Димитрина Божилова
Преди 11 години Г. Божилов, аз и певците от Широки дол потеглихме към с. Ораовица в Република Македония. Там заедно с ентусиазирания Васил Василев, ръководител на ТС „Китка” направихме първите стъпки на фолклорния фестивал… След години той прерасна в голям празник с името „Великденски средби”. Ние ходехме в Ораовица да радваме тамошните хора, те идваха на нашия Бобфест и така дружбата ни укрепваше все повече.
Тази година отново получихме покана да отидем в Македония. Направих организацията и макар с доста трудности /б.а. нали е Великден съставите ми отказваха точно сега да оставят дом и близки/, но с ДЮТС „Палакарийче” от Райово с ръководител Росица Павлова тръгваме на 11.04. С нас са Латинка Трохарова, Веселин Радичев, Снежана Галева като певци, бай Петко Димитров с акордеона, Иван Петров като художник, Делян Василев като журналист, Мария Торошанова с над 100 нашарени от нея яйца, Наташа Станоева с питки, куколници, плетени и бродирани сувенири.
Първия си концерт ще изнесем в с. Радичево, близо до град Радовиш, но спираме в Струмица, за да разгледаме града /областен и център на един прекрасен карнавал, който се провежда всяка година/. Снимахме се пред паметника на Гоце Делчев и похапнахме от прочутите им банички и тулумбички. Заведох групата до манастира и църквата „Свети 15 мъченици”. Там бяхме през 2013 г. Посрещна ни отново отец Георги – един чудесен човек и истински родолюбец. Тук са били заровени 15 монаси, които са венчавали, кръщавали и благославяли вярващите християни. Очакват ни в Драгичево. Младежите на селото с нетърпение са се събрали пред Дома /нещо като нашите читалища/. Разпределят ни по домовете, а след това до 2 часа продължава веселието, запознанствата и сдружаването. Нещо невероятно са тези хора. Толкова мили, добри, гостоприемни. Такова посрещане ни спрегнаха, че чак се чувствахме неудобно от толкова сърдечно внимание. А и са изключително работливи. Обработват тютюн, картофи, домати, пипер, овощни градини, бостани. В дворовете им са подредени трактори и друга селскостопанска техника. На воля се разхождат „щастливи” кокошки, а големи, красиви и горди петли зорко ги пазят.
Нашите хазаи са едни чудесни хора. Роза и Миле Трайкови ни превзеха с отношението си още в първия миг. Синът им Коста цял следобяд ни разхождаше с колата из съседните села. И най-неочаквано открих, че сме идвали и в село Сушево със състав от София, изнасяхме концерт на спортната площадка, а с Гебо спахме у кмета. Когато отидохме у тях едва сдържахме сълзите си от вълнение, защото и аз и те имахме само хубави спомени от тогава. Данка и Ванчо Гогови все още се грижат за магазина, за овошките и прекрасните цветя в двора.
На 12-ти сутринта бяхме събудени от детски викове: „Великден, Великден”. Така децата от селото обикалят и всяка домакиня им дава яйца. Там всяко семейство боядисва над 100 яйца, за да има за всички. Част от тях, пити, баници, сладкиши се носят в църквата „Бела църква Св. Богородица”. Там дойдоха много хора не само от Драгичево, а и от други места. Църквата е кацнала като птица на 3-4 км. над селото и за наша изненада и удоволствие отидохме там, покачени на трактори. Такава е традицията – беше много вълнуващо.
Запалихме по свещица, „кършихме” /чукахме се/ яйца и на което яйце „шлюпката” /черупката/ е по-слаба се изяде. Здравото яйце оставихме на иконата. Докарани бяха и агнета за благославяне. Такъв празник се прави и на 28 август. Тук растат и многовековни самодивски дървета, които никой не сече, защото е грях, а под тяхната сянка е построена чешма с изворна вода.
След като минаха песнопенията, на поляната нашите райовци и младежите от танцовия състав на Драгичево завъртяха голямо хоро, на което се заловиха много хора.
Вечерта в неделя отиваме по-рано в залата, където ще пеем и играем. Подредихме голяма изложба, на която хората хем се чудеха, хем се радваха. Рилски зелник от Бели Искър на Снежана и интересен сладкиш на дъщеря й Милена, която облечена в народна носия беше страж и даваше отговори на въпросите кое как е направено. Куколник на Латинка Трохарова, който после подарихме на кмета. Козунакът на Наташа и нейните плетива, наред с красивите плетени кошнички с яйца и възглавници с бродерии на Теменужка Велчева. Яйцата на Радка – радуилка, омъжена в Долна баня. Концертът мина много добре. Нашите момичета, начело с Мишо разиграха краката на присъстващите. Латинка и Васко пяха в дует, а бай Петко пя и свири заедно с тях. На сцената се проявиха КУД „Илинден” от Драгичево, танцовият състав от Бела Паланка, Сърбия. От името на самоковци връчихме на кмета куколника, а на домакините една картина на Иван Петров – цветя, графика „Голямата чешма” на Иван Шуманов и четири рисунки на Д. Георгиева.
И се започна едно общо веселие и хора, в които се включиха почти всички. Радвахме се на жива музика на оркестър „Златни пръсти” и певица. Веселбата продължи до 4.30 сутринта.
На 13-ти в 10 часа потегляме за Ораовица, където вече за 11 път ще се проведе Международният фолкфестивал „Великденски средби”. Оставам приятно изненадана и радостна от промяната на мястото. Новопостроени са хотел, църква „Св. Георги”, чешма с три чучура, много цветя, трева, дървета. Сцената също вече е голяма. Подреждат се след дефилето 30 състава от Църна гора, Косово, Сърбия, Македония, България…В Ораовица също подредихме изложба, която предизвика голям интерес. Журито получи по едно яйце, едно сърце с избродирано пиле на Теменужка Велчева и агнето на Малинка Зашева. На всички беше представен главният виновник, за да стане това място сборно за този прекрасен фестивал. Това е Николайчо Николов – директор на Рудник „Бучин”, Радовиш. Всичко, което видяхме и му се радвахме е построено с негова помощ. Нашите участници са 5-ти поред и изпълняват програмата си без грешка. Неочаквано бях поканена от Васко Василев на сцената и пред хиляди хора той говори за Гебо, който му е помогнал за танцовия фестивал, за нашата многогодишна дружба и сътрудничество и ми връчи специална грамота на негово име. Едно признание, което разплака не само мене, но и всички, които го познаваха от Ораовица.
Нашият състав „Палакарийче” получи чанта с подаръци, които да отнесат в Райово и да им спомнят за трите чудесни дни, изкарани в братска Македония. Техният състав дойде чак при автобуса, с прегръдки, ръкостискания и сълзи на очите се разделихме с нашите приятели. Няма да ги забравим и ще ги каним и на наши фестивали.
