„Нагоре, към върха!” насочиха поглед и мисли самоковци във вечер на планинарството в Самоков

Анна Манова

Вечер, посветена на планината подариха на самоковци двамата планински спасители Виктория и Захари Недялкови. Тя се състоя на 18 януари в салона на читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”. Тази вечер беше по-специална, защото доближи всички присъстващи до личните истории на алпинисти и планинари, до пътя им към върха – повече емоционален, отколкото физически. Точно по този начин се ражда идеята за това събитие – като възможност повече хора да се запознаят не толкова с трудностите при подхода към всеки връх, колкото да се доближат до вдъхновението на момента, на мотивацията на духа, до житейските прозрения, родени в трудностите. За да бъде атмосферата още по-задушевна се погрижи арттерапевтът Юлия Банкова, която за пореден път подкрепя дейността на сем. Недялкови. Те заедно участваха в „Дни на доброто”, където общите им усилия бяха насочени към деца с двигателни затруднения. А след това имаше прожектиране на филми, представяне на книга и разговори с планинари и алпинисти.

„Редно е да започнем с децата”, с тези думи домакините  Виктория и Захари Недялкови дадоха старт на вечерта. Началото на импровизираното планинското пътешествие и представянето на  различните гледни точки започна с филма „Мечти без граници”, с режисьор Георги Гигов. Във филма се разказва за планинския летен лагер на деца със спина бифида и хидроцефалия, провел се в Самоков. Всъщност това е поглед към дългия житейски път, който може да премине на инвалидна количка или с патерици и той ежедневно може да е далече по-труден от изкачването на всеки планински връх. Но по-ценното в случая е да се осъзнае безграничността на мечтите и как те са постижими, стига някой да протегне ръка и да отвори съзнанието си. И още по-ценното – как същият този връх се отразява в очите на децата и след него всичко останало става по-лесно постижимо. „Виновници” за това планината да стане възможна за деца с двигателни затруднения са двамата самоковци – сем. Недялкови. Плавен преход към следващия филм –„Опашката на дракона”, направи и едно от главните действащи лица в него Виктор Варошкин, който сподели, че много би му се искало да съумява да вижда планината през очите на дете. На сцената с него беше и режисьорът на лентата Руслан Вакрилов. Те споделиха вълнението си от цялостното си преживяване – като част от експедиция по първото българско изкачване по диаманта в короната на Патагонските Анди Серо Торе. Филмът е разказ не само за самото преодоляване на трудните Патагонски планински игли, а за цялостното емоционално преживяване, през което преминава съзнанието, а след това физиката. Филмът, който беше изненада за присъстващите беше с участието на още един забележителен самоковец с отношение към планината Младен Катранджиев. Той акцентира върху това, как планината си остава една и съща, независимо колко години минават. Там се създават приятелства, които не са подчинени на интереси и дребнавости, а на споделеното преживяване.

Финалът на вечерта беше поставен с представянето на книгата „Първите седем” на височинния алпинист Боян Петров. Той е обвързал живота си с планината. Петров сподели пред аудиторията колко е важен самият път, който ни дава отговорите и истините за това, което носим в себе си, но не сме подозирали. В книгата разказва за седемте осемхилядника, които е успял да изкачи, но и за това колко са важни всички съпътстващи емоционални процеси, екипировката, разговорите, проучванията, мисълта за върха.

Вечерта на планината срещна самоковци с личности, които спокойно можем да определим като национално богатство. Хора, чиито житейски път преминава в подножието на планината, а очите и мечтите им са насочени към следващия връх. Защото пътят към върха е пътят към себе си.

Сн. Добри Фингарски