Така, продължаваме да търсим най-явните недоразумения, които се случват тук, в Самоков. Сега ще ви разкажем за нещо, което със сигурност сте виждали, вероятно сте мълчали, но може и да не сте, сигурно сте и сигнализирали, ако ви е грижа, но резултатът е плачевен. Отиваме на разходка в „парковете“ ни – Ридо и Лаго.
В продължение на цяла година периодично показваме състоянието на тези места. Ефект досега няма, като че ли се засили негативната тенденция и на места има силно оголени пространства. Обясниха ни, че това било санитарна сеч, съгласувана и одобрена. Така, дотук хубаво, но с незаконната сеч не стана ясно какво се случва – дали и тя е съгласувана и одобрена? Освен това гората е нападната от корояд. Това е едно малко, гадно бръмбарче, което „яде“ иглолистната гора. То е основен вредител и причинител на изсъхването на големи площи от бор, основно бял бор. Вдълбава се в кората и разкъсва проводящата тъкан на дървостоите. Оттам се нарушава хранителният и водният баланс на дърветата. Това довежда до изсъхването на културите.
Положението е толкова сериозно, че можете да видите цели такива изсъхнали „петна“ на много места. Това не се преодолява без човешка намеса. Най-важните мероприятия, котио се организират по принцип запредотвратяване масовата поява на този вредител включват своевременно провеждане на санитарни сечи, почистване на сечищата в боровите гори, а за проследяване на развитието на процеса – залагане на феромонови уловки, уточняват горските специалисти.
Дотук изброихме „само“ два фактора – незаконна/законна сеч и корояда, които обаче довеждат до цялостното преобразяване на пейзажа ни.
На всичкото отгоре, при акциите, посветени на залесяването, отново белязахме триумф на неадекватността. Първо се опищя социалната мрежа, че гората е в недопустимо състояние. Второ – реагираха хората и решиха да залесяват. Дойдоха 20 човека от заявили желание 250. Нищо ново, отзоваваме се все пак. Дотук добре. Залесяването беше проведено в Ладо, там, където някога е минавала реката в богатата на камънаци почва. Само да отбележим, че теренът беше определен от община Самоков. Вървим нататък – посадиха се уж много фиданки, под активното мърморене, че само си губим времето. И най-върховното се случи през лятото, когато един от участниците беше снимал как косачка е минала през мястото на акцията. Дори и да е имало нещо по чудо прихвалнало се, то е било изрязано от нея.
Така, ако не знаете, дами и господа, се създава мотивация. Мотивация нищо никога повече да не искаш да пипнеш в този град, за да промениш неговата посока. И то към по-добро. Защото така се случва на практика. След микрофоните, камерите, снимките и таговете, на преден план се излъска цялата тази отвратителна незаинтересованост.
И тя е същата такава отвратителна и днес, през декември, в разгара на зимата и в края на годината. Много е вероятно същата тази тенденция да продължи и през 2017 година. Ние, самоковци, сме търпеливи. Можем доста дълго да гледаме как нещо, градено с години от друг, се съсипва. Дори няма да направим и забележка. А най-лошото е, че това мълчание е вид лоялност към една изкривена представа за правилното.
