„Правя коментара с уговорката, че това не е оправдание и в никакъв случай не означава, че Община Самоков е с търпимост към подобна дейност. Само ще изнеса няколко цифри, а изводите оставям на вас…. В Общинско лесничейство има 12 бр. лесничеи за охрана на горите. Общината е собственик на 53 хил. хектара гора. По новия Закон за горите, охраната на горите е ангажимент на собственика. Във връзка с ескалиралата незаконна сеч бяха проведени две заседания, иницирани от кмета на общината с полиция, прокуратура, РДГ, ДГС, ОЛ и общински съветници. Бяха набелязани мерки, които целят ограничаване на незаконната сеч, като усилията са насочени към ликвидиране на мащабните кражби. Видно от снимката тук става въпрос по-скоро за нарушение, което се класифицира по-скоро като вандалщина, отколкото като кражба. Ако забелязвате, посегателствата върху дърветата са на места, където има достатъчно видимост, така че вандалите могат да забележат отдалеч чуждото присъствие. Малко трудно е с 9 човека да осигурим 24-часова охрана на 53 хил. хектара и да можем да покрием цялата територия. Дори и със съдействието на полицията и жандармерията. Предвиждаме да реализираме проект за видео наблюдение, но е ясно, че чрез него могат да се хванат бракониерите, които секат, но ще бъде трудно да се уловят вандалските прояви от този тип. Ето защо ще бъде добре и в помощ, ако гражданите също помогнат и сигнализират, като забележат подобни нарушения. Нетърпимостта към подобни прояви от страна на обществото също ще бъде от голяма помощ за институциите, защото отпорът на вандалщината и противообществените прояви и съответно нетърпимостта към тях е комплексен ангажимент не само на институциите, но и на обществото. Много е лесно да се отправят обвинения и квалификации, но нека преди да обвиняваме да си зададем въпроса какъв е моят личен принос за това. Защото вандалите не са чиновници от Общината….а в Лаго определено не са и роми…..”
Това е коментар от фейсбук от профила на Община Самоков на снимката, върху която и ние акцентираме като преки свидетели на случващото се в гората и правим този материал с уговорката, че това не е заяждане, а именно нашият личен принос по тази тема. Знаете какъв шум се вдигна по въпроса и че се проведоха две срещи на общинското ръководство с ключови фигури в тази област.
Месец и малко след последната среща ви представяме гледната точка на хора, които ежедневно са в гората. Какъв е техният личен принос за опазването и дали има някакъв резон от предприетите мерки – споделят те, без заяждане, но директно и откровено. Защото нещата трябва да се казват директно, а когато се дават предложения – те поне да бъдат разглеждани и дискутирани. Не разбираме само едно – защо то такива меко казано важни теми не се ангажира с обсъждане цялото общество. Да се втълпява на хората, ако щем дори, една по-висока степен на отговорност на всички. С раздори и взаимни обвинения очевидно не се получават нещата, дайте да пробваме заедно.
Мая Христова е една обикновена жена, част от нашето общество, но с необикновена любов към природата. С нея коментираме именно това дали мерките, предприети от общинското ръководство действат и какъв е или би трябвало да бъде личният пример на всеки един от нас.
Мая, ти си човек, който много често обикаля по горите. Според теб след проведените две срещи на общинското ръководство, общински съветници и ключови фигури в областта – има ли промяна в състоянието на гората или няма?
Промяна може да им дотолкова, доколкото е почистено и са поставени пейки и други съоръжения, които обаче се рушат. По отношения на запазването на дърветата – абсурд. Няма патрулиращи. Срещам само пенсионери и хора за разходка там.
Къде е най-тежка ситуацията с гората, съгласно твоите наблюдения?
