Навръх Спасовден се озоваваме в Широки дол. Там още от ранни зори кипи трескава подготовка за храмовия празник на новоизградения параклис „Възнесение Господне”. Димят огньове, върху които се приготвя курбана, а в същото време започва и литургията. Хората постепенно прииждат, без да ги е страх как ще изкачат стръмния баир. „Широки дол има какво да покаже” – с тези думи ни посреща Стойчо Терзийски и започва да ни разказва за построяването на параклиса. Той е живата история на селото и открай време се интересува за миналото на мястото, където живее.
Възстановеният параклис е съществувал от незапомнени времена. На 500 м. от него се намира калето, крепост съществувала от 4-5 век пр. Хр., тракийско светилище. Историческите предания сочат, че там е била резиденцията на българските царе. Стойчо и двама-трима негови съратници ни поясняват, че името на местността – „Градище” се свързва с добива на желязо. По думите им най-много желязо е вадено именно от това място. Според данните от Урвич Иван Шишман пристига в тази крепост. По-възрастните хора помнят параклиса разрушен до основи. Това не пречи хората от селото да се събират всяка година на Спасов ден. Тогава се появява и идеята за възстановяването на оброчището. Тя принадлежи на тогавашното църковно настоятелство в лицето на Тодор Караджинов, Райчо Терзийски, Иван Терзийски и Стойчо Терзийски. Годината е 2009. „При разкопките беше открит оригиналният кръст. Той е намерен в основите на разрушената църковна светиня и положен в стената на възстановения параклис. При почистването на развалините е установено, че постройката е била наистина разрушена при пожар. Построяването на храма става с дарения и благодарение отзивчивостта на широкодолци, които подпомагат благородното дело с труд и парични средства. За две години параклисът е възстановен като резултат от усърдието и всеотдайността, които проявяват главният майстор Николайчо Бакрачев и помощниците Иван Зарев, Радослав Райчев, Николай Пугев, Виктор Вуков, Стоян Механджийски, Васил Овчаров и много други. Иконите са също дарение и са правени преди две години от художника Цондю Цондев.
В книгата си „Широки дол”, която се появи на бял свят преди броени дни, краеведът Георги Захов детайлно описва външния и вътрешен изглед на църковната постройка. „Целият параклис е изграден от ломен камък, споен с бял хоросан и представлява произведение на изкуството, пред което човек не може да остане равнодушен. На лицевата страна, над вратата стои надписът „Параклис Възнесение Господне”. От източната страна пред параклиса, върху заравнена скала, са поставени два кръста – единият в черен цвят, личи, че е старинен; и втори – от светъл мрамор, нов, монтиран от строителите при изграждането на параклиса.
Вътре параклисът е изографисан. В нишата на олтарната част и от двете й страни са изписани образите на Исус Христос, на Богородица и на някои от най-почитаните от българите светци. От двете страни при изхода се четат имената на дарителите и строителите, което показва, че изграждането на този храм на вярата е дело на много жители на селото. Параклисът е изографисан от художника Цондю Цондев. Строителството му е организирано от инициативен комитет от селото.
Пространството около храма, макар и да не е много обширно, е почистено и облагородено. Изграден е навес – подходящо място за отдих след отдаване почит на светците. В параклиса са оставени свещи, има и място, където те могат да се запалят, да се направи дарение и в преклонение и мълчание посетителят да изрази почитта и преклонението си към изобразените светци”.
Предстои освещаването на параклиса, което се протака вече доста дълго време заради неразбории. Хората от селото разказаха накратко за проблемите, които имат. По статут мястото, където е построен храма се води горска територия. Направени са съответните постъпления към ДГС-Самоков , но те отказват да го узаконят. Към днешна дата нещата са без промяна, въпреки че жителите на Широки дол са склонни и да си заплатят. Забавянето на процедурата забавя освещаването, което не е канонично. Попаднали в тази заплетена ситуация, хората от Широки дол се надяват скоро тя да получи своето логично разрешение. Мечтаят и за още нещо. В близост до възстановеното оброчище да има още едно място, където да се помолят, запалят свещ и отпуснат душите си – параклисът „Свети Георги”, който в момента се изгражда. Отново с благословията и даренията на хората от Широки дол – жители и гости на селото. Църквата „Свети Николай Мирликийски” и останалите християнски светини – параклисът „Свети пророк Илия” и „Света Тройца”, разположени в периметър от около 10 км., затварят кръга от забележителности, които всеки турист трябва да види. Хората са сигурни, че ако един ден се намерят пари и се разкопае калето, от него ще изскочат много интересни находки от древността. Една екопътека може да се окаже прекрасно допълнение към всички тези обекти и атракциони. От доста време широкодолци искат да бъде изградена такава, но на този етап това няма как да стане. Или както често се шегуват, ако някой от привържениците на идеята не спечели шестица от тотото. С или без екопътека обаче Широки дол има всички исторически предпоставки да се превърне във втори Белчин.
