Надя Димитрова: Необходими са талант и комуникативност, за да се превърнеш в идеалния, а не в досадния учител

Анна Манова

Тихо и на пръсти се промъква есента. След щурото и горещо лято, след ваканцията и безгрижието идва времето на училищните трепети. Настъпи ли септември започва трескавата подготовка за учебната година. 15 септември е особено важен за най-малките, които ще прекрачат прага на училището за първи път и ще се впуснат в нови приключения. Точно след като бодрият звук на първия звънец огласи пространството, след като са поднесени букетите с цветя, учителят е този, който хваща за ръка ученика и го води по необятните пътища на познанието. Учителят е синоним на първия учебен ден, на класната стая и е свързващото звено между институцията, децата и техните родители.

„Да бъдещ учител е призвание, което включва огромна доза талант, плюс знания и комуникативни умения, за да се превърнеш в идеалния, а не в досадния такъв”, споделя младата учителка Надя Димитрова. В петгодишния си стаж първо в НУ „Петър Берон”,  впоследствие Обединено училище „Неофит Рилски”, г-жа Димитрова е разбрала, че за да бъдеш добър педагог е важно да влизаш смело в света на децата и да бягаш от клишетата и нормите. И не на последно място да си избрал професията си по сърце. Още като дете от различните ролеви игри, в които децата се превъплъщават в лекари, пожарникари и т.н, Надя Димитрова е мечтала да бъде учител.  Завършва „Предучилищна и начална училищна педагогика” в ЮЗУ „Неофит Рилски” гр. Благоевград, а след дипломирането си започва работа като учител.

С Надя Димитрова се срещаме малко след началото на новата учебна година, за да си поговорим за предизвикателствата в професията, профила на съвременния ученик, изискванията, нововъведенията и дигитализацията като част от съвременната ни действителност.

Здравейте, г-жо Димитрова. Срещаме се в началото на новата учебна. И няма как първият ми въпрос да не е свързан с това как избрахте професията на учител?

Като се замисля, връщайки времето назад, когато аз бях дете и спомняйки си ролевите игри, които всеки един от нас е играл (лекар, полицай, пожарникар, новинар) – е, аз бях учителка. С моята сестра играехме на учителки – тя беше децата, а аз госпожата. Имах дневник, пишех с тебешир и преподавах уроци. Това е мечтаната за мен професия. Дипломирах се с отличен успех в специалност „Предучилищна и начална училищна педагогика” към ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград.  Имам пет години стаж като учител в НУ „Петър Берон“, впоследствие Обединено училище „Неофит Рилски“. Да бъдеш учител е призвание, което се състои от огромна доза талант плюс знания и комуникативни умения, за да се превърнеш в идеалния, а не в досадния такъв.

С какви чувства прекрачихте тази година училищния праг?

Тази година първият учебен звънец и почитането на празника на Св. мъченици Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София, съвпаднаха в един и същи ден. Чествах своя имен ден и прекрачването на училищния праг. Усеща се една огромна еуфория, която има в българското общество, учители, ученици и родители към традиционния светъл 15 септември – първият учебен ден, който от десетилетия изпреварва по популярност повечето национални празници. Българските деца изпитват трепет на този ден, в очакване да видят родното училище променено, своите любими преподаватели – да ги прегърнат и поднесат цвете в знак на обич и признателност.

Това, което прави впечатление през последните няколко години е желанието на все повече хора да станат част от гилдията. Какво трябва да притежава един човек като комплекс от качества, извън конкретното висше образование, за да се справя добре с тази отговорна задача? Как се става добър в професията? Какво е за самата Вас професията на учителя?

Не се става лесно учител. Необходими  са познания, търпение, разбирателство, творческо въображение, екипност, комуникативност, активност, адаптивност. Ставаш добър в професията с труд и упоритост.

За да привлече и задържи вниманието на своите ученици, добрият педагог трябва да има актьорска дарба, налага му се да бъде психолог, съветник, дипломат, родител, съдия, лекар. За да бъдеш добър учител, са нужни също „железни“ нерви, много търпение и такт, повече толерантност и добро отношение към децата. Удовлетворение е общуването със самите деца, това че те ме обичат, че ги научавам на неща, които са от особено значение за преминаването им в по-горен етап на обучение. Радва ме, когато получат добри резултати, защото това е вследствие от работата ми с тях. Удовлетворение ми носи контактът с родителите и когато видя, че те са доволни.