Най-тежко е положението по централните пътеки за разходка, където всъщност е най-удобно за извозване – в Ридо и в Лаго. На Ридо цели пространства са обезлесени и то говоря за рязане от кръста нагоре – ето такъв размер, а не рязано отдолу. Друго, което съм виждала и съм подавала сигнал към полицията, но няма реакция, са коне, които теглят със синджири трупи в междублоковото пространство във „Възраждане”. Бор, вързан със синджир и конят го изнася и не дойде никой. Това става вечерно време, разбира се или сутрин рано. Скриват ги със страшна скорост – през моста и надолу в махалата. По пряката пътека, която води към гробищата, горичката също периодично се изсича.
В този случай какво е решението – гледаме и чакаме гората да изчезне?
Общо взето това се случва. Гледаме.
Когато има критика, съответно мислещите хора имат и предложения. Какво може да се направи, за да се ограничи вандализмът по гората? Беше даден като основна реакция личният пример.
Това предложение може да излезе не само от мен, а от повече хора, които са склонни да ходят по-често из гората. Да си призная, аз започнах да мълча и да не правя забележки, когато видя нередност, защото участвах в няколко екшъна. Какво се случва след това – виновен е този, който е подал сигнала. Ето какво направих с личния си пример – преследвах човек, който беше със секира в ръце. Стигнахме и до физическа саморазправа, след което взе камъни и започна да ме замеря. Накрая се поступахме и той каза: „Оти, ма, ти па коя си? Шо прайш тука? Сега ще се обадя в полицията, че ми налиташ на бой”. Сигналът беше подаден срещу мен затова, че нарушавам човешките права на дървосекачите. Той е беден, безработен, в нужда…и същевременно подавайте сигнали, давайте личен пример.
За мен личният пример се състои в това, като се дават определени телефони, някой да реагира, но буквално веднага. Аз съм подавала сигнал за преследване на диви кози в района на парк „Рила” и са реагирали. А в парк „Пирин” при подаден сигнал, те намират в рамките на точно 15 минути, където и да си. Значи може да се направи по други места, при нас не може.
Защо има разлика в опазването на парковете и в опазването на горите, които не попадат в техните рамки, според теб?
Разликата между горите в националните паркове и тези, които са извън техните територии е огромна. Давам прост пример екопътека „Бели Искър”. Може да има обозначени места за огън, няма одялкано дърво. Явно има начин. И съм виждала, че парковата охрана реагира. Тя си върви перманентно и се прави постоянен обход. А в Лаго е много трудно да се обходи територията от стадиона до Чакъровите поляни. Хората тичат там в момента, а хората със сърдечни заболявания минават оттам всеки ден.
Колко адекватна мярка е охраната на тези пространства с видеонаблюдение?
Аз бих задала въпроса по тази пътека къде точно мислят да сложат видеокамерите? В Самоков има много млади безработни хора, които под формата на доброволчески отряди, биха могли да охраняват много по-добре. Аз, разхождайки се, каквото и да видя, нямам съответни правомощия да действам. Да, ще направя забележка, ще ти докосна съвестта, ако я имаш обаче. Ако я нямаш, ще кажеш съответно – „Оти, счо?”. Буквално това е изразът. Досега не ми се е получавало забележката ми да е постигнала целта си. Не мога да съм 24 часа в гората и постоянно да следя, аз съм един любител.
Колко време ще е нужно на самоковската гора да изчезне съвсем?
В тази гора ходя от ученичка до ден днешен. Гората е неузнаваема, а темповете на увреждане са толкова скоростни в момента, че тук до едни пет години не я виждам. Ако не се вземат някакви мерки, ще си остане стърчащата табела парк „Лаго”. От едната страна е инвазията на незаконните гатери, а от другата страна е човешкото безразличие. „На мен гората не ми требва, освен ако немам полза” – това съм го чувала като изказ. В Лаго роми не съм виждала, не са виновни те за всичко. Заключението клони към извода, че най-полезна би била физическа охрана и някой да вдига телефон, когато друг се опита да подаде сигнал.
