Интервю

Народната певица Деси Николова: „Добрата песен може да направи име”

Анелия Балабанова

desi 2

Талантливата и изключително позитивна народна изпълнителка Деси Николова е за втори път наш гост. Отворена към красивото, стапящото ледовете и сгряващо хорските сърца, тя ни разказва за поредното си музикално приключение. „Всеки е скитник по душа, но търси дом и топлина” са думи от най-новата й песен в дует с хърватския изпълнител Дарус Деспот, с която двамата се представиха в предварителната селекция за конкурсната програма на фестивала „Пирин фолк”. „Всяка сълза в любовта” е плод на съвместните усилия на (Дарус Деспот – дал идеята за мелодията на песента, композитор) Веселка Василева – автор на текста, появил се на бял свят буквално за броени дни, аранжора Тони Стевановски от Македония, изпълнителите – Деси и Дарус и останалата част от екипа. Макар и да не оправдава очакванията по време на музикалния форум в Сандански, тази балканска смесица е нещо много хубаво и убедени сме в основата на бъдещи творчески проекти с участието на „главните действащи лица”. Само за броени дни, откакто е пусната в интернет пространството песента се споделя вече и извън границите на България…стигна до Австралия, Южна Африка, Кувейт, Лондон… и български граждани, които живеят там са я споделили…По статистика към клипчето, песента има 60% популярност в България и 40% в чужбина. По всяка вероятност одобрението на масовата публика е по-ценното, което е като пътеводна светлина за всеки един изпълнител.

Колкото повече опознаваш дадена личност, откриваш в него неподозирани страни и проявления. Така е и при Деси – един доста пъстър човек и извън музиката. Както сама се определя много шантава и изключително шарена като интереси. Кога бихте предположили, че това влюбено в народната музика момиче е любител на високите скорости и от 10-годишна ходи по състезания, без да е част от тях? Това е абсолютен факт. „Гледам като фенка, израснала съм по трасетата. Имам много познати и приятели в този бранш. Помагам, с каквото мога” – разказва младата дама. Един от идолите й в автомобилния спорт и близък човек е Екатерина Стратиева – европейска рали шампионка, за която споделя, че и като сестра и винаги в трудни моменти й е била пример за борбеност и упоритост. Извън спорта се интересува и от добре направени арт неща – картини и други. С намигване споделя, че тя самата е опитвала да рисува, но не е било особено сполучливо.

 След това кратко отклонение да си дойдем отново на думата – новите музикални проекти, с които Деси Николова ще зарадва почитателите си. Кога да очакваме първия албум? Вижте впечатления и отговори от първо лице.    desi 1

Здравей, Деси! Това е втората ни среща с теб и е непосредствено след едно приключение – участието във фестивала „Пирин фолк”. Какво може да ни разкажеш?

Идеята дойде много спонтанно. Песента  – „Всяка сълза в любовта” е в дует с колега от Хърватия – Дарус, с когото се познавам от години. Първоначално бях много голяма негова фенка, в последствие мога да кажа, че се сприятелихме доста и той е като част от нашето семейство. Срещнахме се по време на едно от предишните му участия на фестивала „Пирин фолк”. Около Коледните празници като се чувахме, съвсем на шега подхвърлих: „Кога ще направим дует, нещо по-различно да изпея?” и след няколко дни ми беше пратил вече готова мелодия. Помоли ме да намеря текстописец от България и всичко стана много бързо. desi i darus

Сърдечни  благодарности към Веселка Василева, която е един много специален човек за мен. Успя да направи само за два дни текста. Оставаше да намерим аранжор – свързах се с човек от Македония, който е страхотен професионалист. Крайният резултат беше една балканска шарения – България, Хърватия, Македония.

Какво последва оттук нататък?

Последваха много трудности. Постоянно някакви перипетии имаше пред нас. Наложи се да отложим записа, защото бях болна. Все пак успяхме да изпратим песента в срок. Обявеният беше 31-ви май. Оказа се, че в последния момент е сменен организаторът. От новите хора, които отговарят за провеждането на фестивала, дойдоха коментари, че трябва да се спре естрадизацията и да се наблегне на фолклорните мотиви. Аз, като фолклорен изпълнител, подкрепям напълно това, но нашата песен е правена по регламент, който е бил преди това и изпратена в срок. Никой не се обажда, за да каже, че е променен. Търси се фолклорното и традиционното в песни, направени по други правила и това не беше много коректно. Аз не се обиждам от факта, че не бяхме класирани за състезателната част на конкурса. Сигурно има още какво да се направи и аз като изпълнител мога да забележа слабите моменти и пропуските.

Като млад творец не те ли обижда това, че не се опитват по някакъв начин да ви подадат ръка – на теб и колегите ти, за да вървите напред? Това би било един стимул, една мотивация за млади изпълнители като теб, които тепърва прохождат и правят първите си стъпки…

Има много нови имена, които ще се чуят тази година на „Пирин фолк”. Не се обиждам, че ние не сме сред тях. Каквото е трябвало, журито е селектирало. В реда на нещата беше да получим резултати, бележки или забележки и да разберем каква ни е оценката, но аз не получих и това. В крайна сметка, мен ме интересува защо песента не е класирана. Аз чух останалите и мисля, че нашата не им отстъпва по нищо, нито като музика и аранжимент, нито пък като изпълнение и или текст.

Смяташ ли, че заради такива организационни неуредици и пропуски фестивали като „Пирин фолк”, който беше един от първите и най-мащабните в страната, губят от блясъка си? Най-слушаните песни излизаха именно от него и се чакаше с нетърпение всяко негово издание.  