Как преминава един ден на един български учител? Кой е най-трудният момент от него?

Ставаш сутрин. Кафето е необходимост. Скачаш в най-удобните си дрехи. Правиш прическа, но не се знае до колко ще издържи. Пристигаш в училище, нарамил няколко чанти по необходимост. Посрещаш децата, отделяш време на родителите. Успокояваш децата да не плачат (понякога за родител, друг път за дома), настигаш едно-две, които вече се опитват да излязат от вратата. Залавяте се за занимания, уроци, хранене, игри и песни. Междучасията ги помня само от моето детство – сега те са мираж, защото не знаеш какво може да се случи без теб в стаята. Станало е време и родителите вече напират да прибират децата. Старателно консултираш всеки поотделно, докато представяш и някоя от 15-те вида декларации за подпис. Внезапно те викат на съвет, скоростно се телепортираш. Свършва съветът. Гледаш тефтера и осмисляш трите страници с новости, които си записал. Наред с това се налага да се занимаваш с разпределение, отсъствия, оценки, в тетрадките, рецензии, презентации, писма до родителите, инструктаж, план, писма до инспектората, до директора, доклади до директора, забележки, лично до родителя (да вземе да забележи забележката),  протоколи, характеристики, образователно досие на всяко дете, персонално портфолио, програма по проект, доклади пак по този проект, присъствия и отсъствия пак по него, заявки, суми, материали – пак по него, протоколи за деца със СОП, списъци с имена и ЕГН, обяснения, удостоверения, заявки за закуски, сценарии, реплики по сценария, материала в дневника, контролни работи, тестове, диагностики, отчет за първия срок, отчет за втория срок, отчет за цялата учебна година, препоръки, ученически характеристики, на компютър, на лист, записки да не забравиш нещо. Прибираш се вкъщи и голяма част от писането отваряш, за да го довършиш. Подготвяш се за уроците за следващия ден, нагледни материали и игри. А точно кой е най-трудният момент – не мога да преценя.

Учителят преподава на учениците – такъв е основният принцип, но доста често учителят се учи от децата. В тази връзка на какво Ви научиха учениците?

Човекът срещу нас е нашият учител. Не може да има по-голяма истина в това, когато става дума за децата. Няма да открием друг учител, който да бъде толкова търпелив с нас и да ни прощава грешките, да не ни съди и да ни обича. Само трябва да пожелаем да отворим сетивата и съзнанието си към всеки един момент с тях и да се замислим над някои от най-важните уроци, които можем да научим с тяхна помощ, а именно: щастие, любопитство, упоритост, искреност. Всеки родител си е задавал поне веднъж въпроса: „Как е възможно само за няколко дни, дори часове, новата играчка да омръзне на детето и да бъде захвърлена в някой ъгъл?“ Истината е, че играчките не могат да дадат на децата онова, което те искат и търсят, а именно внимание и разбиране. Някога да е омръзнало на децата ви да си играят с вас? Не! Не е ли това най-ценният урок за всеки от нас? Не материалните неща ни правят щастливи, а хората с тяхното отношение, поглед, усмивка, жест и разбиране.

Променят ли се учениците през годините?

През годините всичко се променя. Настъпват иновации и нови технологии. Децата са различни. Детството им, игрите и развлеченията вече не са като нашите. Тъжно ми е за загубеното във времето уважение към учителя от страна на учениците и по-специално в тези от по-горните курсове на обучение. Промяната настъпва от обществото и предимно от домашното възпитание.

Работите предимно с малки ученици. Как се справяте с ежедневното предизвикателство да трансформирате цялата им енергия в правилната посока?

Много е просто – влизаш в света на детето и си представяш какво иска то, а не строго определено какво трябва да направи и нещата се получават.

Работеща ли е като цяло връзката учител – дете – родител? Къде най-често се прокъсва?

Определено комуникацията с учениците е много по-лесна, отколкото с родителите. Ден след ден с децата заживяваш в един собствен ваш свят, а родителите могат да го разберат и оценят едва когато надникнат вътре. Работеща е и е задължителна връзката между учител – дете – родител. Ще се скъса тогава, когато капризността и претенциозността в родителя надделее. Родителят иска да е информиран за случващото се при нас, но ние колкото и да искаме не знаем какво се случва в семейството му.

