Мария Галчева
Звездната ни спортна поредица продължава с друго, много познато име и това е Надя Паунова.
Надя също е истински пример в своята сфера – започнала да се състезава още от малка с голям афинитет към спорта като цяло и с възхищение към труда и постиженията на самите спортисти. Влизайки в залата, тя вижда, че този спорт й допада и полека-лека започва да гради себе си там като характер и като спортист. Знаете, че характерът е ключова съставка в света на спорта и без той да е силен, няма как да се получат нещата.
Един от най-ключовите въпроси в тази поредица е този за успехите. Те даряват самочувствие, но и голяма доза задължение, особено ако искаш да вървиш напред. А до голяма степен чрез него се разкриват и вътрешният мир на състезателите. Така човек открива много за тях, дори и без да ги познава. Там е скрит тънкият психологически момент на разговора ни.
Много реалистично звучат думите на Надя, когато питам за това. Но не само реализъм ще видите там. В цялата си сила там грее и амбицията. Мотивацията да успяваш и да градиш. Славата, казва тя, трае докато си на стълбичката – след като слезеш оттам, ти отново трябва да си поставяш по-високи цели и да се бориш за следващата си мечта! Ето, че и мечтите имат място в този на пръв поглед суров и тежък спорт.
Предлагам ви без никаква излишна лъскавина разговорът с едно невероятно момиче, здраво стъпило на земята, но с поглед напред към по-високите цели и стремежи – Надя Паунова пред „Самоков 365“.
Какво е началото на пътя на един шампион?
Това е най-напред желанието да твориш и да мечтаеш. Когато се впускаш в нещо ново и интересно, ти влагаш цялата си енергия то да се получи – това са безбройно много тренировки и усилия , желание да се развиваш и всеки ден да надминаваш себе си. Всеки един човек е различен и в това е смисъла – да покажеш най-доброто, на което си способен , да коригираш това, което те спира да вървиш напред – било то черти в характера ти или конкретни качества.
Кой за първи път те заведе в залата, как се запали?
Винаги съм харесвала всякакви спортове и съм практикувала много от тях още от малка. Като цяло имах много енергия в себе си и исках да върша нещо. От много малка гледам състезания по спортна гимнастика и фигурно пързаляне и винаги съм се възхищавала на това, което хората извършват с тялото си! Нашият спорт е много близо до тези спортове и като цяло реших просто да се пробвам.Още от първите тренировки много ми допадна и бях готова да дам цялото си време в залата.
Спомняш ли първото си състезание? А първият медал – кога и къде?
Първото ми състезание беше, когато бях на 11. Спомням си всичко в детайли. Като цяло беше много забавно, всичко беше ново за мен и много, много интересно. Съдиите, обстановката, другите отбори.. всичко това предизвикваше у мен голяма еуфория.Спомням си, че не спах от вълнение. Първият медал – на републиканско първенство 2010 година в Боровец с категория тройки 12-14 години. Бях много щастлива.
Няма начин да не те попитам за това – ти си спортист, а това означава дисциплина и тренировки. От кое се лиши в името на това да си успешен спортист?
Лишенията са неизменна част от това да се стремиш да бъдеш на върха, в която и да е област от живота ти, но по-скоро това е избор – дори не съм го усещала като че се лишавам от нещо понякога – когато правиш това, което обичаш то просто е приоритет и ти съобразяваш всичко спрямо него! Имало е и трудни моменти, разбира се, но никога не съм съжалявала за избора, който съм направила – това, което ми е дал спортът е много повече от това, което ми е взел ! Смятам, че той е вродил в мен качества, които ще ми помагат цял живот.
Как приемат околните твоите успехи и по какъв начин ти сама за себе си възприемаш успехите си?
Успехите са резултатът от това, което влагаш всеки ден , но понякога това, което научаваш по пътя към успеха е много по-ценно! Разбира се, всеки е щастлив, когато печели, но истинският успех е във всяка една тренировка – да знаеш, че си направил нещо по-добро от вчера , да надграждаш,да изразяваш себе си чрез това, което правиш! Дори когато печелиш или губиш – най-важното е да останеш здраво стъпил на земята! Славата трае, докато си на стълбичката – след като слезеш оттам, ти отново трябва да си поставяш по-високи цели и да се бориш за следващата си мечта!
А когато не успееш да се направиш добро класиране – как се чувстваш, какво искаш в такъв момент?
Моментите, в които не показваш най-доброто са много ценни – те те поттикват да потърсиш отговори дълбоко в себе си и да промениш нещо! В началото чувството е съжаление и тъга, но това са моментите, които те правят по-силен, карат те да работиш повече психически и физически – без тези моменти е невъзможно да оценим успеха и да вървим все по-нагоре!
Надя в свободното си време – какво обичаш да правиш?
Oбичам да излизам с приятели, да се среща, с нови хора , обича да пътувам, да прекарвам време сред природата и да слушам музика , също да прекарвам повече време с близките си – за жалост не разполагам с много свободно време, но това ме прави по-организиран човек!
Кои са твоите опорни точки?
Моите опорни точки са семейството, приятелите ми, треньорите ми, но като цяло смятам,че човек може да разчита най-много на себе си
Как виждаш себе си занапред? Искаш ли спортна кариера или ще правиш завой?
В момента съм студентка със специалност кинезитерапия. Спортът винаги е бил приоритет за мен и искам да продължавам да се занимавам с това, но също така да се развивам в сферата на здравеопазването и да помагам на спортисти физически и да им въздействам психически да показват най-доброто от себе си на състезания.
