Личности

Момчил Атанасов: „Единствените граници, които съществуват са тези, които сами си поставяме”

momchil3Анна Манова

Момчил Атанасов е едно младо и талантливо момче, родено в Самоков, но намерило реализация на мечтите си извън родния град и държава. Той е и поредният пример за това как пространството, мястото, опорната точка, надморската височина са само георгафски термини, чието значение е абстрактно имаш ли талант и знаеш ли как да се реализираш. Още от ранна детска възраст се „влюбва” в музиката и тя като негова вярна спътница го хваща нетърпеливо за ръкава и го повежда по различните друмища.

Момчил Атанасов е учил класическо пиано и поп и джаз пеене от 5-ти до 12-ти клас в НМУ „Л. Пипков”, гр. София. След това продължава развитието си в тази насока, като две години учи джаз пиано в Ротердамската консерватория. Точно там, в Холандия, се среща с Юри Шеве от Германия и в последствие с Рей Жанга от Кюрасао, което познанство и приятелство малко по-късно ражда групата Open source trio. Като цяло тя може да се определи като международно трио с участието на самоковската следа в лицето на Момчил.

Групата, която е сформирана през 2010 година, има участие в почти цяла Европа, записват предимно авторска музика и вече имат един албум зад гърба си – „Мираж”. Една от последните изяви на триото беше в рамките на празника на град Самоков, където Момчил заедно с момчетата показаха един здрав бийт и едно по-различно звучене на клавири, барабани и китари от терасата на Градския исторически музей.

За самоковската следа в триото, за таланта на Момчил, за пътя му с групата, четете в следващото интервю.

Как се разви твоят професионален път? И всъщност как избра музиката или тя теб избра?

Има много музиканти в семейството ми. Майка ми е преподавател по пиано и твърди, че когато съм бил на 3-годишна възраст съм я дърпал към пианото, а тя започнала да работи с мен, когато съм бил на 4. Още от малък слушах рок записи и свирех с тях. Свирил съм по пиано барове, хотели в Турция и Норвегия, както и на кораби между Норвегия и Германия. Имам зад гърба си много концерти из цяла Европа, както с триото, така и с други формации – холандския бигбенд, Windmil Big Band, международната drum and bass банда Mozart never did this. Свирил съм няколко пъти с Рут Колева в Холандия и в България. Проектът ни Classic in the Jazz, заедно с пианистката Мария Каракушева, също е добре приет в България, въпреки редките ни концерти.

Като цяло музиката ми доставя удоволствие, дава ми свобода да изразявам себе си по най–добрия за мен начин. В момента се занимавам изключително с авторска музика и аранжименти, работа, която изисква много време, усилия, нерви, пътуване. Но възнаграждението за мен е, че си лягам вечер с усмивка и знам, че правя нещо значимо и нещо, което ме прави щастлив.

И защо избра чужбина като място за развитие?

Пазарът е по-голям, конкуренцията също. Не обичам да си поставям граници, затова работя в най-големите възможни мащаби и се старая да се разширявам постоянно. Не обичам да стоя в зоната на комфорта. За щастие имам страхотен екип зад гърба си, който да ми помага в тези начинания – Open source trio и момчетата ”Съвременни бохеми”, които ни помагат на всяка наша крачка, правейки клиповете ни, заснемайки концертите ни. Подкрепят ни безусловно във всеки един момент.

На празника на Самоков жителите на града имаха възможността да се запознаят отблизо с музиката, която правите ти и момчета от бандата. Как се сформира групата Open source trio? Кой беше „виновникът” за създаването й? Разкажи малко повече?

Събрахме се в Ротердамската консвератория. Още на първия ден се запознах с Юри, допаднахме си, ходехме си на гости на по бира, излизахме заедно. Скоро след това той се запозна с Рей. Започнахме да свирим и останалото е история. Аз и Юри сме движещата сила на триото откъм организация на турнетата и всички останали неща, касаещи дискове, авторски права и т.н, които отнемат огромно количество време и енергия, но все пак някой трябва да го върши. Главен инициатор не мога да кажа, че има. Аз композирам от много години, записвал съм още през 2006 година за БНР авторска музика и си търсех банда, с която да свирим заедно и да правим музиката, която ни харесва. Допаднахме си с Юри дотолкова, че днес прекарваме повече време заедно, отколкото с когото и да било друг – семейство, приятелки и т.н

