Жанета Стоянова
На 27 април в малката зала на читалище-паметник „Отец Паисий-1859“ се проведе среща-разговор с наследниците на българска писателка.
Евгения Бончева с псевдоним – Евгения Марс е писателка, преводачка и общественичка. Името й в българската история многократно е поставяно до това на Иван Вазов. Той й посвещава повече от 70 стихотворения, включително и прочутия цикъл „Люлека ми замириса”. Няколко години тя живее в Самоков, където оставя своя отпечатък. Преселва в София, където учи в Първа софийска държавна девическа гимназия, там е възпитаничка до 1895 година. Нейното образование трябва да продължи в Загреб, но то е осуетено от ранния ѝ годеж. На 28 май 1895 година, когато е едва 16-годишна се омъжва за 34-годишния зъболекар д-р Михаил Елмазов. На двойката се раждат двама синове — Владимир и Павел. По-късно, вторият ѝ син Павел става известен оперен певец в Софийската опера.
Срещата в петъчния следобед откри писателят и журналист Иван Ненов с кратка история за живота и творчеството на Марс. Илияна Митова представи книгата „Евгения Марс – извън сянката на Вазов“. Разкази от творчеството на авторката, четоха дамите от литературен салон „Евгения Марс“, който съществува вече цели 22 години. Специални гости на мероприятието бяха внучките на Евгения Марс – Мария и Евгения Елмазови. Разказаха за творчеството й като социален автор и за написаните от нея пиеси – две, от които са играни в Народния театър.
