„Нагоре, към върха!” –вечер на планинарството организират Виктория и Захари Недялкови в Самоков

Анна Манова

Една вечер, посветена на планината, хората и стремежа им към върха ще се проведе на 18 януари /четвъртък/ от 17:30 часа в читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”.

Да поемем по пътя „Нагоре, към върха!” ни приканват самоковците Виктория и Захари Недялкови – доброволци в ПСС – Боровец. Имената им се свързват с инициативата „Към върха”, която е обърната към деца с двигателни затруднения и възможностите те да се докоснат до величието на планината, да сбъднат мечтите си и да станат по-уверени и смели. „Към върха” набира все по-голяма популярност и подкрепа сред хората в цялата страна. Идеята на организаторите за вечер, посветена на планината, е да предоставят възможност на широката аудитория да се запознае не толкова с трудностите при прехода на всеки връх, колкото да се докоснат до вдъхновението на момента, до мотивацията на духа, до житейските прозрения, родени в трудностите.

Събитието ще включва прожекции на филми, представяне на книга, разговори с хора, свързали живота си с планината. Присъстващите ще имат възможността да се запознаят с Боян Петров – изследовател-зоолог, височинен алпинист, мотивационен лектор. Той ще представи книгата си „Първите седем”. Петров ще разкаже от първо лице за неговия личен житейски път в посока към върха. В срещата ще се включи и алпинистът Виктор Варошкин. Ще бъде прожектиран филмът „Мечти без граници”, който разказва за планинския летен лагер в Самоков и за деца със спина бифида и хидроцефалия. Това е пътят към върха, но в инвалидна количка – труден, но не и невъзможен. Той става постижим благодарение на усилията на двамата самоковски планински спасители Виктория и Захари Недялкови. Вторият филм е „Опашката на дракона”, който ще бъде представен от Варошкин. Лентата се фокусира върху първото българско изкачване по диаманта в короната на Андите – Серо торе.

Срещата на 18 януари 2018г. бъде едно пътешествие и разказ – за хората, за планината, за върха. И не на последно място за това как житейският път съвпада почти изцяло с този към върха. Животът на тези личности минава в подножието на планината и неминуемо се превръща в спомен, емоция, въздух, надежда, мечта, порив.

„Понякога, дори наивно се заблуждаваме, че планината ни принадлежи, докато тя великодушно ни оставя да намерим скритата пътечка към върха, който не е задължително да е на 8 000 метра. Рано или късно осъзнаваме колко по-важен е бил пътят, защото докато сме преодолявали не едно препятствие сме станали това което сме сега”, споделят семейство Недялкови.