Още при първата ни среща и запознанство с председателката на съюза на инвалидите в Своге, г-жа Виолета Петрова, усещаме взаимна близост и поканата за гостуване не закъснява. И от двете страни. Тя все пак настоява ние първо да ги посетим и така това ни намерение скоро добива реалното си въплъщение.
Определеният ден за пътуването идва. Организираме се активът на СИБ-Самоков, хористите от певческата ни група „Еделвайс“ и някои други членове с определен принос към дейността на организацията ни. Тръгваме рано сутринта. Посоката е Своге. Поддържаме връзка с председателката и още на входа на града ни чака техен предствител, който ни води до клуба им. На вратата ни посрещатат по стар български обичай с хляб и сол. Вътре са подредили масите с почерпка, сервират ни и кафе. И така срещата започва. Г-жа Петрова ни подарява за спомен сувенири от Своге и раздава на всички брошури с туристическите обекти в общината. Ние също им подаряваме два комплекта с пълни рекламни материали от Туристическия център в Самоков и 30 красиви магнита със забележителности от града ни, с което ги каним да ни посетят и си изберат какво искат да видят в нашия красив град и район. Не след дълго запяваме самоковски песни, с което да поздравим нашите любезни домакини. Изявяват се със самоковски народни песни и известният дует Латинка и Васил. После отиваме до центъра на града, където в сградата на общината е клуба на инвалидите. Разглеждаме и него, всичко е макар и скромно по размери, много добре подредено и поддържано. Обменяме мисли относно организацията на клубовете ни. Правим си отново снимки и се връщаме към автобуса си. Опредлили сме да посетим Вазовата екопътека и паметника на Дядо Йоцо гледа, все забелителни места, свързани с големия ни писател Иван Вазов и оценени и описани още тогава от него. Нашите прекрасни домакини са се организирали с джип да ни водят до определените места. Искърското дефиле е едно от забелителните места на България. Пътят, добре поддържан, се вие покрай реката и открива невероятни гледки. Минаваме и покрай известните Лъкатишките скали. Виждаме високо на скалите хижичката, достъпна само за алпинисти. Стигаме до гара Бов, началото на екопътеката, но продължаваме с автобуса още нагоре, докъдето стига асфалтовия път. Слизаме и потегляме нагоре да видим известния водопад Скакля. Най-трудно подвижните ги извозват с джипа докъдето е възможно. Минаваме Рибарниците, Воденицата и пет човека от нас достигаме водопада. Природата е прекрасна, запечатваме красотите и с фотоапаратите. Пийваме студена балканска водица и поемаме нататък. Не след дълго стигаме и величествения паметник на Дядо Йоцо гледа, този забележителен българин, незагубил вярата си в бъдещето на България до последния си миг и така добре описан от големия Иван Вазов. Правим си обща снимка за спомен. Отбиваме се в заведението за почивка, хапваме, вземаме си довиждане с нашите нови приятели и се насочваме към обратния път към Самоков.
Един прекрасен ден в нашия не особено радостен живот. Ще го запомним за дълго.
София Сотирова