Това е идеята на новите организатори – да възвърнат този блясък и да върнат „Пирин фолк” от преди години. Да се почувства отново магията на традициите. Имаше едно много добро хрумване. Това да стане балкански фестивал с участници от  Сърбия, Хърватия, Румъния и други съседни страни. И всъщност предишното ръководство успяха да постигнат тази среща на „балканите“. В крайна сметка музиката е нещо, което би трябвало да ни обединява. Това се случваше през последните години… Като страничен човек си мисля, че песните можеха да бъдат разделени в две категории-да има фолклорни песни и балканско звучене. Ще видим какво ще направят новите организатори. Аз за себе си мисля да не се отказвам и пак да пробвам.

Разкажи малко за другите проекти, с които се занимаваш. Знам, че предстоят нови неща около теб, да очакваме ли най-накрая първия ти албум и кога?

Първият ми самостоятелен албум е в процес на работа. Подготвям три песни – две от тях са народни /пирински/ и една авторска. Като излезе ще мога да кажа повече неща за нея. След тях ми трябват още две песни и албумът ще е завършен, но не мога да се ангажирам със срок. Има много процедури, дори и финансови пречки. Договори, които ще трябва да подпиша с някоя фирма, за да го издадат. Това тепърва предстои. Но много ми се иска около Коледа да мога да го пусна.

Създадените партньорства извън страната ще продължат ли?

Да, надявам се. Работим с Тони Стевановски – един сравнително млад композитор от Македония. Не познавам в детайли творчеството му, но това, което съм чула от него е красиво и различно. На първо място е инструменталист, акордеонист и в много от моите песни той свири. В последствие разбрах, че е аранжор и композитор. Песента за „Пирин фолк” я прави той всъщност. Имаме идея да направим една песен с него – ако не се получи за този албум за по-нататък, ще видим. Надявам се и с Дарус това да е едва началото /смее се/…Защо да не продължим с експериментите и съвместната ни работа по някакъв начин? Имам възможност да направя кавъри на негови песни. Ще ги преведем и направим с български текст…някой ден може би.

Съжаляваш ли, че избра Самоков и Радуил от гледна точка на това, че възможностите за развитие не са много?

Аз съм от Радуил. Боря се по някакъв начин да успея. Има много несправедливости в музикалния бизнес и чух много коментари от типа „Ти не се за там”, „Знаеш ли как се случват нещата?”. Мен не ме интересува как някоя друга колежка успява, аз се боря както мога. Родителите ми са зад мен, приятелите също. Нещата ги правя така, защото аз съм такава и ако се случи по друг начин няма да се чувствам добре. Вярваща съм и знам, че когато човек се труди, когато е честен и справедлив, слънцето го чака някъде.

Още ли си сигурна, че народната музика е това, което 100% искаш да изпълняваш или вече имаш някакви други желания?

Народната музика си остава на първо място. След тази песен с Дарус в главата ми се появяват и други желания, защото тя е по-различна, с балканско звучене. Беше предизвикателство и много висока летва за мене. Първо да се пречупя, и да превъзмогна тези 6-7 години, в които аз съм пяла по определен начин. Искам да направя балкански парчета с преплетени етноелементи, фолклор, но не поп-фолк. Мога да кажа, че хората често обръщат внимание на това как изглеждаш, как се веселиш, което е целта на всеки артист – да ги докоснеш, да ги откъснеш от ежедневните проблеми, да усетят песните, посланието, всичко онова, което искаш да им кажеш и да се забавляват. В същото време на мен много пъти ми се е случвало отвътре всичко да ми се къса, да съм в някакви много трудни периоди и да трябва да изляза и да пея. В такива случаи се опитвам моето душевно състояние да не проличи по никакъв начин, а напротив – да им дам цялата си положителна енергия.

Какво се изисква от един човек да бъде народен изпълнител?

На първо място душа, сърце, много любов и уважение към фолклора. Аз съм израснала по този начин и вкъщи се слушаше предимно народна музика. След това вече се започва работа, упоритост, търпение и много желание. Постоянно се появяват някакви пречки и някой те спъва, някой те смачква, някой те натиска, някой ти казва „Не можеш!”, друг ти казва „Можеш, но не си за там”. Трябва да го има желанието, за да не те пречупят и да се откажеш още в началото. Както и волята да запазиш себе си като човек.

Комерсиална ли е народната музика. Вече доста се залита натам, какво е твоето мнение?

Има комерсиализация в народната музика. Не крия, че моите песни може би имат такива съвсем леки нотки, но това се приема. Аранжорът, с който работя Димитър Динев е добре запознат с това, което би се приело в днешно време и ще го направи, но в необходимите критерии (извлича най-доброто от автентиката, а в същото време песните звучат съвременно). Без да е изопачено и да не отива към чалгата.

„Всяка сълза в любовта” – текстът е много смислен и не беше лесен да се изпее. Мисля, че се получи добре, защото аз самата минах през някакви драми и ме грабна. Искахме нещо любовно, но да не отидем в поп-фолка, изчистено и истинско.

Около преживяванията ми разбрах, че да си име не прави дадена песен добра, но добрата песен може да направи име. Още един път изказвам своята благодарност към близките и семейството ми, който са винаги зад мен, към екипа, който създаде песента за „Пирин фолк” и към Дарус Деспот. На Община Самоков, които многократно са ме канили да пея на техни мероприятия – също, както и на Община  Долна баня за оказаната подкрепа.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close