ИнтервюОбществоРазвлеченияРегионални

Мотиваторът Юли Тонкин: Стресът е най-хубавото нещо, което може да ни се случи!

  • 30
    Shares

Анна Манова

Срещали ли сте скоро човек, който кипи от енергия и позитивизъм? Човек, който е пълен с идеи и тактики за успех? Или такъв, който с най-широката си усмивка ще се изправи и ще каже, че най-голямата му житейска мотивация се съдържа в изречението: Ние един ден ще умрем!

Има такъв човек! Той е дипломиран магистър – фармацевт, който обаче се отказва от прагматичната професия, за да изкарва бързи пари, чрез… покерство. И не просто играе покер, а става основател на един от най-големите сайтове за покер играчи в България. Той е бивш атлет, а в момента е вдъхновител за много хора, „изгубени в своето ежедневие”. Това е Юли Тонкин. За голяма част от хората това име е познато – няма как поне веднъж сърфирайки из необятното пространство на интернета да не сте попаднали на негово видео или на някоя мъдра мисъл. Други, може би, са ставали част от мащабните му семинари или са посетили  лична консултация. Юли Тонкин е създател и водещ на най-големите събития за личностно развитие в България, които преминават при засилен интерес. Автор е на книги в същата насока „Нечовекът” и „Ново начало”, в момента пише третата си книга.  

Говорим си с Юли Тонкин за продуктивността и управлението на времето, за личната мотивация, за желанието за бърз успех и още други неща.

 

Изглеждате усмихнат и успешен човек. Как започва денят на един life coach /учител по личностно развитие/?

При мен всеки ден започва по сходен начин, с малки изключения. Обичайно денят ми стартира от вечерта на предходния ден. В 21.00 часа съм си поставил аларма, която ми напомня, че където и да се намирам трябва да се прибирам вкъщи и да си лягам. През зимата се старая да си лягам към 21:30 часа, като сутрин ставам в 4:00 часа. От 4:00 до 8:00 е времето ми да уча някакви неща за себе си, да чета или пиша. И след това започва денят ми с другите хора, ходя по срещи, посещавам различни места.

Това, което казвате се отнася до правилното управление на времето, за което често споменавате в книгите, семинарите и в интернет пространството. Всъщност това е основен проблем за повечето хора днес – дефицитът на време или неправилното му разпределение. Така ли е?

Точно така. Преди си лягах около 23:00 – 24:00 часа. Заменям тези 2-3 часа вечерта, в които не съм изключително продуктивен и даже се улавям как сърфирам в интернет или гледам някакви неща, които по никакъв начин не ме подобряват. Аз заменям това време за времето сутринта.

Такъв ли трябва да бъде животът на един високопродуктивен човек, за да разполага с достатъчно време за работа, за семейството си и за всичко, което обича?

Най-хубавото нещо е, че всеки си измисля собствените правила и може да бъде креативен по различен начин. В момента режимът ми е такъв, защото е зимен сезон. През лятото се настройвам на други вълни и най-много обожавам, когато се стопли да бъда на двора, или вкъщи, или да се разхождам навън. Именно затова книгите си ги пиша през зимата, защото след 21:00 часа няма какво толкова да се прави, а сутрин чета и пиша. Има хора, които са по-продуктивни вечер. Това е чудесно – важно е да познаваме тялото и мозъка си. И по такъв начин да ги направим нещата, че да са ефективни спрямо нас. Не просто да слушаме някои друг какво прави.

Споменахте за книгите си. В момента пишете третата си книга.

Да, пиша третата си книга. Тя ще е с доста по-различна насоченост. Все още е тайна. Например в книгата си „Нечовекът” съм засегнал по-общи неща. В „Ново начало” съм заложил на по-специфичното. Тетата книга ще е с още по-голяма специфика.

По време на семинарите, както и в различните клипчета в интернет пространството представяте по интересен начин неща, които принципно повечето хора знаят. Но в действителност не ги прилагат. Каква е причината да сме заобиколени с толкова много знаци, които ние реално не успяваме да разчетем?

