ОбществоРегионални

Музикалният педагог Евтимия Несторова: „Музиката е начин да изразиш себе си, но и да почувстваш, че в нейния свят не си сам”

Самоков 365

Днес наш гост е Евтимия Несторова – човек, чийто живот е изтъкан от мелодичните струни на музиката. Те осеняват целия й съзнателен път до момента. „3-те най-ценни неща за мен са музиката, семейството и децата, с които работя. Те ме карат да бъда верен настойник на това, което съм научила, предавайки го на тях – споделя чистосърдечно тя. Подала е ръка на доста таланти като най-големите й постижения са свързани с братовчедките Маргарита и Марина Бочеви, както и с дъщеря й Елена.

Г-жо Несторова, какво е чувството, когато ежедневието ти е изпълнено със звукове, тонове и мелодии?

Преди да разкажа за творческия си път, искам да разясня какво означава творчество. То е умствен и обществен процес на човешката дейност, при който се създават качествено нови материални и духовни ценности. Смятам, че пътят, по който върви човечеството, за да оцелее и има бъдеща перспектива е духовният път. Често си задавам въпроса: Без какво не мога да живея? Без вода, въздух, храна е отговорът. Но кое е онова нематериално и духовно богатство, за което великият Ницше казва, че без него животът ни щеше да е една грешка? Разбира се, че това е музиката. Тя изразява душата на един човек и може да стигне до много други. Способна е да те откъсне от реалността и да те върне отново, да те накара да се усмихнеш и да те натъжи, да те ядоса, но същевременно и да те успокои. Това е моят път, който съм избрала и по който продължавам да вървя. Създавайки музика да я предам на слушателя и децата, с които работя. Ръководеща при мен е максимата, че музиката идва от сърце и трябва да стигне до сърце. Тя е начин да изразиш себе си, но и да почувстваш, че в нейния свят не си сам.

Вие ли открихте музиката или тя откри Вас?

С музика се занимавам от дете. Започнах да свиря на акордеон, когато бях в първи клас. Посещавах музикална школа, след това продължих при частен учител. По-късно учих китара, която стана вярна моя спътница. Дълги години свирих в Мандолинния оркестър в Самоков, пяла съм в Градския пионерски хор, с който сме печелили редица награди. След като завърших учителското си образование в Смолян, със специалност български език, френски език и музика, започнах работа като учител и поех ръководството на детски училищен хор и вокална група. Същевременно пеех и свирех на клавир в оркестри. Музиката стана моето призвание и това ме накара да кандидатствам в Югозападния университет в Благоевград, „Музикална педагогика”. След завършването ми, напуснах работата в училище като учител по музика, защото заедно със съпруга ми бяхме одобрени да заминем на турне в Норвегия като дуо.

Вълнуващо ли се оказа това скандинавско приключение?

Скандинавската страна ме вдъхнови: пътуването, хубавите впечатления, приятелите, които намерихме там, запознахме се с традициите на страната и нейната култура. А те научиха от нас за България, защото много от тях не знаеха нищо за нея. Известният норвежки вестник „Афтенпостен” написа голяма статия за нас, за пътя ни от България до Норвегия, за нас като хора и музиканти. Всички там се впечатляваха от факта, че изпълнявахме музика на техния език и то добре, както и на съседните скандинавски държави, заедно с танцувалната рокендрол и кънтри музика, която те толкова обичат и танцуват с удоволствие.

След раждането на дъщеря ни Елена, продължихме с пътуванията и работата като музиканти. Лени чувстваше Норвегия като свой втори дом. Тя не остана по-далеч от нас и пое също като нас по пътя на музиката. Участва в конкурси, където печели отличия. Има специална награда от фестивала „Орфеева дарба”, златен медал от международния фестивал „Кръстопът на музите” и др. Има и много изяви в града и извън него, в редица благотворителни концерти. Тя реши да превърне музиката в своя главна цел и да продължи да се занимава с нея, да я изучава.

Кога започна съвместната Ви работа с читалище „Младост – 2003”?

В читалище „Младост – 2003” с председател Лили Шуманова бях музикален педагог Там, срещнах много талантливи деца и те продължават да ни радват с победите си. Първият успех като техен педагог постигнахме на участието във фестивала „Млади таланти”, където признание получиха Елена Несторова, Маргарита Бочева и Ани Иванова, конкурирайки се с вокални групи и изпълнители на забавна музика, за което получиха грамоти и медали. След това заваляха награди на група „Камбанки” от български и руски фестивали, фолклорни и за забавна музика. Най-много успехи имат двете братовчедки Марина и Маргаритка Бочеви, които пеят прекрасно, затова в Самоков няма събитие, без тяхно участие. Те не са спрели да ни радват с таланта си.

Какво ви дава общуването с децата от детските градини?

В момента работя в две детски градини в Самоков – ДГ „Зорница” и ДГ „Самоково”. Изявите ни са свързани с празници и чествания в града и детските градини. След всяко едно от тях се чуствам уморена, но и удовлетворена, когато задачата ми да помогна на малкия човек да се самоизрази чрез изкуството е изпълнена. Самата аз се уча как да разпаля огъня, който децата носят в себе си. Заставайки срещу тях с усмивка, се старая да открием заедно онези красиви малки неща, които дори и възрастните не виждат.

Моето място е при децата. Винаги търся нови и нови неща, таланта у тях. Някои изявяват желание да пеят народни песни. Винаги съм се опитвала да поддържам огъня, който имат в себе си разпален. Надявам се един ден те да ме помнят, защото най-скъпото признание, което съм получавала са детската прегръдка и думите „Обичам те, Ефи”, „Благодаря ви, госпожо”.

Не ви ли блазнеше голямата сцена?

Не! Може би защото преди време нямаше толкова много възможности за изява. При мен едното допълваше другото що се отнася до свиренето и пеенето. Първите акорди по китара ми показа моят брат и оттогава започнах да пея и да си акомпанирам с китара. Широкоскроена съм по отношение на музиката с изключение на попфолка. Обичам класическата музика, но тя изисква свобода. Сред чуждестранните изпълнители, които ми допадат са Кристина Агилера, Шаная Туейн и Нора Джоунс. От българските се възхищавам на „Диана Експрес”,„Сигнал”,  Мария Илиева, Михаела Маринова. Все пак мога категорично да заявя, че голямата ми любов си остава естрадата.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close