Анелия Балабанова
Моделизмът в Самоков има своя история, записана със златни букви. 1992 година е последната в историята на създадения местен клуб. И до днес обаче спомените за славното му минало продължават да живеят в хората, превърнали се в част от неговото съществуване. Николай Топчийски – двукратен републикански шампион и дългогодишен ръководител на клуба е истинска съкровищница, пазеща в себе си всички по-важни факти и данни. Самоков има големи традиции и големи успехи най-вече в областта на корабомоделизма. Клубът е създаден през 1952 г. към Градския комитет на ДОСО като на по-късен етап /1968 г./ преминава към Комсомола. В годините след 1982 той вече съществува като част от Организацията за военно-техническа подготовка на младежта. След това се създава ОСО /Организация за съдействие на отбраната/. Така до 1992 г. когато всичко е окончателно ликвидирано. „До този момент имаше изключителна подготовка и гарантирано финансиране. Също така и масовост. В училищата имаше кръжоци. От 1968 г. клубът стана окръжен, а аз продължих да съм негов ръководител до края на съществуването му през 1992 г.” – спомня си Николай Топчийски.
От редиците на самоковския клуб излизат първите майстори по корабомоделизъм в България – братята Бурян и Стефан Дончеви, Димитър Димитров, които са и едни от неговите основатели. В исторически план изтъкнати имена като Димитър Димитров, инж. Божидар Лазаров, Васил Ботев, Иван Стоянов са заемали и председателския пост. Николай Топчийски е един от дългогодишните ръководители. „Развиваше се предимно корабомоделизма, който във времето се превърна в запазената марка и силната страна на клуба. Също така автомоделизъм, ракетомоделизъм и авиомоделизъм. Първите майстори на спорта са братята Дончеви. В почти всяко училище имаше учебни групи по моделизъм /кръжоци/. Един от изтъкнатите кръжочни ръководители в Самоков е Христоско Чамов” – разказва той.
За съжаление липсата на средства преустановява тази хубава традиция и тя изчезва във времето. „Това е много скъп спорт. Клубове, които направиха разни фирми останаха. Даже в момента още има такива – във Варна, София град, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив Бургас, Варна. Минаха към някои предприятия или частни фирми и така се стабилизираха. Ние нямахме такава възможност и приключихме” – споделя Николай и затваря тази тъжна страница от историята. Първият клуб, в който той започва да се занимава с моделизъм през 1962 г. се помещава в старото ДНА /срещу Гимназията/. Незаличени в паметта му и до днес са някои важни подробности. „Там беше ДОСО-то. Провеждаха се учебните курсове за леки коли, мотори, камиони.Там бяха още радиоклуба и стрелковият клуб. След това се пренесохме в сградата на БКС /срещу „Любчо Баръмов”/, а по-късно през 1971/1972 г. ни прехвърлиха в Карамитовата къща. /заведението на Живко на ъгъла/.
Вече стана въпрос за успехите. Самоковци определено има с какво да се гордеят. Едни от най-сериозните постижения в областта на моделизма са свързани с имената на братята Дончеви. През 1965 г. те участват на Европейското първенство в Катовице /Полша/, откъдето се връщат със завоювани първи места и награди. Това е и първото участие на български състезатели по корабомоделен спорт в подобен престижен форум. От 23 до 31 август 1979 г. в Дуисбург (ФРГ) се провежда и първото Световно първенство за моторни корабни модели, в което участват и български състезатели
Димитър Димитров става вицеевропейски шампион в Амиен /Франция/ клас А3. Останалите представители на самоковския клуб участват в републикански състезания като най-много награди успява да спечели юношеският отбор по корабомоделизъм. „6-7 години бяхме неизменно в тройката. По материална база клубът беше на едни от челните места в страната” – връща назад лентата Николай. Няма как да не се отбележат и заслугите на Божидар и Чавдар Лазарови – носители на медали от републикански първенства, Димчо Спасов Петров – двукратен републикански шампион, Иван Вукадинов, Георги Чанев и Георги Топчийски – също носители на многобройни медали от републикански първенства, както и самият Николай Топчийски, който е двукратен републикански шампион.
Радващ е интересът от страна на младите хора, които доста бързо се приобщават към останалите, ветераните. „С голямо желание постъпваха. Даже много трудно се влизаше в клуба, защото трябваше да има резултати. Избираха се по-добрите момчета и с тях започвахме специална подготовка” – споделя още в историческата ретроспекция Николай. Разказва и как самият той се е запалил по този много сложен, технически спорт. Това става покрай негов приятел Божидар Лазаров, който е бивш председател на клуба.
„Първоначално две години стоях без да участвам в състезания. Помагах на другите, а след това станах даже и ръководител – от 1968 г. до 1992 г..” – спомня си Николай. Моделизмът е изключително интересно и технически приложимо занимание. „Много от хората, преминали през клуба станаха едни от най-добрите инженери в Радиозавода, по другите предприятия, технически грамотни хора. Силно обучени, квалифицирани. Много труд се влагаше, за да се направят тези модели и доста часове необходими, за да се направи един модел”. Липсата на финансиране в размирните времена след промените е основната причина той да преустанови своята дейност. „Никой по собствено желание нямаше да напусне. Опитвахме да търсим спонсори, но не се получиха нещата. Нямахме богати предприятия по това време. Като цяло хората останаха подхвърлени и нямаше какво да правят” – категоричен е нашият събеседник. Той самият е искал да направи учебна компания или фирма, но чистосърдечно споделя, че не е имал такава възможност. Раждането и залезът на една хубава идея не е прецедент. Съдбата на клуба по моделизъм не е по-различна от тази на много други. Дори и успехите понякога не са в състояние да задържат на повърхността създаденото. Най-честата причина то да бъде прекъснато е липсата на пари. Звучи тривиално, но е самата истина, за съжаление общовалидна. Така вече 20 години в Самоков не се развива моделизъм. Или поне не в мащабите от миналото. В тази връзка може би не е далече времето, в което младите момичета и момчета ще научават за него от книгите и пожълтелите снимки на своите бащи и дядовци. Ние ще се постараем да припомним най-значимите успехи.
