Мария Галчева
Този текст е един кратък пътепис без особени претенции. Поредното лятно пътуване, но дестинацията е всъщност нещо повече от път – това е един завършен съвършен стремеж към чудесата, които ни заобикалят и необходимостта да вярваме в тях.
Неслучайно образът на жената, за която ще ви разкажа е едновременно вдъхновен от мистицизъм в невероятни дози и от скромност, святост и твърда като скала вяра в Бог. Няма как да не сте чували името на Преподобна Стойна. При нея ще се разходим в търсене на опрощение, смирение и преклонение.
Тръгваме от Самоков рано сутринта – доста е топло, лятото е в своята мощ, горещината се е разтлала по целия път. Мястото, накъдето сме тръгнали е закътано много близо до гръцката граница, в посока Сандански – Мелник – това е село Долна Сушица или сега Златолист. Понеже изобщо не знаем пътя пробваме с навигация. Ех, този технологичен напредък. Да, но не се получава. Вече е почти пладне, слънцето коси здраво, кожата направо трепери под неговото докосване. Решаваме да питаме – намираме се в селцата преди Мелник.
Няма жива душа – никого наоколо. Разглеждайки къщурките, неволно започвам да си мисля, че сме големи късметлии с родното си място. Толкова красиво, но и толкова пусто. Най-сетне виждаме двама души, които ни посочват пътя. Той се вие подобно на змия между масиви от лозя. Десетки декари лозя, които носят легендарната слава на мелнишкото тежко вино. Трябва да търсим село Катунци. Оттам било се стигало до Преподобна Стойна. Ще го видите, казва, селото се вика Златолист, малко е – не може да го отминете с него свършва и пътя.
Да, екстрите на цивилизацията рязко свършиха и започна черен път. Цели вълма прах се вдигаха около колата – отдавна не е валяло. Продължаваме напред и само направо.
Преподобна Стойна Димитрова е родена в на 9 септември 1883 година в село Хазнатар, Серско, тогава в Османската империя, днес в Гърция. На седемгодишна възраст се разболява от едра шарка, в резултат на което ослепява. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само в стаята. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Сляпото дете предупредило семейството си да не се плашат, а да оставят вратата отворена, защото Свети Георги влиза при нея. След тази случка Стойна започва да настоява да я заведат в черква, но родителите й умират и за нея започва да се грижи чичо й.
През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в черквата Св. Георги в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да приеме момичето, защото е сляпо и няма кой да се грижи за нея. Тогава Стойна получила откровение, че трябва да я закарат в близкото село Долна Сушица (старото име на Златолист). Също както Ванга и Стойна е сляпа за земния живот. 43 години прекарва в пълен мрак, но Бог я дарява със свръхестествената дарба да лекува и пророкува за бъдещето.
Друг източник разказва идентична история, но малко по-различна като фактология – до 16-тата си годишнина тя прекарва в пълно уединение в отделна стая. Когато навършва тази възраст, ѝ се явява насън св. Георги, който ѝ казва да копае в двора, където ще намери негова икона и кандило. С помощта на съседите, тъй като семейството ѝ е бедно, в двора на това място се построява малък параклис, където Стойна живее до 1913 година. Прозвището си получава от съселяните си заради аскетичния начин на живот. Преподобна Стойна предупреждава близките си, че няколко дни ще бъде като мъртва, но да не я погребват. След една седмица се съживява и хората от района започват да идват при нея за помощ и изцерение.
След Междусъюзническата война цялото и семейство се преселва в България. На път за Петрич, минавайки през село Долна Сушица (Златолист), Преподобна Стойна решава да остане да живее в храма „Св. Георги“ в селото. Там тя прекарва остатъка от живота си до 22 февруари 1933 г. в пост и молитва. До смъртта на Преподобна Стойна много хора идват при нея за помощ, съвет, утеха и изповед, като по този начин изразяват почитта си към ясновидката, която са смятали за светица. Тя не е канонизирана от Българската православна църква, защото не лекувала по канон. Но до днес народът продължава да я тачи и да търси нейната помощ и закрила.
Това разказват за нея официалните източници. Но по спомени на хора, които са запазили спомените на близки до нея всъщност разказват, че в селото свикват нещо подобно на общоселско събрание и решават въпроса дали да я приемат. След като се съгласили, решили да изградят малка стаичка в църквата, където да се настани тя. И понеже е била незряща – момите и жените са поели грижите около нея. И така до 50-годишна възраст, когато умира през 1933 година от пневмония.
Разказите на хората са я запазили като жената, която винаги ходела в черно, с черна кърпа на главата. При нея почти постоянно идвали хора – или да им гледа, или да ги излекува. Дори до днес е запазено вярването, че който остане да преспи в стаичката и, ще се излекува или ще намери лек за проблемите си. Тя разказвала, че нейната сила идва от свети Георги.
Нейната святост и силата на нейния дух и предсказания я нареждат в историята като предшественичка на Ванга. Единствената. Дори самата Ванга е казвала, че Преподобна Стойна е по-силна от нея. Петричката врачка дори е прекарвала част от времето си в църквата „Свети Георги”, домът на Преподобната.
В двора на църквата се намира вековен чинар, прострял клоните си над зеленината, а на тях са вързани люлки. Съществува легенда, че дървото е връстник на България. Църквата „Свети Георги” не е голяма. Влизайки вътре, усещате хлад от камъните и една успокояваща тишина. Навсякъде отстрани има изписани тетрадки от богомолците, увековечили най-съкровените си човешки желания и молби. В средата на храма, под купола пък има мраморна плоча с двуглав орел. Хората вярват, че в камъка е стаена наземна сила. Ако човек остане малко върху него, се зарежда с целебна енергия. В двора се намира кладенецът на желанията. Ако се наведеш над живата вода там и прошепнеш желанието си, скоро то ще се сбъдне. Цялото място сякаш е пропито с животворната сила на тази свята жена. Но за да се случи това, което искаш, трябва да оставиш съмненията настрани и да вярваш – но не логично и научно обяснено. За тези чудеса обяснения не съществуват.
От дясно на входа на църквата се вие дървена стълба, която води към малката стая, в която е видяла Преподобната. Преди да влезете в нея, виждате толкова много дарове отстрани и нейни изображения, че почти оставате с усещането, че току-виж самата тя ще се покаже от вратата. Преди входа към стаята, любезен надпис ви подканя да събуете обувките си, а прекрачвайки прага се озовавате буквално в светилище. По гредите на тавана ви гледат хиляди лица, има много снимки на богомолци, оставени там за здраве. На малкото легло са оставени кукли, а иконите гледат смирено.
Преданието говори, че преди да почине тя предупреждава отеца в църквата, че ще боледува и ще пътешества в отвъдното – да не бързат да я погребват. Така и се случва.
Преподобна Стойна е погребана в двора на черквата „Св. Георги“ в село Златолист, където е оформен малък мемориал.
До малкото село Златолист, в което са останали около 10 жители, може да се стигне и пеша през Рожен. Ванга разказва, че Рупите, Златолист и Катунци, образуват “триъгълник” – свещено място с особено силно, благотворно енергийно излъчване. Целият регион носи особен и мистичен чар.
