Обща категорияОбществоРегионални

Народното християнство и Тодоровден в Драгушиново

Георги Хаджийски

През своето хилядолетно съществуване нашата православна християнска църква се е отнасяла с несравнима толерантност към нюансите на вярата на българския народ. Именно затова, наред с богослужението в черквата и коливото от пшеница, и почитта към Свети Теодор Тирон има своите твърде интересни особености. Съхранените предания за жестока съпротива на местните жители на Драгушиново срещу османските завоеватели, продължили близо 50 години, както и данните от османските данъчни регистри от началото на турското робство, показващи че почти цялото население на селото е принадлежало към категорията на т. нар. „войнугани” – спомагателни части на османската армия, ползващи се с особен статут в империята, обяснява както почитта към война – светец Свети Теодор Тирон и именуването на  черквата, така и обичаят на Тодоровден да се яздят неоседлани коне от децата и младежите.

От времето на освещаването на новата черква „Свети Теодор Тирон” през 1869 година е създаденият и запазен досега твърде интересен обичай във всяко семейство да се прави курбан от речни раци – рачник. Освещаването на новата черква в Драгушиново, призвана да бъде продължение на отнесената от водите на река Искър и носеща същото име – на обичания от драгушинци светец, в условията на междукултурната колизия, продукт на съжителството в близкия град Самоков на мохамедани, евреи и християни, изисквало да бъде направен курбан – за здраве на хората и здравина на сградата, защото така правели всички и така се правело винаги. От друга страна, храмовият празник бил по време на Великите пости, а и делото на Свети Теодор Тирон категорично отричало проливането на кръв на жертвено животно. Понеже хилядолетните наблюдения на поколения драгушинци върху живата природа ги карали да смятат, че речният рак няма кръв, било взето решение всяко семейство да направи курбан от речни раци – рачник, който да бъде молитвен в черквата заедно с традиционното коливо от пшеница. Това се прави и до днес.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close