ЛюбопитноРегионални

На този ден 12 юни – Световен ден против детския труд, в Бразилия – Ден на любовниците

Илиян Чалгънов

За пръв път този ден се отбелязва през 2002 година и има за цел да определи минималната възраст, на която децата могат да започнат работа. Световният ден против детския труд цели да сложи край на експлоатацията на деца, възпрепятстваща тяхното образование и имаща тежки здравословни последици.

Международната организация на труда (МОТ) има проекти в повече от 90 страни. Тя се стреми да разшири достъпа до безплатно и задължително образование като се бори основно с бедността, от която води началото си детският труд. Според последнни данни броят на работещите деца на възраст между 5 и 15 години е над 170 милиона. Тук са включват 34 държави, сред които преобладават най-вече тези от Тихоокеанския регион, Азия и Африка.

Детският труд по своя характер или поради обстоятелствата, при които се извършва, би могъл да доведе до увреждане на здравето, безопасността и морала. Децата, работещи в най-различни икономически дейности и на най-различни длъжности са постоянно изложени на рискове, а този проблем е изключително значим и има глобален характер. По целия свят селското стопанство е отрасъл, в който работят най много младежи- около 70%. Според последния доклад на МОТ, броят на децата, обвързани с рискова работа, която застрашава тяхната безопасност, здраве и развитие, е около 125 милиона. Около 80 милиона момичета по света извършват дейности, сходни с тези на момчетата. Освен това, момичетата твърде често са подложени на някой от най- тежките форми на детски труд в ситуации, скрити зад стените на фабрики или дори в собствените си домове.

Нашата страна също не е за пример в това отношение. В България през 2001 г. в селското стопанство работят около 400 хиляди деца. През учебната 2004-2005 г. от образователната ни система са отпаднали около 29 хиляди деца т.е. около 3% от броя на учениците в страната. Половината от тях напускат училище, за да работят.

Според МОТ най-тежките форми на детски труд включват трафик и продажба на деца, принудително наемане на малолетни за войници, предлагане на деца за проституция или порнография. Най- експлоатирани са момичетата, децата лишени от родителска грижа, тези от етнически и малцинствени групи, бездомните и отпаднали от училище.

Тези факти със сигурност ни карат да се замислим за това какво се прави по въпроса и до къде стигат усилията на МОТ. Сред средствата за преодоляване на предпоставките за детския труд са подобряване на образованието за деца от бедни общности, осигуряване на достъп до подходящи образователни програми за работещи младежи и намаляване на таксите за начално образование.

Резултати има. През периода 2000-2004 г. броят на работещите деца е намалял с близо 10%. Дава се възможност на стотици хиляди малолетни, отпаднали от училище да получат безплатно образование. Положителните резултати в подобряване достъпа до образование, постигнати през последните години, могат обаче да бъдат засегнати от настоящата глобална икономическа криза, което не е оптимистичен поглед в бъдещето.
И все пак щом съществува организация, борещи се с тази толкова тежка и незаслужена от ничие дете съдба, има надежда. А това е най-важното.

Събития

  • 1444 г. – Подписан е Адрианополският мир, който слага край на първия поход на Владислав III Ягело и Янош Хунияди за прогонване на османските нашественици от Европа.
  • 1668 г. – Основан е Университета в Лунд, един от най-старите университети в Европа.
  • 1701 г. – В Англия официално е забранено католици да заемат британския трон.
  • 1776 г. – Вирджиния става първият щат на САЩ, който приема декларация за правата.
  • 1839 г. – Абнър Дабълдей формулира основните правила на бейзбола.
  • 1842 г. – Георги Раковски и още шестима души са осъдени на смърт за участие в Браилските бунтове (1841 – 1843 г.).
  • 1849 г. – Американския изобретател Люис Хаслет патентова праховата маска (респиратор), ранна форма на противогаза.
  • 1858 г. – В Санкт Петербург е осветена Катедралата „Св. Исак“.
  • 1867 г. – Провъзгласена е Австро-Унгарската империя.
  • 1897 г. – Швейцарецът Карл Елзенер патентова джобен нож с приспособления, станал известен като швейцарски армейски нож на фирмата „Victorinox“.
  • 1898 г. – Провъзгласена е независимостта на Филипините от Испания.
  • 1901 г. – Одобрена е новата Конституция на Куба, с което САЩ има специални права в тази страна. В действителност, това означава създаване на протекторат над Куба от САЩ. Действието на тази конституция е било преустановено през 1925 година.
  • 1926 г. – Бразилия напуска Лигата на нациите поради несъгласието си с приемането на Германия.
  • 1940 г. – Втората световна война: 13 000 британски и френски военни части се предават на фелдмаршал Ервин Ромел.
  • 1945 г. – Във Франция е премахната цензурата на пресата, въведена по време на войната.
  • 1947 г. – Започва съдебен процес срещу Петър Коев за създаването на тайната военна организация „Неутрален офицер“.
  • 1953 г. – Държавната политехника в София се разделя на четири самостоятелни висши учебни заведения: Висш инженерно-строителен институт (BИСИ), Висш машинно-електротехнически институт (ВМЕИ), Висш минно-геоложки институт (ВМГИ) и Висш химико-технологически институт (ВХТИ).
  • 1955 г. – В Якутия е открито първото крупно местонахождение на диаманти.
  • 1963 г. – В Ню Йорк се състои премиерата на филма „Клеопатра“ с Елизабет Тейлър в главната роля.
  • 1964 г. – В ЮАР Нелсън Мандела е осъден на доживотен затвор.
  • 1964 г. – В Аделаида (Австралия) групата Бийтълс е посрещната от 300 000 фенове.
  • 1967 г. – Програма Венера: Изстрелян е съветският космически апарат Венера 4, който впоследствие осъществява първото предаване на информация от друга планета.
  • 1970 г. – Британецът Лорънс Оливие става първия актьор в историята, получил благородническа титла.
  • 1975 г. – Създаден е Лвовският държавен историческо-архитектурен комплекс.
  • 1990 г. – Първият конгрес на народните депутати на Руската федерация приема Декларация за суверенитета на Русия.
  • 1991 г. – Борис Елцин печели първите избори за президент на Русия.
  • 1991 г. – На референдум жителите на Ленинград е решено възстановяване на старото име на града – Санкт Петербург.
  • 1994 г. – С референдум в Австрия е прието членството ѝ в ЕС.
  • 2005 г. – Встъпва в длъжност първият президент на Иракски Кюрдистан, Масуд Барзани.
  • 2008 г. – Жителите на Ирландия на референдум отхвърлят Договорът от Лисабон – Опростен вариант на Конституция на ЕС.
  • 2009 г. – Всички телевизионни станции в САЩ преминават от аналогово към цифрово излъчване.

