъния, Сърбия и Черна гора.

Войната се възприема и е наречена Освободителна, тъй като довежда до освобождаването на част от българите от османско иго и създаването на Третата българска държава. Подобно е отношението към нея в Румъния, Сърбия и Черна гора, които получават пълна независимост.

Лятото на 1875 г. поставя началото на поредното изостряне на Източния въпрос. В Босна и Херцеговина започва антиосманско въстание, предизвикано от общата криза на финансово съсипаната Османска империя. Въпреки натиска на османската армия, въстанието продължава и след края на годината. През 1876 г. се води Сръбско-турска война, а на 20 април започва Априлското въстание в България.

Събитията засилват имперските амбиции на Великите сили.

На 26 юни/8 юли 1876 г. се подписва тайното Райхщадско споразумение, в което Австро-Унгария и Русия се съгласяват какви територии да бъдат разпределени на кои страни, след края на войната. Съгласно това споразумение, страните се съгласяват, че на Балканите няма да се създаде голяма славянска държава. През април Русия постига споразумение с Румъния за пропускане на руските войски през нейна територия. В него се включва и присъединяване към Русия на Южна Бесарабия (под руска власт и в периода 1812 – 1856) в замяна на обещание за присъединяване на Северна Добруджа към Румъния след войната. Райхщадското споразумение е разширено с Будапещенската тайна конвенция между Австро-Унгария и Русия^[10], както и споразумението между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г.^[11]

Едновременно с това, Русия подготвя стратегически план за война с Турция. Негов автор е генерал-лейтенант Николай Обручев. Бруталното потушаване на Априлското въстание предизвиква широк отзвук в цяла Европа в подкрепа на българската национална кауза. През август 1876 г. османската армия нанася поражение на сръбските сили. Рязко намаляват възможностите за мирно решаване на кризата.

През декември 1876 г. е свикана Цариградската конференция. Великите сили обсъждат границите на една или повече автономни български провинции в рамките на Османската империя. Изготвят проект за автономия на Босна и България. Османският външен министър уведомява делегатите, че в Османската империя е приета нова конституция, гарантираща права и свободи на всички етнически малцинства и българите ще се ползват със същите права, като всички други народности. Великите сили обявяват, че конституцията е само частично и незадоволително решение. След поредица от опити за постигане на компромис, конференцията приключва без споразумение.

Османското правителство отхвърля Лондонския протокол на Великите сили с предложения за реформи в Османската империя. В отговор на 12/24 април 1877 г., с издаден в Кишинев Манифест на император Александър II, Русия обявява война на Османската империя.

Руско-турската война (1877-1878) е обявена на 12 / 24 април 1877 г. . Сутринта на 12 / 24 април 1877 г. в гр. Кишинев император Александър II подписва подготвения от канцлера княз Андрей Горчаков „Манифест за обявяване война на Османската империя“. Това става възможно след Лондонския протокол на Великите сили, Райхщадското споразумение между Русия и Австро-Унгария и Будапещенската военна конвенция. След молебен в градската катедрала е устроен преглед на руски военни части : XIV-а Пехотна дивизия, XI-а Квалерийска дивизия и две дружини на Българското опълчение. Киевския и Хотински епископ Павел прочита Манифеста. Паследвалия парад на войските е командван от генерал-майор Михаил Драгомиров. Руските посланици в столиците на европейските велики сили правят достояние правителствения циркуляр на княз Горчаков относно съдържанието на Манифеста и правилата, от които Русия ще се ръководи в отношенията си към неприятеля и неутралните държави. В Манифеста за пръв път като непосредствена цел е заявено въстанавяването на българската държавност. Публикувано е възвание към жителите на Румънското княжество. В същия ден е издадена заповед към Руската армия.

За участие във войната са привлечени Румъния, Сърбия и Черна гора. В състава на Въоръжените сили на Русия е Българското опълчение (12 Опълченски дружини) и финландска част (Лейбгвардейски Финландски Пехотен полк).

В началото на 1878 година действуващата руска армия е на 20-на км от Цариград. Победата е пълна. Великобритания изпраща в Мраморно море боен флот, който да предотврати превземането на османската столица. Под натиска на Великите сили и след претърпените загуби (66 000 убити и 140 000 ранени)^[32] на 19/31 януари Русия сключва с Османската империя Одринското примирие, с което се прекратяват бойните действия.

На 19 февруари/3 март Русия и Османската империя подписват предварителния Санстефански договор. Според него Румъния, Сърбия и Черна гора получават пълна независимост. България се създава като автономно трибутарно княжество. Територии на Османската империя се поделят между Великите сили.

Съгласно предварителните договорености между Русия и Австро-Унгария,^[33] както и между Русия и Великобритания, ^[34] няколко месеца по-късно Великите сили се събират, за да оформят окончателния договор по време на Берлинския конгрес. Берлинският договор от 1/13 юли 1878 между Великите сили и Османската империя ревизира Санстефанския и в началото на 1879 е потвърден с Цариградския договор между Русия и Османската империя.