Коментар: Анелия Балабанова
Вече 30 години чакаме месията – човекът, който да ни оправи положението. Ако не за 800 дни, както обещаваше Негово величество – Симеон Сакскобургготски навремето, то все някога. Само, че властелинът с магическата пръчка не идва. През това време цяло едно поколение предпочете да впери поглед навън към Европа, вместо да тъне в нашите си проблеми. Проблемите на страната, която прогонва младите хора и зачертава с лека ръка бъдещето си. „Няма такава държава” – изпя Слави Трифонов по този повод и не само. Държавата обаче това сме всички ние. Тези, които се примиряваме и търпим всякакви своеволия от страна на управляващите.
Само след броени дни те ще поискат отново народна любов. С кои очи обаче. След като години под една или друга форма са предавали неведнъж доверието на своите избиратели. Ако погледнем листите за предстоящите избори ще видим, че те изобилстват от подобни примери. На местно ниво една доста ценна и незаменима фигура се оказа общинският съветник Спас Кордев. След като още в самото начало на мандата той беше отлъчен от редиците на „Самоковци за Самоков” се изявяваше като независим. Направи опит за пробив при ГЕРБ, но явно нещата не му се получиха и сега можем да го видим като водач на листата, предложена от „Воля”. Председателят на ПК по бюджет и финанси Йордан Стоянов в миналия Общински съвет пък от атакист се пребоядиса в червено. Какво да кажем за хората, абонирани за властовите си позиции открай време. Или за тези, които имат гарантирано място на разни постове по роднинска или партийна линия. Те продължават да определят съдбините на града и живеещите в него. Да, точно така. Все още има ентусиасти, наивници, дори страдащи от местен патриотизъм, които предпочитат родния Самоков пред София или работата в чужбина.
Цели фамилии стоят на общинската хранилка от години и не оставят особен шанс за развитие на останалите редови граждани. В доста случаи партийната книжка отваря широко вратите за някои и на тях хич не им се ще да пуснат кокала. За други е точно обратното. Интересното е, че и едните и другите трябва да оцелеят в една такава ситуация. Как да стане? Може би наистина в действие трябва да влезе вълшебната пръчка. Иначе преди дни Самоков получи сертификат за антикорупция. Първата община в страната, която се сдоби с такъв. Мнозина обаче се усъмниха в неговата достоверност, вероятно защото имат опит от първо лице при срещата си с някои от общинските служители. На този фон съвсем разбираемо е желанието за промяна. Тя обаче едва ли ще дойде скоро поради една проста причина. Тя трябва да започне от нас самите, а ние все още не се узрели за нея. Остава впечатлението, че освен футбол българинът разбира и от политика. Това обаче се случва основно на маса, след една или две чаши ракия. Докато това е така нищо хубаво не ни чака и ще си останем нашите, вашите и всички останали.
