Личности

Нана Гладуиш: „ Мечтая да живея в малък град, да карам колело, детето ми да играе на улицата”

Nana1 (2)Анелия Балабанова

 

Часът и мястото на срещата с нея са известни. Всяка събота и неделя ни кани да се настаним удобно на дивана, пред телевизора в очакване на поредния „Съдебен спор” по Нова тв. Точно в 11 часа Нана Гладуиш е готова да разкаже поредна житейска история и заедно с Жоро Игнатов, съдиите и публиката в залата да покаже всички гледни точки. За повечето хора тя е лъчезарното и усмихнато момиче от екрана. През повечето време наистина е така, докато новината за коварната болест не променя живота й на 180 градуса. Като истински боец успява да се пребори и спечели тази битка – в името на своето семейство и любимите хора, които са неотлъчно до нея. Те, волята и желанието за среща с утрешния ден, са най-силното оръжие в този нелек двубой. По пътя си среща и други сродни души – като Ирина Симитчиева и останалите жени от Сдружение „Сили имам да се боря”. Често можете да ги видите седнали в някое от самоковските заведения да обсъждат поредната обща инициатива.Важно е да печелиш всяка една житейска битка, но още по-достойно е когато си се изправил на крака да предпазиш и помогнеш на други, озовали се в твоето положение. Така се появява „Една от 8”. С известната телевизионна водеща си говорим за мисията на фондацията, бъдещите планове и впечатленията й от Самоков.Едно от нещата, които остават в сянка е, че Нана обича да пътува. Какво още?

Нана, знам че идвате в Самоков при различни поводи.Какви са впечатленията Ви от нашия град?

 

Харесвам Самоков. Харесвам го заради природата, но най-вече ме е спечелил с хората. Имам много приятели и приятелки тук. Хората от Самоков са сърдечни, емоционални, топли. Аз лично за себе си знам, че на приятелите си от Самоков мога да разчитам на 100% . Мисля, че и те са рабрали какъв приятел имат в мое лице.

 

Определящ ли е малкият град за манталитета на хората, които живеят в него?

 

Всяко място само по себе си допринася за изграждането на манталитета, мирогледа. Но аз не мога да разбера защо в България страдаме от комплекса на малкия град. Аз лично го предпочитам. Хората в по-малките градове са по-близки помежду се, подкрепят се, познават се. В по-малкия град се живее по-спокойно и по-щастливо. Когато съм гостувала в Самоков на мои приятели, те живеят в къщи с дворове, градинки с цветя. Гледат си зеленчуци, например. Това е лукс, който не всеки разбира, но аз ценя високо. Аз вярвам, че когато един човек е спокоен, той е по-добър. Забързаното ежедневие на големия град ни прави много по-лоши хора. Блъскаш се в метрото, блъскаш се по улиците, псуваш докато шофираш, гледаш през шпионката при всяко звънене на вратата. Да не говорим колко често казваме благодаря или извинявай на някого. Аз мечтая да живея в малък град, да карам колело, детето ми да играе на улицата. Малкият град не означава малки мечти, малки възможности, малки ценности. Тъкмо обратното. Аз вярвам в предимствата на малкия град. В големите световни столици например се наблюдава отлив на млади хора, защото животът е прекалено скъп. Надявам се един ден това да се случи и у нас – младите хора да видят предимствата да живеят, да се равиват, да се доказват, да изграждат малкия град. Защото там е семейството, там са приятелите, аз вярвам, че там е любовта и топлината, от които всички ние имаме нужда.

 

 

Как се роди идеята за създаването на “Една от 8”?

 

Докато провеждах своето лечние с химиотерапия, започна да се оформя идеята. Когато се прибрах в България започнах да работя и с много усилия и малко страх, да си призная, се роди Фондация „Една от 8”.

 

В кой момента се появиха в живота Ви Ирина Симитчиева и останалите жени от “Сили имам да се боря”?

 

О, с Ирина се познаваме много преди да се роди и идеята и самата Фондация. Може би малко след като ми поставиха диагнозата се запознах с Ирина. Тя е с много сходен с моя случай. И при нея в началото е имало метастази, а не са откривали къде е туморът. Това, че сме минали по един и същи път ни сближи много. Аз непрекъснато я питах някакви неща, обаждах й се за съвет. Тя ме запозна с Мариана, друга голяма приятелка, с която за съжаление смъртта ни раздели. Но тя си е с нас, в нашите мисли, спомени. Впоследствие Ирина ме запозна с други жени от Самоков, Дани, Еми ….. да не изброявам всички сега. Разкошни жени.

 

Какви съвместни инициативи сте организирали до момента и планирате ли бъдещи такива?

 

С нашите приятелки, жените от Самоков сме заедно от първия ден. Те винаги са участвали в Розовите ни петъци, Арт-терапиите, отидохме заедно в Ихтиман, където направихме Неочаквана ваканция – един нов поект на „Една от 8”. Бяха с нас и в Инициативата „Кажи Да на Една от 8“. Със Сдружение „Сили имам да се боря” си партнираме много добре. Нещо повече, ние сме две сходни организации, които гледат в една посока и вървят рамо до рамо. Така, че ние сме едни дейни жени, с поглед в бъдещето, оценили през какво сме минали и готови да помогнат на други като нас да спасят живота си и да се научат да живеят с диагнозата рак на гърдата.

 

Важно ли е да се помага?

 

Не, не е важно да се помага, важното е да имаш желание да помогнеш. А понякога е още по-важно ако не можеш да помогнеш, да не пречиш.

 

Една кратка блиц анкета – какво са за Вас семейството, фондацията, телевизията?

 

Семейството е това, което съм – Нана Гладуиш

Фондацията е това, което бих искала да бъда – смислен човек

Телевизията е моят начин да бъда близо до вас.

 

Как започва и свършва един ваш ден?

 

Започва с взимане на душ и кафе. Завършва с питие и четене.

 

Кои са нещата, без които не можете?

 

Без надежда в утрешния ден.

 

Оптимист ли сте за бъдещето – в личен, професионален план и това на България?

 

Да си оптимисте като да играеш на ези–тура и да се надяваш да спечелиш. Аз не оставям нищо на оптимизма и на случайността. Рискът е твърде висок, а аз не съм рисков играч. Обичам да съм подготвена и да играя на сигурно.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close