Много парвилно си забелязала. Когато хората посещават мое събитие ме питат: „Какво ново ще науча?” Аз им казвам, че няма да научат нищо ново. В света няма нови неща. Това е заблуда на нашия мозък. Това, което ще се случи, е че човек ще си припомни добре забравени стари практики, които изключително много  действат. Наистина знаем всичко, но правим много малка част от това, което знаем. Въпросите са: Как да се задействаме?, Как да отключим този потенциал, та да започнем да правим това, което знаем? Истината е, че ако не правиш нещо, не го знаеш! Много хора ми казват: „Аз това го знам”, „Аз знам как да менажирам бизнеса си и как да изкарвам пари”. Последно, когато проверих, не го правиш.

Може ли да споделите с нас няколко бързи тактики за мотивация и успех. Може да не са 365, но все пак няколко.

Точно това целях с книгата си „Нечовекът. 356 тактики за мотивация и успех”. На която и страница да разгърне човек в дадения ден за по-малко от минута да хване една тактика. Тактиките са много. Една от тях е правилото на трите секунди. То се изразява в следното – много хора не успяват да се събудят сутрин, спи им се, въртят се в леглото, чувстват се уморени. Това, което обикновено казвам на хората, е че трябва да стават като ракета, което означава, че още със събуждането си трябва да започнете с предстартово броене -5-4-3-2-1, излитам. Идеята на тази практика е много проста. Когато ние не предприемем действие, което е в рамките на 3 секунди, ние най-често не го предприемаме изобщо. Мозъкът започва да ни разубеждава. Независимо за какъв вид действие става въпрос.

Ще използвам едно твърдение от книгите и семинарите, на което се позовавате често, а именно, че хората имаме този „талант” да се саботираме сами. Каква е причината?

Това е несъзнателно. Не съм срещал хора, които да са абсолютно нещастни и да смятат, че нищо не им се получава. Такива хора няма! Или ако има то е в следствие на някакво болестно състояние. Хората искаме да бъдем щастливи, да постигаме резултати, да бъдем забелязвани, уважавани, обичани. Това е нашата същност. Трите основни въпроси, които питам хората, за да могат те самите да знаят дали се самосаботират са следните. Първият въпрос е, когато дойде при мен човек и каже – „Искам да имам собствен бизнес”. Аз питам: Ти можеш ли да имаш собствен бизнес, можеш ли да се справиш? И ако човекът ми каже: „Еми не знам, то аз май нямам много опит”, тогава аз не го питам втори въпрос, защото няма смисъл. Този човек вече знае, че нещата няма да се получат. Когато човекът е убеден, че няма да се справи, той не се нуждае от мен. Този човек има много сериозни ограничаващи вярвания. Ако на същия въпрос: Можеш ли да го направиш? – Човекът отсреща отговори – „Да, за това живея”, отивам на втория въпрос: Как ще го направиш? Вече човек може да бръкне надълбоко в своите ресурси и умения. Понякога ми се е случвало на първия въпрос човек да ми отговори: „Разбира се, че искам да го направя” и на втория да каже: „Нямам никаква идея как да го направя”. Тогава идва моята роля, защото аз мога да му кажа различни тактики, чрез които да съкрати годините в дни. Тогава съм най-полезен. И вторият въпрос: Как да го направя? Човек може да успее, ако вярва. Третият въпрос е най-важният: Защо искаш да го направиш?

И обратното ако човек има собствен бизнес, но нещата не му е получават? И потърси помощ от Вас, какви са въпросите към него в този случай?

Задавал съм въпроси като: В кой бизнес се намираш? Повечето хора си мислят, че са в един безнес, но в действително са в съвсем друг. Питам също какви са целите му за 10 години напред. И, когато поставя въпроса за бъдещите планове  за 10 години напред, хората обикновено мълчат и гледат в земята. Това еднозначно ми подсказва, че те нямат визия за тези години, а живеят ден за ден. Те не са поглеждали отвисоко на бизнеса си. Друго, което питам е: Можеш ли тази цел за 10 години да я постигнеш за 6 месеца? И по този начин хората започват да мислят експоненциално. Именно по този начин започнах да правя събитията си буквално за месеци. А другите хора в тази индустрия не могат да ги направят за години. Причината е именно това експоненциално мислене.

В книгите си пишете, че за 2 минути на ден човек е в състояние да промени живота си.  Звучи доста идеалистично. Какъв  е методът?

