Ани Аврамова – Шейнова, учител в НУ“Петър Берон“
Много мислих дали да участвам във вашата инициатива. Още щом я видях много ми допадна, но ме спираше отношението на обществото към учителите и учениците на НУ”Петър Берон”. Но в последствие си казах, че едно дете като Вили заслужава. Няма да ви говоря за някакви супер постижения, а за съвсем обикновени неща, които се случват всеки ден в българските училища.
Да ви запозная с Виолета Ивова Божилова. Ученичка, на която в сладоледената фунийка с късметчета се падна „Помощник на госпожата” още в началото на първи клас. За пореден път се убедих, че няма случайни неща. Просто съдбата още в първия учебен час се намеси и даде правилното късметче на Вили. Но тя се оказа не само мой помагач, но и дете с амбиции и любов към ученето.
Тя бе от малкото деца, които познаваха буквите и първа изпълняваше поставените задачи. На нея ѝ възлагах допълнителни упражнения, които после разказваше и обясняваше на класа. По този начин не се налагаше да тъпче на едно място, а и се гордееше че е научила нещо повече от другите. На тържеството за буквите тя беше нашата Незнайка. Без затруднение се справи с научаването на дългите реплики, но и показа своите артистични заложби.
Във втори клас участвахме в националния проект ”Панаир на проектите”. Активно участваше в заплануваните дейности. Тя беше детето, което трябваше да представи нашата презентация в Димитровград /естествено не можахме да отидем/.
Сега сме трети клас. Тази учебна година реших да дам възможност на добрите дечица да бъдат учители за един час. Никак не се учудих, че тя първа прие. Часът беше по математика. На следващия ден тя се представи като истински учител. На лист си бе направила план, по който да работи. Това не ме учуди, но истински останах изумена, когато извади едни листчета. На тях бе подготвила допълнителни задачки за бързите ученици. Накрая естествено зададе домашна работа, но и не забрави да даде награда на най-добрия ученик за класа. От този момент тя прие и званието помощник-учител.
Вили наистина има качествата на един учител. Аз силно се надявам, че родителите ѝ ще променят мисленето си и ще ѝ дадат възможност да получи добро образование. А няма да последва примера на ромските момичета за ранен брак. Желая ѝ да е все така амбициозна и упорита. Желая ѝ да бъде щастлива!
Това беше моята кратка и може би за вас невълнуваща история за едно обикновено ромско дете.