Днес живеем във времето на технологиите и дигитализацията. Все по-рано децата се научават да боравят със смарт телефони и таблети. В тази връзка какво трябва да направи съвременният учител, за да бъде актуален и за да концентрира вниманието на учениците за по-дълго време?

Да, така е. Иновациите навлизат много бързо. Ако знаеш как да подходиш ще задържиш вниманието на ученика, независимо от начина на поднасяне. Да, забавно е ученето с картинки и презентации, но не бива да забравяме за добрия стар учебник. И аз се чудя след като през свободното си време децата непрекъснато са омагьосани от телевизия, интернет и смарт телефони – нужно ли е в училище да им дадем и таблет в ръце? За да е измислено научаването на това количество информация, означава че развива някакъв потенциал у децата. Следователно, ако отпадне и остане само интернет, google и facebook, мозъчетата им няма да могат да се сетят и как да го използват.

Какъв е профилът на съвременният ученик и съответно на съвременният учител според Вас?

Факт е, че в днешно време родители, ученици, учители и институции имат свое място в интернет пространството. Това означава, че се налага всеки учител да изгради т.нар. „онлайн репутация“. Учителите се страхуват да използват ефективно интернет пространството, да управляват процеса, да въздействат на целеви публики, да използват създадените комуникационни канали. Голяма част от българските учители отказват да присъстват в социалните мрежи, в профилните блогове, в професионалните сайтове от страх  да не се „изложат“. Не е страшно. Въпрос на малко знания и на усвоени умения. Хубаво е всички учители от даденото учебно заведение да спазват рамка на взаимодействие с околните, която е зададена или е в етичния кодекс на училището. Това ще подпомогне на изградената комуникационна политика и ще подобри работата с родители, ученици и местна общност.

Един от основните проблеми в училище е агресията между децата. Може ли това да се изкорени и по силите ли е на един учител да обясни, че това не е начинът да се разрешат личностни проблеми? Имали ли сте случаи на насилие в училище?

Всеки един колега малко или много се е сблъсквал с такава ситуация. Според мен агресията не се поражда от училище. Децата са заобиколени от агресия – детските филмчета, компютърните игри, както и медиите, които показват насилие. Агресията винаги е плод на определени мотиви. Да, безспорно ролята на семейството е най-важна. Децата учат поведения, копирайки ги от възрастните. В семействата често агресията е начин на реагиране. Медиите и интернет, а дори и детските предавания все по-често толерират агресията. На детските площадки децата също са свидетели на агресия и тормоз. Следователно има много деца, които нямат правилния модел на поведение в конфликтни ситуации. И тук е ролята на институциите, училищните психолози и педагозите, които следва да покажат и научат децата на този модел. Агресивното поведение е модел на поведение и справяне в трудни ситуации, който децата научават в процеса на израстване. От друга страна е бягство от проблемите, изкуствено усещане за доминиране над другите и ситуацията. Старите възпитателни методи осъждат такъв тип поведение, учениците биват наказвани, порицавани и пр. На насилието се отвръща с насилие. Такъв тип възпитателни методи рядко имат успех, известно време детето може да е примерно, но скоро агресията пак ескалира, дори е по-силна и разрушителна. Очакваме от детето да коригира и поправи поведението си, но не му показваме как. Основна роля на образованието е да зададе достатъчно добри модели на поведение, умения за справяне с житейски ситуации, да научи младите хора как да живеят съобразно другите хора, спазвайки етичните и морални норми на обществото ни. Агресията може да се ограничи не чрез наказания и санкция, а чрез научаване още от най-ранна детска възраст на детето да осъзнава своите действия, желания и постъпки, да ги контролира, да се учи как да разбира ближния, как се правят компромиси, как се общува и как се разрешават конфликти.

На дневен ред стои и още един въпрос – този за отпадащите от системата ученици. Има ли начин децата да се задържат в училище?

Бюрокрация и не гъвкава система! Има глоби и санкции, но в България не се следи за тяхното спазване и прилагане независимо в коя сфера са, съответно не представляват заплаха или мотив за посещение.

Какви са Вашите професионалните предизвикателства през новата учебна година и какво пожелавате на Вас и Вашите колеги?

Изкореняване във всички на нагласи и предразсъдъци! Пожелавам на колегите си положителни емоции, благоприятен климат за обучение, вяра в доброто, което ги очаква, любов, която да даряват и получават, и надежда в трудните моменти!