Родени

 

  • 1519 г. – Козимо I Медичи, херцог на Тоскана († 1574 г.)
  • 1806 г. – Джон Огъстъс Рьоблинг, американски инженер († 1869 г.)
  • 1808 г. – Патрис дьо Мак Махон, дук дьо Мажента, маршал на Франция († 1893 г.)
  • 1827 г. – Йохана Спири, швейцарска писателка († 1901 г.)
  • 1840 г. – Якоб Арбес, чешки писател и журналист († 1914 г.)
  • 1844 г. – Джанюариъс Макгахан, американски журналист († 1878 г.)
  • 1852 г. – Петър Костич, сръбски просветен деец († 1934 г.)
  • 1856 г. – Спиро Гулабчев, български общественик († 1918 г.)
  • 1864 г. – Стоян Загорски, български военен деец († 1930 г.)
  • 1868 г. – Янко Забунов, български политик († 1909 г.)
  • 1872 г. – Борис Сарафов, български революционер († 1907 г.)
  • 1888 г. – Карл Пфефер-Вилденбрух, германски офицер († 1971 г.)
  • 1889 г. – Гьончо Белев, български писател († 1963 г.)
  • 1890 г. – Егон Шиле, австрийски художник († 1918 г.)
  • 1897 г. – Антъни Идън, министър-председател на Великобритания († 1977 г.)
  • 1899 г. – Фриц Липман, американски биохимик, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1986 г.)
  • 1904 г. – Атанас Далчев, български поет († 1978 г.)
  • 1908 г. – Марина Семьонова, руска балерина († 2010 г.)
  • 1908 г. – Ото Скорцени, германски офицер от СС († 1975 г.)
  • 1912 г. – Сидер Флорин, български преводач, теоретик на превода († 1999 г.)
  • 1921 г. – Ханс Карл Артман, австрийски писател († 2000 г.)
  • 1924 г. – Джордж Хърбърт Уокър Буш, 41-ви президент на САЩ
  • 1929 г. – Ане Франк, холандска еврейка, жертва на Холокоста († 1945 г.)
  • 1930 г. – Доналд Бърн, американски шахматист († 1976 г.)
  • 1937 г. – Владимир Арнолд, съветски, руски и френски математик († 2010 г.)
  • 1941 г. – Людмила Чешмеджиева, българска оперетна певица
  • 1941 г. – Чък Кърия, американски пианист и композитор
  • 1942 г. – Берт Сакман, немски физиолог, Нобелов лауреат през 1991 г.
  • 1942 г. – Ахмед Абул Гейт, египетски политик
  • 1944 г. – Дойчин Василев, български алпинист
  • 1945 г. – Найден Андреев, български композитор и аранжор на естрадна музика
  • 1945 г. – Пат Дженингс, северноирландски футболист
  • 1948 г. – Ищван Шандорфи, унгарски художник († 2007 г.)
  • 1948 г. – Пламен Сомов, български кинооператор, режисьор и актьор
  • 1952 г. – Елефтери Елефтеров, български актьор
  • 1962 г. – Пипилоти Рист, швейцарска художничка
  • 1963 г. – Игор Джундев, дипломат от Република Македония
  • 1964 г. – Паула Маршъл, американска актриса
  • 1971 г. – Марк Хенри, американски кечист
  • 1973 г. – Иван Бедров, български журналист
  • 1974 г. – Денис Симачев, дизайнер
  • 1975 г. – Кристиан Вигенин, български политик
  • 1979 г. – Диего Милито, италиански футболист
  • 1981 г. – Адриана Лима, бразилски модел
  • 1981 г. – Дейвид Гилбърт, английски професионален играч на снукър
  • 1983 г. – Димитриос Мастровасилис, гръцки шахматист
  • 1990 г. – Мирослав Кирчев, български гребец
  • 1992 г. – Филипе Коутиньо, бразилски футболист

Празници

  • Световен ден против детския труд – Отбелязва се от 2002 г. по инициатива на Международната организация на труда.
  • Бразилия – Ден на любовниците (подобно на Свети Валентин)
  • Парагвай – Ден на мира
  • Русия – Ден на Русия (национален празник, празнува се от 1990 г.)
  • Филипини – Ден на независимостта (от Испания, 1898 г., национален празник)
  • Финландия – Ден на Хелзинки

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close