Идеята е да променим живота си. Нарочно съм написал 2 минути, за да си оставя огромен буфер. Всъщност ни трябват 2 стотни да променим живота си. Сигурно се сещате за тези 2 стотни, в които всеки един от нас си е казвал: СТИГА! КРАЙ! ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ЗАПАЛЯ НИТО ЕДНА ЦИГАРА! АЗ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ТЪРПЯ ТАЗИ ОТВРАТИТЕЛНА РАБОТА! Нашият живот се променя от решенията, които взимаме. Много хора твърдят, че за дадено решение са им били нужни 15 години. Не, това решение ти е отнело само 2 стотни, но 15 години си се чудил. Това до голяма степен е свързано и с нашия стандарт. Ние взимаме решения, когато вече не се примиряваме с нещата, които са недопустими.

Г-н Тонкин, срещате се с различни хора ежедневно. Какво търсят най-често хората в своя живот?

Най-често търсят нещо, което през цялото време е било в тях. Има една много красива приказка за просяк, който седи върху една стара кутия. Отива при него човек и го пита какво има в нея. Просякът отговаря, че това е просто стара, прашна кутия. Човекът продължава да се интересува какво има вътре в нея. Просякът казва, че никога не я отварял. А вътре в нея се оказва, че има злато, върху което той е седял през цялото време. Това се случва в нашия живот. Ние непрекъснато търсим щастието извън нас. Повечето хора търсят външно признание, външно удовлетворение, забравяйки, че всички ние сме „просяйци”, които седим върху кутия със съкровище. Именно, когато човек повярва в себе си, в своята уникалност, в своята сила, тогава започва полека да разкрива своя потенциал. Един призив към всички ваши читатели – Просто проверете какво има в тази кутия. Спрете да искате от другите хора дребни стотинки. Не е това нещото, което ще ви направи щастливи!

Кои са най-големите страхове на хората днес?

Най-големият страх на хората винаги ще остане страхът от смъртта. Нещото, което мен най-много ме мотивира. И ако хората търсят бърза тактика за мотивация мога да кажа, нещо, което знам че няма да прозвучи красиво. Най-мотивиращото за мен изречение е, че: Ние един ден ще умрем! И този живот, който ни е подарен е временен. И благодарение на това аз давам всичко от себе си да изживея пълноценно всеки миг.

Нашият разговор започна със системата за продуктивност и управление на времето и за неговия дефицит. Но си мисля, че най-голямият бич в 21 век за почти всеки един човек, е стресът. Има ли някакъв трик, с който да успеем да се справим с него?

Стресът е най-хубавото нещо, което може да ни се случи. Благодарение на него ние се развиваме. Хората буквално сме обявили някаква война на стреса и се стремим всячески да го преодолеем. Благодарение на болката ставаме по-силни. Трябва да научим да сме благодарни за това. Въпросът е следният- Как след това от това включено състояние, което можем да наречем „черната зона”, да преминем в т.нар „бяла зона”, която е пълната почивка. Най-често допусканата грешка от хората е, че се намират между двете зони. Това е „сивата зона”. Ще я опиша по следния начин: ние сме в офиса, знаем че имаме купища задачи, но си мислим колко ще е хубаво на морето. „Сивата зона”, е когато сме на плажа, с любим човек и си мислим колко задачи имаме в офиса. „Сивата зона” е тази, която ни кара да се чувстваме ужасно, която ни прави нещастни. Защото ние пътуваме мисловно в съвсем други измерения. Така, че когато сте на плажа – се наслаждавайте на пясъка, когато сте на работа – бачкайте здраво. Истината е, че доста хора не знаят как да почиват. Когато сме тук и сега тогава сме най-продуктивни.

Кога човек осъзнава, че е настъпило време за ново начало?

Човек осъзнава, че идва време за ново начало, когато дойдете на мое събитие /смее се/. Истината, че идва време за ново начало по време на криза. Ново начало искат хората, когато в някаква степен стигнат дъното.

И на финала на нашия разговор – какво е предизикателството на Юли Тонкин към нашите читатели?

Предизвикателството е: Днес напиши три неща, за които се чувстваш благодарен и три малки победи.

 

„Вярата в безграничните ни възможности е вятърът, който държи хвърчилото ни винаги нагоре!” Юли Тонкин

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close