Слайд категория

Можем ли да погледнем с други очи на родния си град?

samokov stara snimkaНеотдавна ми попадна книгата „Самоковските кметове 1878 – 2011” и четейки, книгата ми навя мисли за това, колко много са направили тези хора, самоковци, през годините и си дадох сметка, че към днешна дата не умеем да ценим себе си, а какво остава да оценим някой друг или нечии други дела. Ние имаме възможността да стъпваме по вече изградени основи, по надградено над тези основи, духовно, материално, същностно, родово достойнство. И, какво правим? Не го ценим. Не го дообогатяваме и доразвиваме, не надграждаме. И това е жалкото.

     Самоков е възрожденски град, изпълнен с поводи за гордост, преизпълнен с история и с духовни богатства. Град, възпитаващ в родолюбие. Град с национална памет и самосъзнание. Със сигурност заслужен център на Възраждането.

     Не една и две личности са започнали житейския и творческия си път от тук. Не един и двама човеци са се отдали, раздали, обрекли, по множество начини, за благото на родния край и на страната си.

     Първоначалната идея бе да ви представим самоковци, които са били кметове на други градове, но в последствие се оказа, че се разполага с оскъдна информация за тези личности, а и реално, редно ли е да пренебрегнем Самоков и да погледнем първо в друга посока. Или да използвам и да си препиша чужд труд, за да съставя някаква фактология. Не мисля. И, защо изхождайки от общото, в случая кметското кресло, към единичното да пропуснем, макар не умишлено, хора, които имат своето място и своите заслуги, там, някъде в историята.

     „Дори при бегъл анализ личи, че с малки изключения самоковските кметове са образовани и интелигентни личности. Като се започне от наследниците на зографите Иван Доспевски и Христо З. Зографски, три мандата кмет, и се премине през Христо Дюкмеджиев, виден деец на съедининското движение, Димитър и Атанас Германски, Димитър Кокошков, юристите Георги Зуйбаров и Михаил Дашин, д-р Коста Тасев и пр., до днес имаме четирима юристи, девет инжинери пет завършили хуманитарни науки, един военно училище, един икономист, един агроном…”. 

      Какво може да ни говори това? Единствено, че Самоков не е град на случайностите. Не е град на случайни събития и случайни хора, в управлението му, в икономическото му и духовно развитие.

     На всички е ясно, че във времена на държавни, човешки, морални неустои, на войни, на разрушения и може би дори на съмнения, в нашия град се е градило, създавало, развивало истинското богатство – духовността.     

      И нима няма да бъде полезно, ако споменем Елена Каменова, която е единствената жена кмет на град Самоков до днес. Д-р Коста Тасев, който е бил два мандата кмет и прочие. Но не мисля, че е достатъчно просто да споменем имената на тези хора, а да се научим не само да познаваме личностите си, но и да гледаме с уважение и благодарност, защото те по един или друг начин са строителите на нашия град и живота ни днес.

     „Любопитен факт е, че след Освобождението двамата братя Иван и Атанас, синове на Димитър Зограф, са едновременно кметове – Иван е първият кмет на Самоков, а Атанас Самоковлиев – първият кмет на Пловдив. По-късно след Съединението самоковецът Христо Дюкмеджиев е първо кмет на Пловдив (1887-1890), негово дело е изграждане на водопровода в Пловдив. След това е кмет на Самоков (1901-1905). А самоковецът Христо Благоев е кмет на София 1893-94г. Четирима от кметовете ни са били народни представители.”.

      В границите на града, на Общината и извън нея, самоковци сме се доказали като добри, дейни, идейни, авторитетни и стойностни хора, с много достойнства. Към днешна дата, сигурна съм, дълбоко в нас отново сме такива, но погълнати от ударите на живота забравяме да се интересуваме и да си припомняме кои сме и какви сме, кои са хората, които са били тук преди нас, какво са направили и какво са ни завещали. За съжаление все по-рядко се сещаме за историята си, за личностите си и все по-рядко даваме положителен атестат за родния град. А, трябва ли да бъде така? Нима всички наши кметове са създавали, за да можем ние днес да рушим всичко с безразличие.

      Доста може да се каже, разкаже и пише, но в един материал не можем да обхванем кой знае колко, а и целта за мен е да се подсетим кои сме и да започнем да се замисляме.

      В заключение ще допълня, че всички използвани в материала цитати са от книгата – „Кметовете на Самоков 1878 – 2011”, съставена от Нина Христовска. Книга, която няма за цел да описва политически пристрастия, а кратко и точно описва достойните дела на тези личности, които са дали частица от себе си за града си и това да го направят едно по-добро и богато, не само материално, а най-вече духовно, място за живот.
      Поднасям своите благодарности към Нина Христовска за оказаното съдействие и отделеното време!

     

         

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close