Зоя Станкова
Защо реши да подариш тази предпремиера на самоковци?
Според мен е добра идея човек да започне вкъщи. Тък като премиерата е в София, а за мен Самоков е малко или много вкъщи, реших да направя тук една предпремиера.
Какви са очакванията ти от тази предпремиера?
Нямам никакви очаквания.
Ще ни кажеш ли предварително малко повече за концерта – колко време ти отне, колко изпълнения ще има в него?
За концерта се подготвям от около два месеца, може би, а може би и по-малко. Беше една спонтанна идея, тъй като в един момент просто имах нужда от някакво по-голямо предизвикателство, а това беше най-голямото, за което се сетих.
Изцяло авторски изпълнения?
Да, изцяло авторска музика. Писана в рамките на последните девет години, но повечето от нея всъщност е писана през последния месец.
Мислиш ли, че самоковската публика е отворена за такъв вид мероприятия?
Свикнал съм да бъда изненадван и затова искам да видя как ще реагират. Нямам представа, наистина. Или ще им хареса много, или ще си тръгнат на третото парче. Не знам, какво ще стане.
Kолко изпълнения си ни подготвил?
Девет на брой, които ще са в рамките между час-два.
Това беше краткият разговор, който проведохме с Момчил Атанасов зад кулисите, минути преди да започне неговият предпремиерен концерт в салона на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859”, а моята първа мисъл за тази вечер, още преди да е започнала беше, че всички ще чуем едни нови ноти в „стара” къща… Защото у дома е най-хубаво! Най-близко! Най-сърдечно!
Класа. Стил. Талант. Спираща дъха музика. Това беше само част от всичко, което се преля на читалищната сцена под светлината на прожекторите, отразила се в очите и сърцата на хората дошли да уважат младия творец.
По време на самия концерт публиката бе затаила дъх и музика и емоции се блъскаха в стените на салона, а на свой ред, между отделните изпълнения Момчил разказваше на кратко за тяха се ражда изкуството – в сън, в безсъние, гледайки документален филм, ставайки в 5-6 сутринта да пишеш.
Какво е музиката? След вечер като тази човек може да каже само с една дума – усещане. А, какво усещане? За всеки различно, но преди всичко усещането, че си жив, че можеш да чувстваш, да се вълнуваш, да изпразниш глава от всяко безумие и да се изпълниш с живот, истински живот, пресъздаден в звуци, които те завъртат сред себе си в една друга реалност… По-красива!
Нека пожелаем на Момчил Атанасов още много творчески успехи, все по-ярки прожектори и широки сцени и на където и да тръгва все така да започва от вкъщи!