Името на групата го избрахме тримата. След като записахме първия си албум, озаглавен „Мираж” през 2013 година, търсехме подходящо име как да се кръстим. Така пиейки бира на терасата на баба ми, след няколко часа на какви ли не безумни идеи, стигнахме до това име, което според мен много добре отговаря на нас като хора и на музиката ни. Избрахме го, защото източниците ни на вдъхновение, вкусът ни за музиката, родните ни места, характерите ни и всичко останало около нас са толкова различни, че реално черпим от всичко около себе си. То подхожда и на нашата политика за музиката ни, който иска може да си закупи дисковете ни или да си я купи чрез интернет, но също така може да бъде свалена и безплатно за тези, които нямат възможност или не искат да отделят средства за нея.

На каква музика залагате – като стил, звучене? Какво искате да внушава и към кого предимно е адресирана?

Свирим изцяло авторска музика с две изключения. В първия ни албум има наши аранжименти на един джаз стандарт и на една българска коледарска песен. Вторият ни албум е записан и почти готов, като се очаква да излезе около пролетта на следващата година. Музиката ни е доста миксирана откъм стилове и няма нищо конкретно, което да търсим като внушение. Всеки я възприема по свой начин. Важното за нас е, че където и да отидем, хората ни оценяват и искат да ни чуят отново. За определена таргет група също е трудно да се конкретизира в нашия случай, тъй като на различните места свирим пред много различна публика.

Къде са били най-голяма част от изявите ви с групата?

В Германия и Румъния. Шокиращо е колко много млади хора идват на концертите ни в Румъния и оценяват това, което правим. Надявам се България да успее малко по малко да догони броя на младите хора, интересуващи се от изкуството, които има там. Като цяло до момента имаме концерти в десет държави – от Дания като най-северна точка до Турция като най-южна.

Подготвяте втори албум. Направи ми впечатление, че на първия – „Мираж”, няма фиксирана цена. Това някаква ваша политика ли смятате да бъде или не?

Да, такава е политиката ни, искаме всеки да обмисли колко може да си позволи да отдели и да го даде. Не всеки има възможност да отдели 20 лв. за диск. Не искаме да ограничаваме хората от възможността да имат музиката ни. Доста хора с финансови възможности дават повече и така балансът бива поддържан. Не съжаляваме за тази политика – печелим от нея. А най-важното е, че повече хора се прибират вкъщи щастливи, че имат диска ни.

Свирил ли си и друг път в Самоков? И как дойде поканата за участието на празника на града? Какви са впечатленията от участието и от Самоков на другите момчета от групата?

Свирил съм много пъти в Самоков, както вече споменах майка ми е преподавател по пиано в града от много години, така че съм свирил на многобройни концерти тук. Поканата за участието ни като група дойде от кмета на града, на когото много благодаря за отношението и възможността. Момчетата много харесват града и природата около него – важи за всички членове на триото, които са идвали тук много пъти. Радваме се да видим положителните промени в града през последните години. За мен е все по-голямо удоволствие да се прибирам тук и да оставам за по-дълго.

И един въпрос с намигване – каква е надморската височина на групата и коя е точката, от която няма връщане?

Моята лична надморска височина е над 2000 м /смее се/, за тази на момчетата не мога да коментирам. А за точката, от която няма връщане – да намериш себе си е нещо, което след това много трудно може да бъде променено, според мен. Ако веднъж си разбрал, че в живота единствените граници, които съществуват са тези, които сам си слагаш, оттам връщане почти няма. Другото е смъртта. Ако намеквате за парчето с това име – писано е за концлагера в Дахау.

И за финал – какво следва оттук нататък за музиканта Момчил Атанасов? И къде в този контекст се нарежда България и родният Самоков?

Предстоят европейски турнета и един много голям проект, съвместно със „Съвременни бохеми”, който ще включва триото, оркестърът, визуализации, синхронизирани с музиката и участието на едно друго известно джаз трио. Повече за момента не мога да издам като информация. За да бъдат информирани читателите, могат да следят сайта ни www.opensourcetrio.com, както и страниците ни във facebook, twitter и всички по-големи социални мрежи.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close