Пенка Димитрова
Аз съм огън и в него горя
и оставям след себе си огнени думи.
И не искам този огън на пепел да стане,
а в хиляди искри да се превърне.
Аз съм вятърът и бурята
и нямам прегради и граници
и истински живот живея,
в смисъл ясен под небето.
Аз съм сърце, което вярва
и сбъдва желания.
Аз мога да пея, дори когато плача,
Защото песните ми са молитви чудни.
И блян, мечта, жарава са те.
/си за мен ти, животе/
Велика съм, прекрасна съм, загадка съм.
Душата ми не знае бряг, ни грях.
Аз съм невидимото, въображаемото.
Аз съм мечтата.
Забулена съм в тайни,
Но пак съм видима.
Аз съм болката и битката
Аз съм живота и давам живот.
Така започна 8 март – този красив празник в Ковачевци. С песни за жената и майката. С мисълта, че пак са тук след суровата зима. Имат шанса да бъдат пак заедно и да празнуват като отдадат почит на няколко значими дати – 3 март, 8 март. Свикнаха вече и щом се подхване песен, всички запяват. Те са от онова поколение, което лесно не се предава и лесно не забравя. Организирано и импровизирано на тях може да се разчита. Помнят всички песни, особено патриотичните. Помнят стихотворенията и това ги активизира, импулсира и стимулира. Доволни са и удовлетворени, че могат да направят тържеството приятно и забавно.
