Традиционно, всяка година на 29.05 в село Алино се чества Спасовден. Точно тогава е и празникът на едноименния манастир „Свети Спас”. Манастирът е разположен на около 8 км. северно от селото, в сърцето на Плана планина. Живописна природа, манастирска река, глъчка и мирис на вкусотийки посрещат всеки, който е решил да уважи празника. Такава наслада за сетивата, че бързо се забравя трудният преход до там, ако не си планинар по природа или нямаш подходящата джипка за случая. „Този празник алинци го уважават повече дори от традиционния събор на селото”, подхваща разговора кметът Борислав Брейчев. Вече е подготвен казанът с курбан, който къкри тихо на огъня. За неговата подготовка са необходими два дни на готвача Димитър Рогачев и неговия помощник Митко Дудин. Прави се за здраве с овче месо и е като подарък от кмета към гостите. А Иван Малканов, който също е с отношение към мястото, на което е минало детството му, беше приготвил вкусна баница, направена лично от него. Той е изградил параклис „Св. Илия”, който се намира малко над селото.
Манастирът „Свети Спас” е скътан по-дълбоко в планината, за да не могат да го открият друговерците по време на турското робство. Манастирският комплекс се е състоял от няколко сгради, черква и стопански постройки за добитъка. Днес изцяло запазена е черквата. Всяка година около това място се събират хора да почетат празника и да запалят свещ. Смята се, че черквата е създадена през 1539 година, а изографисана доста по-късно около 1626 г. Стенописите вътре са уникални, а за да влезе човек и да ги види, трябва да се понаведе, защото вратата е висока едва 1.02 м. Вътре са изписани имената на ктиторите от Алино – кир поп Златан, поп Стойчо, поп Вълко и двама йеромонаси. Интересен факт е, че манастирът е би опожарен от турците и после отново възстановен.
Мястото е изключително красиво. И докато чакаме вкусния курбан събираме парчета история. На масата, този малък парламент, разказ подхваща Стойко Адирков, (71 години) израснал в селото. „Тука това място е свещено за селото, а след 1950 година кипеше живот. Хората, живеещи тук, изпитват уважение и доверие към празника. „Свети Спас” е най-старият манастир в България, още преди турско. Бил е подземен, само покривът се е виждал. Тук е била крепостта на селото, а отгоре се намира „Калето”. На това място тук (посочва с ръка) е минавал стар римски път, а малко по-нагоре е кладенецът „Момина сълза”. Около селото има шест светини и този манастир е една от тях”, споделя Адирков. В разказа му се намесват и другите, присъстващи на масата. „ Не е случайно мястото като избор за построяване на черква. Казват, че намиращата се в близост крепост „Калето” е една от последните паднали под турско робство. А за кладенеца „Момина сълза” се разказва, че една мома е залюбила турчин и майка й като разбрала я проклела с думите „На камък да станеш”. Интересното е, че водата от този камък, която непрекъснато капе не замръзва”, разказа Иван Волев.
Днес, толкова векове по-късно, споменът е съхранен, традицията е жива, защото има свои продължители. Това са хората, които осъзнават в каква близост до славната ни история се намират. И по какви земи стъпват. Нашата история е най-голямото ни имане.
Настроение, слънце и глъчка заобикалят манастира, който като стожер стои по-високо от хората – като мълчалив свидетел на всичко случващо се преди и сега. Стените му са попили историята и ако го докоснеш, може и да те „опари”.
Курбанът е готов, като преди да бъде раздаден е осветен от поп Любомир за здраве – на този който го е правил, този който го раздава и за всички на празника.
Съхранението и опазването на манастира „Свети Спас” е изцяло на доброволни начала, а преди 10 години е реставриран с помощта на Тодор Бодуров. На изпроводяк Стойко Адирков ни изпраща с думите „Да ти е благодат на сърцето, това е животът”. Тръгваме си с усмивка, защото мъдростите понякога са толкова прости, но истински. Тръгнахме си с благодат на сърцето!
